Честит рожден ден на Източното партньорство: Празненствата са отложени, а не отменени

Тази година Източното партньорство навършва 12 години. Когато през 2009 г. инициативата стартира, целта ѝ беше да укрепи политическите отношения между Европейския съюз и шестте държави от Източното партньорство, и да насърчи тяхната икономическа интеграция чрез осъществяването на дадени реформи. Оттогава ЕС е постигнал известни успехи: Грузия, Молдова и Украйна сключиха Споразумения за асоцииране с Брюксел и гражданите на тези държави получиха правото да посещават ЕС без визи. Армения сключи с Европейския съюз споразумение за всеобхватно и засилено партньорство, а визовият режим на Беларус беше облекчен.  

Въпреки укрепването на политическите позиции на ЕС по определени въпроси в региона, съществуват много нерешени проблеми. Наяве са както „замразени“, така и „горещи“ конфликти във всички страни от региона, с изключение на Беларус, а Русия използва всяка от шестте държави като част от своите геополитическите проекти. Напредъкът в политическите реформи през последните 12 години също не е достатъчен, особено като се вземат предвид постоянните опити на редица постсъветски държави да се завърнат към предишния си авторитарен облик. Източното партньорство преминава през най-трудния си период досега – с лавина от политически и хуманитарни кризи и дори война между две от държавите в партньорството.  

Армения и Азербайджан  

Миналата година избухна въоръжен конфликт между Армения и Азербайджан, който доведе до териториални промени в оспорвания регион Нагорни Карабах. Победата на Азербайджан донесе огромна  популярност на авторитарния президент на страната Илхам Алиев. Това не предвещава нищо добро за азербайджанската продемократична опозиция, която и без това е под огромен натиск.  

Турция оказа значителна помощ на Азербайджан по време на войната и в резултат на това двете страни се сближиха значително в сравнение с преди. Те задълбочават сътрудничеството си в областта на отбраната и отбранителната индустрия, а през април месец влезе в действие и взаимният им безвизов режим.  

За Армения, която все още беше под влиянието на еуфорията от революцията през 2018 г., това военно поражение се превърна в огромна национална трагедия. Арменците осъзнават, че практически няма шанс да завземат обратно изгубените територии и за това поражението обвиняват човека, когото доскоро смятаха за свой герой. В очите на много от своите привърженици премиерът Никол Пашинян се превърна от символ на надеждата за една демократична Армения в предател, който не успя да защити страната си, . Това провокира дълбока политическа криза и предсрочни избори в близкото бъдеще, но остава неясно дали те ще доведат до по-голяма политическа стабилност за страната.  

Кризата в Нагорни Карабах показа, че Турция и Русия все още са водещи сили в Азербайджан, а ролята на ЕС е повече реторична, отколкото практическа. Русия отново затвърди статута си на ключов участник в Армения, противно на илюзорното заключение, че революцията през 2018 г. ще намали нейното влияние.  

Грузия 

Доскоро Грузия беше пример за успешна демократизация в постсъветска държава, но сега изглежда страната се завръща към авторитарните практики от миналото. През последното десетилетие Грузия значително се сближи с ЕС, но подобрените отношения и ползите от Източното партньорство сега изглежда няма да бъдат осъществени, защото се противопоставят на извънредните усилия, които  управляващата партия „Грузинска мечта“ полага, за да остане на власт. Лидерите на страната арестуваха основния опозиционен политик Ника Мелия, а парламентът наподобява конгрес на партията „Грузинска мечта“, докато опозиционните депутати бойкотират нейните заседания. Председателят на Европейския съвет Шарл Мишел работи усилено за разрешаване на конфликта и таи надежда за конструктивно развитие след неотдавнашно споразумение, подписано между правителството и някои опозиционни партии. Въпреки това бъдещето на Грузия ще зависи до голяма степен от готовността на нейните лидери да балансират личните си интереси и амбиции с интересите на страната.  

