ЕС ООД: как да стартираме европейската конкурентоспособност

От години Съединените щати са предпочитаното място за развитие на компании с областта на нововъзникващите технологии. Така тя извлича икономически и геополитически ползи – от технологичен суверенитет и култура на новаторство до привличане на таланти и налагане на стандарти. Днес обаче управлението на президента Доналд Тръмп постепенно подкопава някои от ключовите предимства на САЩ – предвидимостта и правната сигурност. Колебливите мита, политическият натиск върху независимите органи, ограниченията за чуждестранни изследователи и политизирането на инвестиционните решения правят правенето на бизнес в Америка значително по-рисково.

За първи път от десетилетия Европа има възможност да се конкурира, като предложи на новите компании алтернатива: стабилни институции, ясни правила, независим надзор и гаранция за върховенството на правото. За да надделее над САЩ в собствената им игра, ЕС трябва да мисли на континентално равнище, а не през призмата на отделните държави.

По някои показатели Европа не е чак толкова назад. В създаването на нови технологични компании тя вече се конкурира пряко със САЩ и Китай. От 2015 г. насам Европа е дала начало на повече нови компании от Америка и има сходен дял основатели, които започват бизнес в Азия. Разходите за таланти са по-ниски от тези в Силициевата долина или Ню Йорк, а Европа има силен напредък в квантовите технологии, климатичните и биотехнологиите.

Проблемът възниква на следващия етап – този на растежа и мащабирането. Разпокъсаността на 27 национални пазара и съпътстващата я регулаторна сложност поставят невидим таван пред европейската стартъп система. През 2024 г. инвестиционните кръгове над 100 милиона долара са достигнали общо 120,8 милиарда долара в САЩ срещу едва 18,1 милиарда в Европа. През 2025 г. вложенията в „дълбоки технологии“ са били 130 милиарда долара в САЩ и едва 16 милиарда в Европа, а разликата се увеличава още при изкуствения интелект и други пробивни технологии.

С времето тези тенденции водят до структурен спад. Делът на Европа в глобалната пазарна стойност на технологичните компании е паднал от 30% през 2000 г. до около 7% днес. И това се случва въпреки че самата технологична индустрия вече представлява 15% от брутния вътрешен продукт на Европа – спрямо 4% през 2015 г. Последиците за технологичния суверенитет на Европа и нейното геоикономическо влияние са очевидни.

Не би било коректно да се обвинява единствено регулаторната разпокъсаност за тази картина. И други фактори тежат върху развитието на европейския рисков капитал. На континента са малко големите фондове на публичните пазари, способни да поемат масивни първични публични предлагания на технологични компании. Институционалните инвеститори, като пенсионните фондове, хронично не финансират достатъчно в рисковия капитал, а широко разпространената институционална култура оценява риска далеч по-консервативно от американската.

Недостигът на европейски пари означава, че голяма част от капитала идва отвън. Почти половината от вложенията в компании на етап растеж през миналата година са били от чужбина, главно от САЩ. Той възниква, когато тези инвеститори започнат да притискат предприемачите да изнесат компаниите си извън Европа, щом достигнат мащаб. Така се създава един вид миграция на високорастящи компании към по-привлекателни режими, която източва таланти, качествени работни места, капацитет за иновации и предходни публични инвестиции от Европа. Резултатът е добре познат модел: компании, родени в Европа, в крайна сметка се регистрират и развиват от другата страна на Атлантика.

Създаване на EU Inc.

За да предложи решение на тези проблеми, Европейската комисия предприе решителна стъпка към създаване на общ европейски модел на дружество – EU Inc., наричан още „28-ия режим“.Идеята е да се създаде хармонизирана правна рамка на равнище ЕС, която позволява на фирми, особено стартиращи и разрастващи се, да действат в единния пазар по единни правила вместо да се борят с 27 различни национални системи. Целта е да се появят компании, родени и укрепнали в Европа.

Първата стъпка вече е предложена: регламент, който създава EU Inc. като опционално, автоматично признато и изцяло дигитално дружество, обхващащо търговското, данъчното, несъстоятелността и трудовото право. На теория това би трябвало да ограничи регулаторната разпокъсаност, да насърчи рисковите инвестиции и да улесни достъпа до капиталови пазари и европейски таланти.
На практика задачата е много по-сложна.

Изграждането на широка екосистема от иновативни „европейски дружества“ ще зависи от две неща: дали основателите ще изберат този модел и дали инвеститорите ще го смятат за устойчив и приложим. По отношение на привлекателността предложението в сегашния му вид среща два големи проблема. Първо, режимът може да разгърне пълния си потенциал само ако ЕС постигне напредък по други теми от дневния ред – ключови елементи от стратегията за стартиращи и растящи компании, Европейския закон за иновациите, Съюза на капиталовите пазари и промяната на определени насоки по сливания и придобивания.

