Четири начина новото правителство в Германия да предпази европейската търговия от икономически принудителни практики

Германия се нуждае от нов подход за защита на икономическия си модел – в противен случай рискува да понесе загуба на работни места и приходи, както и да се лиши от лидерската си позиция в много икономически сектори. Настъпва геоикономическа промяна, водеща до трайни изменения в търговията и международните отношения. Световните сили вече не прибягват до военни средства, за да си осигурят геополитическо предимство. Те се възползват от други методи, предимно от икономическо естество. Тази промяна е предизвикателство за европейците, най-вече за експортно ориентирани държави като Германия, чиято зависимост от добре функционираща международна търговия е подчертано голяма.

Заплахите срещу бизнеса през последните години бяха предупреждение към Берлин. Администрацията на Доналд Тръмп и Пекин заплашиха с наказателни мерки германските износители на автомобили в опит да повлияят на политическите решения в Германия. Китайският посланик в Берлин не се свени да предупреди, че ако Германия беше изключила Huawei от изграждането на 5G мрежата си, германските автомобилни производители щяха да пострадат. 

Въпреки избора на Джо Байдън за президент, заплахата от икономическа принуда остава. Америка едва ли ще защитава Европа, ако трета страна като Китай използва икономическа принуда срещу нея. Оттеглянето на Америка от Афганистан и новият „съюз“ AUKUS показват, че европейците ще трябва да се грижат за себе си и да бъдат по-способни и „по-полезни“ съюзници на САЩ. 

Рисковете за германския икономически модел не са свързани само с определена държава или с напрегнатите отношения с Китай. Много държави активно обвързват геополитиката с търговията и с икономиката. Това е характерна черта на глобализацията днес. Проблемът за Берлин е, че трети държави все повече предприемат действия не директно срещу Германия, а срещу германски компании, с цел да променят германски или европейски политики.

В такъв случай какво може да направи Германия като най-голямата икономика на ЕС и политически най-важната държава членка? Новите лидери вземат ли под внимание изконната промяна в начина, по който светът работи? 

Изграждане на европейската икономическа сила  

Изграждането на собствена икономическа сила е най-добрата защита на Европа срещу икономическите принудителни практики. Това ще затрудни трети държави да използват лостове на влияние за натиск върху европейците. За да може Европа да изгради икономически капацитет, германците трябва да настояват за завършване на единния пазар и укрепване на еврото. Трябва да преосмислят и сегашната си опозиционна нагласа спрямо определени аспекти на банковия съюз. Една по-силна Европа ще направи Германия и Европа по-устойчиви на икономически принудителни практики и ще им помогне по-умело да избягват външния натиск. Това трябва да бъде фокусът на следващото германско правителство, но партийните лидери в настоящата предизборна кампания не обърнаха особено внимание на тази тема. 

Бъдещото управление на Германия например, ще трябва да преразгледа индустриалната политика както на национално, така и на европейско ниво. Правителството ще трябва не просто да подкрепя сектори, които са политически най-чувствителни или чието лобиране е най-ефективно. Вместо това бъдещите лидери на Германия и Европа трябва да осигурят роля на публичния сектор в развитието на критична инфраструктура, например дигиталната такава, в предоставянето на целенасочена подкрепа за научноизследователска дейност и инициативи за развитие и иновации, и за изграждането на пазари с голям потенциал, а не просто за тяхното временно фиксиране. Правителствата в Европа могат да идентифицират сектори, в които европейците вече имат предимство, и да работят за тяхното развитие, или такива, в които Европа има потенциал за глобално лидерство при въвеждане на правилни политики. Берлин трябва е лидер в тези процеси.

Въвеждане на инструмент против принудителните икономически практики  

Икономчиеското укрепване е необходимо, но ще отнеме дълго време. За да се справят с по-сериозни икономически заплахи, Германия и Европейският съюз ще трябва да намерят нови начини да се защитават и да предотвратяват икономическите принудителни практики. Ако искат да намерят правилния подход, за германците е важно да преосмислят как гледат на търговските си отношения. За тази цел могат да се позоват на част от собствената си история и основни принципи на управление. Принципът Wehrhafte Demokratie (добре укрепена демокрация) е основополагащ за вътрешния либерален демократичен ред на страната. Такава е поуката от историята на Германия през изминалия век, свързана с фашизъм, тоталитаризъм и геноцид. Затова либерализмът и неговите правила трябва да бъдат защитавани, ако е необходимо със сила, политически мерки и ограничени нелиберални средства. Ако Гермнаия реши просто да се придържа към правилата, може да се окаже в опасна ситуация, в която други държави искат да навредят на либералния демократичен ред. 

