Украйна: Време е Западът да се подготви за дълга война

На 29 март заместник-министърът на отбраната на Русия, Александър Фомин, обяви, че войските ще намалят военната си активност около Киев и Чернигов и ще се съсредоточат върху „освобождаването“ на Донбас. Действително руската армия преустанови настъплението си, като подготви отбранителни позиции и частично се изтегли. Украинците обаче се възползваха от момента и атакуваха, насочвайки руските позиции северно и източно от Киев. След това руските сили се изтеглиха напълно от позициите западно от Харков.

Така започна нова офанзива в Донбас. Русия е мобилизирала нови сили от цялата страна, включително от уязвими територии като ексклава Калининград на Балтийско море. Използваните преди това сили около Киев и Суми все още са в процес на прегрупиране и превъоръжаване и вероятно ще се присъединят към тази офанзива на по-късен етап.

Във военно отношение сраженията в Донбас дават предимства на Русия. Опитите за едновременно настъпление по прекалено много оси – Киев, Суми, Харков, Донбас, Херсон, Запорожие, доведоха до разреждане на руските сили. Руснаците не успяха да постигнат решително превъзходство по отношение на числеността и огневата мощ на нито един от тези фронтове. Вместо това каналите за снабдяване са претоварени и трудно защитими от украинските засади. В Донбас снабдителните линии са по-къси, железопътната мрежа е по-гъста, а марионетните републики, контролирани от Москва, осигуряват защитата на тила. Поради това опитът да бъдат изтощени и разгромени въоръжените сили на Украйна в тази част на страната, а не около Киев изглежда логичен.

Означава ли това, че целта за завладяване и унищожаване на Украйна е отпаднала? Означава ли, че Владимир Путин е готов да сключи мир, ако завладее изцяло Донбас? Не, не означава.

Последните изявления на руското министерство на отбраната и Генералния щаб очертават целта на военните операции през следващите седмици, но съдържанието им не отразява реалните политически цели. Самият Путин неотдавна се зарече да продължи инвазията, докато „не бъдат изпълнени първоначално поставените цели“, включващи унищожаването на Украйна като нация. Също така Русия не реагира, когато председателят на Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен, обяви ускоряването на процеса за присъединяване на Украйна към Европейския съюз: ако Москва приемаше съществуването на свободна Украйна като неизбежен факт, тя щеше да протестира с всички налични средства.

В този смисъл оттеглянето на Русия от Киев изглежда временно. За да сведе до минимум собствените си загуби и да увеличи максимално тези на Украйна, руските офанзиви сега са съсредоточени в една посока. Засега това е Донбас. Превземането на региона ще подобри способността на Русия да започне – след поредната пауза, предназначена за прегрупиране – настъпление към град Харков през лятото. След това тя ще може да поднови настъплението си от южния град Херсон на север или на изток. Не превземането на територии, а степента на изтощение – от гледна точка на съотношението между руските и украинските поражения – ще бъде от ключово значение за успеха или провала на руските въоръжени сили. Москва може да поддържа войната военно и икономически. И това може да продължи с години.

В Сирия първоначалните опити на Русия за бързо настъпление по няколко оси също не се увенча с успех. Затова, с цел да заблуди опонентите си, през март 2016 г. Путин обяви изтегляне на руските сили от Сирия. От този момент нататък руските и сирийските войски съсредоточиха офанзивите си само върху една цел като първо се фокусираха върху Палмира, след това върху Алепо, после върху източните и централните райони и накрая се насочиха на север към Идлиб. Определяйки ясни оперативни приоритети и завладявайки един по един регионите, Русия решително разшири територията, контролирана от Башар Асад, след „изтеглянето“, което предвещаваше само оперативна пауза.   

Изглежда, че сега Русия следва същия сценарий в Украйна. Въоръжените ѝ сили се оказаха неспособни да поддържат бързи и дълбоки операции, но все още могат да спечелят в дълга и изтощителна война.  През последните три седмици руските балистични и крилати ракети системно атакуваха украинската отбранителна промишленост, както и петролните складове и рафинерии. Първият тип атака влошава способността на Украйна да произвежда боеприпаси и да поддържа въоръжените си сили, което я прави по-зависима от Запада; а вторият ограничава мобилността на украинските механизирани резерви.

За да води изтощителната война, Украйна ще трябва да разчита на подкрепата на Запада. Тук обаче идва трудната част. Тъй като украинските въоръжени сили са запознати само със съветските системи, Западът е в състояние само да предостави наследеното съветско оборудване, което все още присъства в запасите и арсеналите на някои армии от Централна и Източна Европа. Подобна помощ може да има незабавен ефект, но само за ограничен период от време: не всички такива системи са налични в количествата, необходими на Украйна, а доставката на боеприпаси е затруднена, тъй като малко заводи произвеждат такива, подходящи за системите, които тези армии са планирали да изтеглят от употреба. Обучението на украинските екипажи и военнослужещи за използване на западно оборудване отнема време. Това обаче в крайна сметка е неизбежно, тъй като това са единствените системи, чиито вериги за доставки западните сили трайно контролират.

Отново Вашингтон ръководи усилията, като доставя оборудване на Полша и други страни от източния фланг на НАТО, за да освободи запасите им от съветско въоръжение, което да изпрати на Украйна. Същевременно започва обучение на украинските войници с американско оборудване в излишък, което в средносрочен и дългосрочен план ще замени съветското оборудване. Пример е включването на 155-милиметрови артилерийски системи по стандартите на НАТО в последния пакет от военна помощ на САЩ, тъй като Западът изпитва недостиг на 152-милиметровите артилерийски снаряди, използвани от украинците. Все пак, това, което трябва да бъде въведено в експлоатация възможно най-скоро, са ракетните системи за противовъздушна отбрана. Причината не е, че запасите привършват – Словакия наскоро изпрати на Украйна системи С-300 – а защото от гледна точка на логистиката и обучението подобна замяна отнема изключително много време и трябва да се планира доста по-рано.

Всичко това ще има последици и за продължаващата (не)способност на европейците да се изправят на крака, когато става дума за отбрана. Нежеланието на Франция и Германия да се присъединят към тези усилия ще има трайно негативно въздействие върху доверието в Европа и върху политическата сила на европейската отбрана, както и върху мощта на европейските въоръжени сили. Пристъпването на Финландия и Швеция към НАТО е ясен знак, че смятат член 42/7 от Договора за ЕС за недостатъчен и че всяко сериозно споразумение за сигуност в Европа трябва да включва САЩ.

Поставянето на вътрешните съображения на първо място доведе до отпадането на всички перспективи за бъдеща интеграция на ЕС в областта на отбраната. Олаф Шолц както винаги е по-загрижен за настроенията в собствената си партия, докато Еманюел Макрон води несъмнено трудна предизборна кампания (статията е публикувана преди втория тур на френските президентски избори). За да подкрепят истински Украйна, която е предната линия на отбраната на останалата част на континента, европейците трябва да се подготвят сега за дългата война, която Русия възнамерява да води, докато си проправя път на запад.