Защо антикорупционните протести в България са от значение за ЕС

Хиляди хора протестират по улиците на страната през последните седмици, подкрепени от сънародниците ни в чужбина, както и онлайн чрез петиции с искане за оставката на главния прокурор Иван Гешев и правителството, ръководено от премиера Бойко Борисов.

Най-големите протести в България от 2013 г. насам искат не просто оставки, а системна промяна на три фронта: борбата срещу корупцията и връзките с мафията на властимащите; реформи в съдебната система; и свободата на словото. „EU are you blind?“, един от лозунгите на протестиращите, сигнализира, че въпросът е по-голям от просто вътрешна политическа криза. Красноречиво е също преместването на протеста на българите в Берлин пред централата на Християндемократическия съюз (CDU) на канцлера Ангела Меркел.

Като се има предвид глобалната пандемия, обсъжданията около плана за възстановяване на ЕС и станалите вече ежедневие геополитически предизвикателства от страна на Китай, САЩ и други големи сили, протестите в България може да изглеждат като незначителна подробност. Но както обикновено, дяволът се крие в детайлите и това може да се окаже още една разрушителна сила в ЕС, която потенциално ще навреди на европейския проект в дългосрочен план.

Европейските лидери трябва да вземат адекватно отношение към протестите в България. Ето защо.

Управляващата партия ГЕРБ е част от Европейската народна партия (ЕНП) в Европейския парламент. ЕНП побърза да изрази подкрепата си към българското правителство в отговор на демонстрациите. „Групата на ЕНП напълно подкрепя българското правителство на Бойко Борисов в усилията му да защити икономиката от отрицателните последствия от кризата с COVID-19, в борбата срещу корупцията и в напредъка в процеса на присъединяване към еврозоната“, гласи изявление на лидера на групата Манфред Вебер от 10 Юли, публикувано на сайта на ЕНП.

Подобно изказване е проблематично, най-малкото защото е поредното “затваряне на очите” относно това, което се случва в България, но също така има по-широко значение. Такива изявления създават усещане за външна подкрепа към ръководеното от ГЕРБ правителство, което то използва за демонстрация на европейска подкрепа вътре в страната. Изборите за Европейски парламент през май 2019 г. показаха, че европейските гражданите все още подкрепят европейския проект, но също така гласуват ясно за промяна. Докато определени партии са част от групата на ЕНП, те не могат да бъдат промяната, за която са гласували хората. Това би могло да предизвика недоволство не само сред българите, но и сред гражданите на други страни членки. Когато европейските лидери не вземат адекватно отношение към исканията на хората за правосъдие, върховенство на закона и демокрация в която и да е страна членка, това се отразява негативно на ЕС като цяло.

Политическата криза в България е заплаха за бъдещата стабилност на ЕС. България току-що влезе в ERM II, чакалнята на еврозоната, и политическата стабилност в страната – основана на върховенство на закона, демокрация, функционираща съдебна система и ефективни антикорупционни механизми – е от решаващо значение за евентуалното членство в еврозоната. Осигуряването на реформи, следващи тези принципи, е нещо, в което настоящото правителство многократно се е провалило. България е страната в ЕС с най-висок показател по отношение на корупцията според Transparency International; изоставането на демократичните стандарти; и почти нефункционираща съдебна система. По данни на Световната банка преките чуждестранни инвестиции в България остават малка част от БВП и реален напредък не е постигнат по време на трите кабинета на Борисов от 2009 г. насам.

Освен това растежът на БВП на България през последните 10 години е по-близък до този на страни извън ЕС като Армения, Албания и Северна Македония: около 50%. За разлика от тях, съседна Румъния, присъединила се на същата дата като България, се радва на увеличение на БВП с 202% за същия период. Освен това България е с най-ниската средна заплата в ЕС, с малко по-малко от 690 евро, изоставайки дори от страни извън ЕС: Черна гора – 785 евро, и Босна и Херцеговина – 741 евро. Това навежда на мисълта, че средствата на кохезионните фондове на ЕС в България са били най-малкото зле управлявани.

Какво значи това за ЕС? Желае ли бедна и корумпирана държава членка в еврозоната и в определен момент в Шенгенското пространство? Едва ли. Но също толкова важно е да се каже, че хипотетично излизане на България от ЕС би навредило сериозно на европейския проект.

От външнополитическа гледна точка, България е външна граница на ЕС и по този начин играе важна роля по въпросите, свързани с миграцията, сигурността, отношенията с Турция и отношенията с Русия и Черноморския регион. Ако България не успее да се справи адекватно с някое от тези предизвикателства, това ще се усети бързо в други части на Европа. Освен това България се намира в сложен регион и рискът да се превърне в отрицателен пример за съседните страни от Западните Балкани в отношенията им с ЕС е реален.

Борбата с корупцията в България е свързана с дългогодишни искания за прозрачност и отчетност за това как се изразходват средствата на ЕС в страната. Въпреки че това е проблем за България в частност, той разкрива още веднъж липсата на ефективен механизъм за контрол върху разходването на европейски средства на ниво ЕС, както и неспособността на Брюксел да защитава европейските ценности в рамките на Съюза. Германските, френските и шведските данъкоплатци се интересуват как се харчат данъците им в ЕС. Така че антикорупционните протести в България и борбата на българското гражданско общество за върховенство на закона и демократични реформи касаят всички. Разследване от европейския главен прокурор на това как българското правителство харчи еврофондовете е необходимо, когато Европейската прокуратура (EPPO) започне работа в края на годината. Но дотогава може да е вече късно.

В основата на проблема е може би съдебната система в България и в частност институцията на Главния прокурор, която е безпрецедентен случай в ЕС на нефункционираща система. През годините поредица от скандали поставят под съмнение нейната независимост. Гражданското общество в България отдавна се бори за съдебни реформи, включително подкрепено от Съюза на съдиите в България в това начинание. Но те едва ли ще успеят, без подкрепа на равнище ЕС. В неотдавнашен доклад за напредъка на България и Румъния Европейската комисия призова България „да въведе процедури относно отчетността на главния прокурор, включително за запазване на съдебната независимост“. Освен че оценява напредъка в съдебната реформа, борбата с корупцията и борбата с организираната престъпност чрез механизма за сътрудничество и проверка (CVM), ЕС трябва да възприеме по-твърда позиция по отношение на България и да настоява за постигне на по-голям напредък след повече от 10 години членство в Евросъюза.

Що се отнася до свобода на словото, в сравнение с останалите страни членки на ЕС, Световната класация за свобода на словото през 2020 г. нарежда България на 111-о място, далеч зад всички останали страни от ЕС, но също така и зад много африкански и азиатски страни. Ако перифразирам Габриел Гарсия Маркес: „ЕС напредва със скоростта на най-бавния“. Изоставането на България по основни въпроси като свободата на словото, върховенството на закона и независимата съдебна система е вредно за ЕС като цяло.

Безучастността на ЕС и непрекъснатото мълчание на европейските лидери относно ситуацията в България може да доведе до по-голямо отчуждение и евроскептицизъм сред младите граждани в България (но не само), където доверието в институциите на Брюксел традиционно е по-голямо, отколкото в националното правителство и едно от най-високите в ЕС. Но това не е даденост.

Събуждането на гражданското общество в България едва ли ще е достатъчно за исканата и необходима промяна. Ако европейските лидери не изразят ясна подкрепа за върховенството на закона, демокрацията и реформите в съдебната система в България сега, по-късно може да няма шанс България да бъде проевропейска страна членка.