С някои очевидни изключения германските политици сега трябва да приложат идеята за Wehrhafte Demokratie към своята външна политика и към международния либерализъм.  

Предстоящият „инструмент против принудителните практики“ на Европейската комисия е важна стъпка за затвърждаването на този принцип. Инструментът би позволил с квалифицирано мнозинство държавите членки да предприемат реципрочни икономически контрамерки срещу трета държава, ако тя се опитва да ги накаже заради определена политическа позиция. Подобен кризисен инструмент може да включва различни контрамерки като европейски тарифи, ограничения за инвестиране на пазара на ЕС или ограничения на данни или услуги. Инструмент за борба с принудата може да даде на Европейската комисия правомощието да реагира бързо на икономическите принудителни практики. Възможността за ограничени нелиберални контрамерки би укрепила либералната международна търговска система, точно както тя укрепва либералния демократичен ред в Германия. 

Геостратегическата цел пред Берлин е ясна: колкото по-геополитически и по-способен е ЕС, толкова по-устойчива е Германия. От гледна точка на търговската политика обаче, създаването на инструмент за борба с принудителните практики носи значителни рискове. Ако ЕС иска да създаде такъв инструмент, той трябва да включва ясни механизми за деескалация в дадена конфликтна ситуация. Германските лидери трябва да работят в посока Съюзът да приложи този подход в близкото бъдеще. 

Създаване на Служба за устойчивост на ЕС 

Обичайно е да липсва яснота при вземането на решения за санкции, но действията на Китай често са особено непонятни. Решенията на Пекин се прилагат без придружаващи насоки или законодателна основа. Например когато Китай посочва структури като Комитета по политика и сигурност (КПС) на ЕС, липсва яснота на кого точно е наложена забрана. 

За да се справи с този и други свързани проблеми, ЕС може да създаде Служба за устойчивост, която да осигурява повече яснота за компаниите и правителствата. Службата може да включва експерти от различни области и систематично да анализира случаи на принудителни практики срещу европейците, да идентифицира техните неформални форми, както и колко струват на европейския бизнес. В случаи на несигурност службата може да издава насоки за справяне с китайските мерки и за това как ЕС ги интерпретира. Службата може да служи като централен европейски контакт в административните отдели на Китайския държавен контрол на износа и други китайски агенции, отговорни за потенциално принудителните инструменти. Германската търговия и европейския суверенитет могат само да спечелят от създаването на тази нова Служба. 

Спиране на европейското съответствие към китайски мерки   

В момента рискът европейски компании да бъдат поставени в позиция, в която единствената им опция е да се съобразяват с китайски регулации, които биха могли да навредят както на самите тях, така и на европейската търговия и политики, е висок. Китайският контрол върху износа например, може да попречи на повторния износ към трети страни, ако дадена европейска компания внася стоки от Китай – това потенциално е начин за значителна намеса в европейската търговия с чувствителни стоки. Единственият инструмент, който ЕС може да използва в такива ситуации, е неправилно функциониращият „блокиращ закон“, който позволява на компании да не се съобразяват с определени идентифицирани мерки (и ги поставя между чука и наковалнята, изправени пред наказание както в трета страна, така и в ЕС).  

Европейският съюз може да приеме по-стратегически подход в прилагането на този инструмент и да го използва срещу китайските мерки. Това може да бъде постигнато като инструментът се насочи върху защита на компаниите чрез въвеждане на задължение за предоставяне на информация на регулаторните органи, евентуално разрешение за използването на контрамерки срещу принуждаващия участник; и предоставяне на компенсация на европейските компании в дадени случаи.   

*** 

Съществуват много трудности и предизвикателства, свързани с някои от тези варианти за нови политики. Европа е изправена пред дилема като съюз на търгуващи държави: тя трябва да спазва правилата за свободна търговия, доколкото е възможно, но също така трябва да бъде подготвена да се противопостави на все по-силната и зачестяваща икономическа принуда. Европа не може просто да се поддаде на такава принуда като променя политиките си. В случая със скорошните санкции от Китай това би означавало да обърне гръб на възгледите си за правата на човека. 

Като част от обновяването на германската (икономическа) политика, новото правителство в Берлин ще трябва да предприеме категорични стъпки за изграждане на европейска устойчивост. Без силен и устойчив Съюз, Европа ще се окаже слаба и изолирана в един все по-опасен свят. На този фон, просперитетът на Германия, който германските политически лидери твърдят, че искат да запазят, ще се стопи.