Брекзит и ефектът на доминото

Весела Чернева с анализ на това какъв би бил ефекта ако Великобритания напусне ЕС

Deputy Director
Head, ECFR Sofia

Ако предстоящият след броени дни референдум във Великобритания завърши с гласуване за излизане от ЕС, това ще бъде най-голямото сътресение за съюза. На Острова дебатите са два – единият е за икономиката, другият – за миграцията. Премиерът Дейвид Камерън и поддръжниците на кампанията за оставане в ЕС твърдят, че икономическите сътресения ще бъдат огромни. От противниковата кампания, които пледират за излизане от ЕС, смятат, че това е начинът за Великобритания да се справи с имигрантите. Големият въпрос е каква държава искат да имат британците –  икономически стабилна страна в ЕС или една затворена страна. 
За съюза излизането на Великобритания, разбира се, ще има огромни икономически последствия. От една страна, се очаква поевтиняването на паунда и на еврото и сътресения на финансовите пазари, каквито си спомняме от кризата през 2008 г. Втората група икономически рискове са в двустранните икономически отношения. Страни като Полша, които имат над 1 милион граждани, живеещи и работещи във Великобритания, но и България, чийто граждани на Острова също не са малко, безспорно ще пострадат. 
Особено за източноевропейците много скоро ще бъде въведена съвсем различна система за допускане до пазара на труда, т.е. възможно е Великобритания
да въведе визи за източно-европейците
и да се върнем към състоянието на нещата отпреди нашето членство. Ние си спомняме тогава не само опашките за визи, но и много дългото чакане за разрешение за работа във Великобритания.  
Едно евентуално излизане на Обединеното кралство от ЕС, ще има отражение и върху таксите за университетите. Обучението за граждани на ЕС там е много по-евтино, отколкото за всички останали страни в света. Това със сигурност ще се промени. Трудната икономическа ситуация, която очаква Великобритания в случай на Брекзит, вероятно ще промени привлекателността на Великобритания, т.е. много по-малко хора ще имат възможност да си намерят работа и добро образование там. Това ще означава изтегляне на чужди инвестиции. Тогава, когато европейската икономика е дестабилизирана, много по-малко ще са и инвестициите в по-периферни страни като България. 
Ще пострада и групата в ЕС на онези, които са извън еврозоната. Досега тя беше силна и значима, защото в нея бяха, освен България и Полша, страни като Швеция и Великобритания. Излизането на Великобритания безспорно ще направи гласът на този лагер много по-малко значим. И всички решения за по-нататъшна интеграция в еврозоната много по-малко ще бъдат съгласувани с тези страни.
Но най-големият проблем, разбира се, е политическият, защото знаем, че страни като Дания или Чехия искат да копират британския референдум, да проведат допитване за излизане от ЕС. Възможен е “домино” ефект – да започне един процес на дезинтеграция, който заедно с една икономическа криза и с колапса на Шенген, в крайна сметка да увеличи още повече кризата в ЕС. Европейският съюз
ще бъде по-малък, по-беден и по-малко влиятелен 
в глобален мащаб
В дните след референдума реакцията на европейските лидери ще бъде вероятно призив за повече интеграция, за мобилизация в ЕС, но в крайна сметка вероятно ще видим много по-диференцирана интеграция. Страните от еврозоната ще започнат много повече да работят заедно и да изграждат собствени институции. Други, като Полша и Унгария, вероятно също ще изберат по-малка степен на интеграция. Регионални играчи, като руския президент Путин и като турския президент Ердоган, няма да се натъжат от Брекзит и от дестабилизирането на ЕС. Те ще станат по-агресивни, по-настъпателни. И особено за нашия регион това ще продължи да бъде увеличаващ се риск.

 

Статията е публикувана на сайта на в. “Стандарт”