Машинна политика: Европа и революцията на изкуствения интелект

•       Правителствата се опитват да подготвят компаниите, пазара на труда и обществото за очaкваното безредие, причинено от революцията на изкуствения интелект (ИИ).
• Досега седем страни членки са публикували национални стратегии за ИИ, като Севернобалтийските страни и поне още десет от останалите членки са в процес на създаване на такива стратегии.
• Четейки стратегиите на три от големите членки на ЕС – Франция, Германия и Италия – и анализирайки комуникацията в ЕС относно тази материя, става ясно, че геополитическата значимост на ИИ е сериозно пренебрегвана.
• Но страните членки на ЕС могат да повлияят глобалното развитие на ИИ само ако действат заедно. Кооперирайки се, европейските страни могат да се борят със зараждащия се ИИ национализъм.

 

Очаква се ИИ да стане жизнено важен в почти всеки един аспект. Той променя икономиката, повлиявайки на начина, по който хората пазаруват, общуват и провеждат проучвания. Правителствата все по-често споделят това убеждение и търсят най-добрите начини да помогнат на националните икономики да се справят с ИИ.  Тяхното оръжие? Националната стратегия за ИИ.

Но как подобна стратегия да бъде формулирана? Върху какво трябва да се фокусират правителствата? Новият доклад – Машинна политика: Европа и революцията на изкуствения интелект – от политическия сътрудник на ЕСВП Улрике Франке и Паола Сартори, бивш паневропейски сътрудник на ЕСВП,  разглежда националните стратегии на Франция и Германия, както и официалните документи, публикувани от Италия, за да разберe приоритетите на тези страни в сферата на ИИ.

Докладът се концентрира върху два проблема:

1. Ролята на европейското сътрудничество, с акцент върху ролята на Франция, Германия и Италия в работата с европейските институции и другите страни членки за справяне с предизвикателствата на ИИ и възползване от възможностите, които предлага.
2. До каква степен националните стратегии се занимават със значението на ИИ за отбраната и сигурността. Важно е  мястото на Европа, където публичния дебат за ИИ във военната сфера е приглушен, да бъде определено.

Разбирането на тези предизвикателства и възможности e ключово за формирането на подхода на ЕС към ИИ. Ако ЕС възнамерява да координира усилията в ИИ сферата в Европа и да направи „етичния ИИ“ водещ принцип, той трябва да направи повече, за да се утвърди в тази роля. ЕС ще трябва да отстоява значението на сътрудничеството, което ще облагодетелства неговите страни членки. Най-очевидният аргумент в защита на тази теза е геополитически: само заедно европейските страни са достатъчно големи и силни, за да имат влияние върху глобалното развитие на ИИ.

 

За контакти с медии:

За коментари и запитвания за интервюта, моля свържете се с директор комуникации Ана Рамич на: [email protected]. T: +49 (0)30 3250510-27 M: +49 (0)151 65114216; ЕСВП отдел комуникации:  [email protected]

За авторите:

Улрике Франке е политически сътрудник в ЕСВП и част от нашия проект „New European Security Initiative”. Фокус на нейните интереси са европейската и немската сигурност и отбрана, бъдещето на военното дело и влиянието на новите технологии, като дронове и изкуствен интелект.

Паола Сартори е политически ръководител промишлена индустрия в Агенцията за европейска отбрана. Преди това тя е била изследовател в Istituto Affari Internazionali и паневропейски сътрудник в ЕСВП.

 

Целия текст четете тук.