Беларус  

От 2014 г. Беларус често полага усилия да изглежда готов да задълбочи отношенията си с ЕС, за да разшири своите дипломатически възможности. Това му е от полза в маневрирането спрямо Кремъл. Сега, след фалшифицираните президентски избори миналото лято, режимът открито обвини ЕС в опит да осъществи държавен преврат и да анексира беларуска територия. В страната има стотици нови политически затворници, а целият държавен апарат разви тоталитарен и репресивен облик. Съюзът отчасти е виновен за това и то не защото е направил опит за преврат, а защото до голяма степен е сдържан в своя подход. Авторитарни лидери като Александър Лукашенко уважават само силата и решителността и затова гледат на „предпазливостта“ на ЕС от миналия август като на признак за слабост. Още през 2011 г. Лукашенко заяви публично, че смята, че европейските политици „нямат топки“. Следователно той вероятно се подиграва с визовите санкции, наложени от ЕС, като същевременно продължава систематично да отвръща на всякакъв вид гражданско несъгласие с повече репресии. Икономическите трудности и конфликтите със западните страни превръщат Беларус в удобна жертва за поетапно завземане от Русия. Източното партньорство вероятно никога не е представлявало достатъчно силен инструмент за справяне с толкова голямо предизвикателство като защитата на беларуския суверенитет от Москва. Бъдещето на Беларус остава в ръцете на беларуския народ.  

Украйна  

Украйна се присъедини към Източното партньорство с надеждата да стане пълноправен член на ЕС, но в последствие понесе загуби като Крим и части от източната си територия. През 2021 г. руски войски отново се събират по украинските граници, ситуацията остава напрегната и може да ескалира във всеки даден момент. В близко бъдеще в Донбас може да бъдат възобновени военни действия. От встъпването на власт на Владимир Зеленски бяха предприети стъпки за борба с корупцията и за ограничаването на олигархичния бизнес, свързан с Русия. Въпреки това при всеки две стъпки напред следва една стъпка назад. Някои скорошни действия на правителството повдигат въпроси относно спазването на демократичните практики (като например наложената забрана на три опозиционни телевизионни канала или спорът между президента и Конституционния съд). Страната обаче все още е във война, която едновременно засенчва позитивните развития и мотивира голяма част от правителствените действия.  

Молдова  

Може би най-оптимистично изглеждат развитията в Молдова. Характерната за страната конфронтация между проевропейските и проруските сили продължава да води до политически кризи, но въпреки редовните разногласия между различни клонове на правителството, след миналогодишните президентски избори последва един плавен преход на властта. Бившият проруски президент Игор Додон, колкото и да му се желаеше, не разполагаше с подобни на грузинските или беларуските методи за задържане на властта. Това вероятно означава, че държавната система на Молдова е относително устойчива на авторитарната заплахата. Ситуацията след встъпването на Мая Санду като президент обаче, не е нито спокойна, нито стабилна. Спорът за това дали да се проведат предсрочни парламентарни избори провокира нов конфликт между проруския парламент, воден от Додон, и прозападно настроенатаСанду, като и двете страни се стремят да спечелят подкрепата на Конституционния съд. Тази криза вреди на качеството и на ефективността на публичната администрация и пречи на страната да продължи напред. 

Много от негативните тенденции, които понастоящем се засилват в държавите от региона предхождат създаването на Източното партньорство. Сама по себе си европейската дипломация никога не би могла да промени тези развития, но това не е причина да губим надежда.  

ЕС ще трябва да бъде търпелив и да продължи да надгражда различните степени на влияние, с които вече разполага в страните от Партньорството, като същевременно не пренебрегва собствените си слабости. Европейският съюз главно привлича постсъветските страни със своя икономически и социален успех. Ако някои държави партньори не могат да получат желаното от тях членство в близко бъдеще, тогава ЕС трябва да им предложи нещо друго, което да е също толкова мотивиращо. Това може да бъде например перспективата за създаване на митнически съюз като логично продължение на Задълбочените и всеобхватни споразумения за свободна търговия, които Грузия, Молдова и Украйна са подписали. Необходимо е и по-близко и всеобхватно сътрудничество по въпросите за реформи, регионална сигурност, климат и дигитализация.  

Като се има предвид, че ЕС не може да спре логичното развитие на дадени исторически процеси, има само един начин, по който да увеличи собственото си влияние и да постигне целите, които си е поставил (почти идентични с тези от 2009 г.). Това е възможно чрез укрепване на отношенията между ЕС и държавите от Източното партньорство и създаване на корпус от споделени постижения със страните партньори. ЕС трябва да оправдава очакванията на своите партньори – особено на тези, които се движат в правилната посока, макар и с малки стъпки.  

Този подход не трябва да пренебрегва ценностите на Съюза, но трябва да бъде ориентиран към бъдещето. ЕС има шанса да се възползва от добрата си репутация сред населението на всичките шест държави от Източното партньорство. Гражданите на тези страни харесват и приветстват възможностите, които ЕС може да предложи, както и ценностната му система. Това означава, че чрез по-силни човешки, икономически и политически връзки ЕС разполага с нужния авторитет не само да заема твърди позиции, но и да предизвиква отговор в рамките на Източното партньорство, тъй като държавните лидери ще се чувстват принудени да действат.