Второ, в сложните институционални преговори до 2027 г. някои държави и заинтересовани страни вероятно ще се опитат да ограничат способността на режима да се превърне в истински общ стандарт. Причината е, че за да улесни изграждането, инвестициите и растежа в Европа, той трябва да заобиколи определени национални правни бариери. Германия ще гледа под лупа всяка рамка, която заобикаля нейния модел на съвместно управление с участието на работниците. Франция ще защитава централната роля на стратегията си за „национални технологични шампиони“. Скандинавските страни ще пазят благоприятното данъчно третиране на стокови опции и дялови схеми за служителите. През юни 2026 г. правната служба на Съвета вече посъветва националните делегации, че предложението може да се наложи да бъде понижено от регламент до директива – ход, който би отслабил хармонизиращата му сила още от самото начало.

Ако „28-ият режим“ се провали под натиска на национални интереси, това би било макроикономическо поражение от първи порядък.

Ако „28-ият режим“ се провали под натиска на национални интереси, това би било макроикономическо поражение от първи порядък. За да се избегне подобен развой и да останат столиците ангажирани, предложението трябва да се запази в първоначалния си вид – като регламент, а не директива. Това означава, че EU Inc. е опция за предприемачите и бизнеса, но не и за държавите членки: националното дружествено право остава, а компаниите просто получават допълнителна европейска правна форма наред с него. Така националните столици запазват правния си суверенитет, а най-перспективните им фирми имат по-малко основания да се преместват в чужбина. В същото време новото законодателство трябва да включва данъчни механизми, които да предотвратят огромни дисбаланси между държави с особено привлекателни данъчни режими, като Ирландия, Люксембург или Нидерландия.

Ако преговорите стигнат до задънена улица, ЕС трябва да задейства паралелни механизми. Сред тях са отказът от изискването за единодушно гласуване, предложен от Урсула фон дер Лайен през април, както и по-гъвкави решения като взаимното признаване между държавите членки. Европейската лаборатория за конкурентоспособност може да служи като полезен модел за координация между националните правителства. Усещането за геополитическа спешност около този дебат може да осигури необходимия попътен вятър за подобна промяна.

Европа вече разполага с мрежи от академични изследователски центрове и свързани клъстери, като например фабриките за изкуствен интелект, които произвеждат проекти и разклонения в критичните технологии. За тези отделяния все още има време да се родят именно като „европейски дружества“. Комбинацията е логична: фабриките за изкуствен интелект и съвместното предприятие EuroHPC осигуряват научната инфраструктура, EU Inc. е правното средство, а Европейският съвет по иновации и Европейската инвестиционна банка играят ролята на мост между лабораторията и пазара. Това е най-адаптивният път, по който Европа може да превърне силата си в научните изследвания в корпоративна сила – необходимо е само институциите и законите, които вече съществуват, да бъдат приведени в съзвучие.

ЕС вече е доказал, че може

Потенциално преобразяващият ефект на „28-ия режим“ има два важни исторически предшественика. И двата съчетават обща правна рамка, общи публични инвестиции и континентален мащаб, за да преодолеят ограниченията на чисто националните усилия.

В края на 60-те години Airbus се появява като политико-индустриален проект, чиято цел е да даде на Европа собствен шампион в гражданската авиация, способен да се конкурира със САЩ. През 1970 г. Франция и Германия постигат съгласие за единна правна форма, към която скоро се присъединяват Обединеното кралство и Испания. По-късно те насочват публично финансиране към обща корпоративна структура и постепенно консолидират разпокъсаните национални авиационни индустрии в една европейска компания.

В първото десетилетие на 21-и век проектът Galileo дава на Европа собствена технология за глобално позициониране – отворена, цивилна, съвместима с GPS, но по-прецизна. Това изисква държавите членки да се договорят за обща правна и управленска рамка по правото на ЕС, да ангажират над 10 милиарда евро от общия бюджет на ЕС за две десетилетия и да управляват системата като споделена европейска инфраструктура, а не като сбор от конкуриращи се национални проекти. Развитието на Galileo често се посочва като причина Вашингтон да прекрати съзнателните ограничения върху точността на GPS за цивилна употреба.

Днес и Airbus, и Galileo функционират на глобално равнище. Изводът за „28-ия режим“ е същият: единна правна форма, общи ресурси и континентален мащаб превръщат политическите амбиции в индустриална реалност. Конкурентоспособността на Европа през следващите десетилетия ще зависи от способността ѝ отново да повтори този успех – да подкрепи компаниите, особено онези, които работят с нови технологии. Ако успее, ЕС може да постигне нов стратегически тип суверенитет и най-съществената практическа крачка напред за единния пазар от десетилетия насам.