Изминалите кризи могат да помогнат на Централна и Източна Европа отново да стъпи на крака

Коментар на Весела Чернева

Deputy Director
Head, ECFR Sofia
European People's Party CC BY

Общи стандарти за здравна сигурност, обмен на технологии и информация в областта на научните изследвания, както и по-добрата интеграция във веригата за предоставяне на медикаменти и здравни услуги биха могли да бъдат мерките след кризата, които ще изведат Европа с една голяма стъпка напред.

 

Напоследък стана популярна шегата, че COVID на български е комбинация между Костов и Виденов, две имена, обобщаващи 90-те години на ХХ век: вторият – символ на хиперинфлационната криза, а първият – на болезнените реформи, които бяха нужни след това.

Със скорошното специално законодателство, ограничаващо правата на гражданите, експерти правят много сравнения с “порядките” при комунизма. За огромното мнозинство българи обаче най-дълбоката криза, която си спомнят, всъщност е свързана с 90-те години. Оскъдицата, резките социални различия, политическата поляризация и хиперинфлацията преминаха като електрошок през обществото. Именно този травматичен опит вероятно мотивира сравнително високото ниво на обществена дисциплина във времената на извънредно положение при COVID-19.

Завръщането на силната държава е факт в цяла Европа. Премиерите и президентите, които са начело на изпълнителната власт, се радват на широка подкрепа (вече не се чува нито дума за спора кой ще наследи Меркел в ХДС). Извънредните времена изискват силни правителства и извънредни мерки – този принцип беше изведен до крайност в Унгария. Спирането на работата на парламента и решението за управление на правителството на Виктор Орбан чрез укази без краен срок предизвика бурни реакции в европейските столици.

Любопитното е, че макар ЕС да се бави със суспендирането на правата на Унгария за гласуване (процедурата от член 7) и макар Европейската народна партия все още да не е изключила партията на Орбан – “Фидес”, пазарът може да свърши нужното. По-малко от 24 часа след попълзновенията на Орбан централната банка на Унгария трябваше да предприеме действия, за да спре главоломното падане на форинта. След това правителството оттегли плана си за отнемане на властта от кметовете. Седмица по-рано опитът за ограничаване на свободата на изразяване беше оттеглен от българското правителство, вероятно от страх да не бъде включено в същата категория като Унгария. По ирония на съдбата Орбан е на път да превърне в реалност опасенията на унгарците от икономическа криза, които го качиха на власт преди десетилетие.

Най-важен обаче ще бъде ходът на събитията в Полша и уроците, които партията на Ярослав Качински ще извлече от Будапеща. Засега партия “Право и справедливост” (ПиС) е готова да продължи напред с президентските избори на 10 май, които в ситуацията на коронавирус едва ли ще бъдат предшествани от истинска предизборна кампания. Тъй като опозицията е изключена от публични митинги или изяви, президентът в Полша ще спечели чрез нечестни избори. Ако ЕС и пазарът реагират твърдо срещу хода на Орбан, това може да отправи послание и към Варшава.

В политическия разказ на Качински 90-те години са синоним на опасната идеология на “отвореното общество”. Затова ПиС премина към “анахронична визия за държавата – и вместо да преодолява някои отдавнашни проблеми на полското общество, тя само ще ги увековечи и укрепи”, както отбелязаха Павел Зерка и Пьотр Бурас от Европейския съвет за външна политика (ЕСВП). Основна характеристика на “модела” на ПиС е, че той се основава на директни парични преводи към семействата, а не към публичните услуги. Във времена, в които здравеопазването не задоволява нуждите на обществото, тази тактика, която досега беше печеливша за ПиС, сега вече може да се обърне срещу тях.

Това, което централноевропейските лидери с автократични мераци научиха по време на миграционната криза през 2015 г., изглежда, влиза в работа – а именно, че затварянето на националните граници може да стане бързо със или без Шенген. Засилването на консервативните инстинкти в обществата и подхранването на националния егоизъм беше много популярно в началото на пандемията. Въпреки това реалността на взаимосвързаност надви географията. Българският здравен министър се опита да забрани на камионите да влизат по маршрута до Турция и трябваше да отмени заповедта си в рамките на 3 часа. Търговските коридори в Европа продължиха да функционират и лидерите осъзнаха, че този поток е по-ценен от националистическите лозунги.

Коронавирус кризата извади отново на показ липсата на достатъчно сближаване между нови и стари държави членки, онагледявайки тезата на френския президент Еманюел Макрон (който от две години насам повтаря, че без социално-икономическо сближаване не може да има истинска интеграция в Европа). Здравеопазването не е част от правото на ЕС (Acquis) и затова е лесна жертва на колебливи реформи, слаби институции и назначения на “калинки” вместо експерти в публичния сектор.

През последните седмици паниката на правителствата в Централна и Източна Европа, че техните здравни системи няма да могат да се справят с пандемията, доведоха до изключително строгите мерки. Освен липсващите реформи в здравния сектор, който все още изглежда застинал в 90-те, кризата демонстрира и ефекта от “изтичането на мозъци” на лекари и медицински сестри на Запад. Отслабеното здравеопазване отчасти стои зад това, че източноевропейците се опасяват повече от емиграцията, отколкото от имиграцията, и гледат с песимизъм на бъдещето на децата си. Ако иска да засили европейското сближаване, ЕС не може да продължава да пренебрегва този проблем.

Успехът на Германия в справянето с пандемията чрез армия от способни лекари и медицински сестри не трябва да е в ущърб на обществата в ЦИЕ. Европа ще трябва да предложи целеви мерки в рамките на Многогодишната финансова рамка и на инвестиционните политики на ЕС. Общи стандарти за здравна сигурност, обмен на технологии и информация в областта на научните изследвания, както и по-добрата интеграция във веригата за предоставяне на медикаменти и здравни услуги биха могли да бъдат мерките след кризата, които ще изведат Европа с една голяма стъпка напред.

През последните седмици друг ефект от свободното движение на работна ръка парадоксално доведе до завръщането на милиони източноевропейци у дома. Над 200 000 българи, които работеха в чужбина и (предимно) плащаха данъците си там, се завърнаха от началото на март. В сравнение с работоспособното население в страната, което е около 4 милиона, това е значителна част – около 5%. Завръщащите се, освен че провокират притеснения, че може би внасят болестта, е възможно да се превърнат в дългосрочна грижа за правителствата, които ще получат нова порция получатели на помощи за безработни. А завърналите се със сигурност не са плащали застраховки в България. Може би е редно ЕС да използва тази криза, за да започне да мисли за обща трудова застраховка с цел да реши проблема дългосрочно.

Съдейки по способността на Централна и Източна Европа да стъпи отново на крака след няколкото големи обществени сътресения през последните десетилетия, трябва да се надяваме, че това ще стане и този път. През 90-те години силата на гражданското общество отведе региона обратно към Европа. Един нов план “Маршал”, за какъвто много се говори напоследък, трябва да се стреми не само да укрепи банките, но и да заздрави тъканта на обществото. Може би ще установим, че популистката вълна е достигнала тавана си и заграбванията на власт са краткотрайни. Постигането на социална (и здравна) конвергенция на континента обаче ще остане дългосрочна задача.