За опасността от бързането

Срещата на европейските лидери от 22 юни само подчерта различията в националните интереси по мигрантската криза – ще е нужен креативен подход, за да може ЕС да намери изход от кризата

На 22 юни се състоя неформална среща на лидерите на ЕС в Брюксел с цел да се намери така необходимото решение на европейската миграционна криза. Въпреки това не успяха да постигнат никакъв съществен напредък – съгласиха се да продължат да търсят единство по въпроса, когато е възможно, и да продължат дискусията на Европейския съвет на 28-29 юни. Срещата за пореден път подчерта различията в националните залози и липсата на иновативни идеи в отговор на кризата.

Несъвместими национални интереси

Още от началото на срещата беше ясно, че целта на немския канцлер Ангела Меркел е да убеди страните от периферията да приемат повече мигранти, за да избегне политическата буря в Германия. Притисната от министъра на вътрешните работи Хорст Зеехофер, Меркел търси начин да спре вторичните придвижвания на бежанци и други мигранти в Европа, който не изисква съгласието на всички 28 страни членки на ЕС.

Италия и Гърция всъщност искат точно обратното – затварянето на граници и спирането на вторичното придвижване, както и започването на процес на връщане на търсещи убежище, би ги превърнало окончателно в европейски бежански лагери. Затова тяхната цел е да се раздели хуманитарното спасяване на търсещи убежище в Средиземно море от отговорността за приютяването им.

Интересът на френския президент Макрон също противоречи на този на Меркел. Амбицията на Макрон е да докаже, че с негово лидерство ЕС може да намери общоевропейско решение на проблема. 

Правителствата от Вишеградската група – Австрия, Унгария, Полша и Словакия – всъщност имат много малък искрен интерес от бързото решаване на мигрантската криза, тъй като тя им носи сериозни вътрешнополитически дивиденти, без реално да ги засяга в същата степен като Италия, Гърция, Испания и Германия. Ако този въпрос бъде решен ефективно и непротиворечиво, политици като Виктор Орбан ще трябва бързо да намерят друг инструмент за активиране на избирателите и друга плоскост на противопостаяне на Брюксел.

На срещата в Брюскел България – една от страните, в които бежанците се регистрират за пръв път, опита да припомни на останалите страни членки ключовата си роля по осъществяване на сделката между ЕС и Турция. София се надява приносът й за споразумението да я спаси от принудата да приеме още търсещи убежище или цял бежански център.

Проблемът с изнесените приемни центрове

Изглежда, различията между европейските лидери все още са повече отколкото общите им интереси. Миграционната криза създаде нова политическа реалност в страни като Австрия, Унгария, Италия и дори Германия. Използвайки миграционната криза, нативистите спечелиха избирателна подкрепа, с което изместиха политическия мейнстрийм надясно. В този смисъл не е изненада, че лидерите на ЕС успяха да постигнат съгласие само по мерки, които предотвратяват това търсещите закрила да достигнат Европа – като развитието на европейските механизми за граничен контрол чрез Фронтекс и създаването на приемни центрове в страни извън ЕС. Макар че първата мярка е оправдана, втората е далеч по-проблематична.

Идеята за изнесени на територията на трети страни бежански центрове не е нова. Отново е в дневния ред обаче заради липсата на политически приемлива алтернатива. Макар че идеята се харесва на избиратели от различни части на Европа, осъществяването й може да създаде проблеми на ЕС.

Все още е неясно кои са държавите, които биха се съгласили да приемат подобни центрове. ЕС ще подкопае политиката си за добросъседство, ако отправи такава молба към Албания. Това би породило съмнение за смисъла на европейската перспектива за страните от Западните Балкани. ЕС би рискувал сериозно да навреди на репутацията си в региона, ако започне преговори за присъединяване с Албания в замяна на изнесен приемен център в страната. Още повече, отварянето на такъв център би намалило шансовете на Албания да се присъедини към ЕС в близкото бъдеще, тъй като Европейската комисия и страните членки биха настояли да продължат използването на страната като буфер срещу миграцията.

Остава неясно какви процедури ще прилагат изнесените бежански центрове, като се има предвид, че те ще попадат извън обхвата на правото на ЕС. Този проблем ще се отрази и върху съдебните решения по дела, свързани с предоставянето на убежище. Следователно с подобен ход ЕС би рискувал да подкопае процедурите във всичките си бежански центрове.

Освен това би било трудно да се осигури безопасността на тези центрове. Какви ресурси биха били склонни да отделят страните членки за това? Биха ли изпратили собствените си сили за сигурност в центрове в, например, Либия, Тунис или Албания? Заради охраната на лагерите – които потенциално ще приютяват хиляди хора – може да се наложи ЕС да приеме неясни и неприложими правила за използване на сила. За някои европейски държави тази ситуация може да върне спомени от клането в Сребреница, което европейските сили не успяха да спрат отчасти заради липсата на ясен мандат или правила за военна намеса.

ЕС не може да си позволи да допусне изнесените бежански центрове да се превърнат в място на посегателства на човешките права – не само от хуманитарни причини, ами и заради целта на Брюксел да установи глобални стандарти за човешките права. Въпреки че ЕС е готов да си сътрудничи с хуманитарни организации като Върховния комисариат на ООН за бежанците и Международната организация по миграция, няма да има пълен контрол върху ситуацията на място. Както посочват събитията извън ЕС, в бежанските центрове често има жестоки нарушения на международното хуманитарно право.

Необходимостта от нови решения

Като имат предвид всички тези въпроси, лидерите на ЕС трябва да се съсредоточат върху разработването на нови решения. Първо, ЕС трябва да основе мигрантска агенция, която да създава и най-вече да прилага ефективни процедури по предоставяне на убежище. Второ, трябва да състави подробен план за подобряването на условията за живот в страните, от които идват повечето бежанци. ЕС обаче трябва да избягва наливането на пари в държави, които е малко вероятно да започнат реформи.

Заради широкото недоволство от мигрантската криза сред европейските избиратели много от хуманните и ефективни миграционни политики вече не са политически приложими. Все пак лидерите на ЕС трябва да действат внимателно въпреки натиска за бързи решения, за да не приемат политики, които в дългосрочен план да създадат повече проблеми отколкото решават.