Турция, НАТО и войната в Украйна: Защо недоволството на Ердоган се простира отвъд Швеция и Финландия

Тъкмо когато членовете на НАТО се канеха да отворят шампанско в чест на заявленията на Финландия и Швеция за присъединяване към алианса, радостта бе попарена от изявлението на турския президент Реджеп Тайип Ердоган, който обяви, че не одобрява членството на двете държави.  

„Следим развитието на ситуацията. В момента нямаме положителна  позиция по въпроса за присъединяването на Швеция и Финландия към НАТО“, заяви Ердоган пред репортери след петъчната молитва в Истанбул. „Скандинавските страни са като пансиони за терористични групи“, продължи той, визирайки присъствието в Швеция на гюленисти в изгнание, както и на симпатизанти на Кюрдската работническа партия (ПКК), която според Анкара е терористична организация, разпростираща пипалата си в Турция, Сирия и Ирак.

Това се оказа пречка пред иначе добре организирания ход на скандинавските държави към НАТО. Дали Ердоган се опитва да окаже натиск върху Конгреса на САЩ за самолетите F-16, които Анкара иска да закупи? Дали действително става дума за повече пари за сирийските бежанци в Турция? Или наистина държи гюленистите и симпатизантите на ПКК да бъдат екстрадирани в Турция?

Турските официални лица побързаха да лансират идеята Швеция и Финландия да покажат, че са спрели „да подкрепят терористите“ и да отменят забраните за износ от Турция.

Малко вероятно е Ердоган да е имал предвид една конкретна политическа цел. Без съмнение обаче, той ще очаква да бъде умоляван, ухажван и в крайна сметка възнаграден за сътрудничеството си, както в миналото. Неговият говорител Ибрахим Калин оттегли идеята за турско вето, като заяви, че Анкара не „затваря вратата“ за влизане на скандинавските страни, а че целта е да се пресече терористичната дейност на територията на Швеция.

Всъщност изявлението на Ердоган бе изразено по-скоро като оплакване, отколкото като категорична заплаха за налагане на вето. И може би не става дума само за Швеция и Финландия. Президентът почти сигурно вижда в това удобен момент да изрази недоволството си от сегашните членове на НАТО, особено от администрацията на Байдън, която държи турския лидер на разстояние. В дългия списък от проблеми между Анкара и Вашингтон ключово е разочарованието на Ердоган от неуспеха му да установи с Джо Байдън президентска телефонна връзка, каквато имаше с Доналд Тръмп. „Имахме добри отношения с Обама и Тръмп и нямаше проблем да разговаряме. Постигнахме ли същото с господин Байдън? Не, не успяхме. Не това искахме“, оплака се наскоро той. С намаляваща вътрешна подкрепа в момент, когато Турция навлиза в критичен изборен цикъл, Ердоган търси по-висок международен профил, за да демонстрира глобалния си авторитет пред турските избиратели.

Лидерът на Турция е човек, който не крие емоциите си, и почти сигурно е бил разстроен от скорошната новина, че Вашингтон отменя санкциите срещу контролираните от кюрдите (както и от Турция) райони на Сирия, позволявайки на автономната кюрдска администрация да търгува с външния свят. Турция счита съюзената със САЩ кюрдска администрация в Северна Сирия, доминирана от Сирийските демократични сили, за разклонение на Работническата партия на Кюрдистан (ПКК) и за заплаха за южната си граница. Съответно е разгневена от западната подкрепа за сирийските кюрди.

През последните няколко години Анкара критикува НАТО, че не отчита опасенията за сигурността на Турция, въпреки десетилетията лоялност на страната към алианса. Понякога се стига до разногласия с партньорите от НАТО, най-вече с Гърция и Франция, по въпроси като морските граници в Източното Средиземноморие и прелитанията в Егейско море. Турските военновъздушни сили наскоро се оттеглиха от военно учение в Гърция и напрежението между двете страни по отношение на Егейско море тихо нараства.

Освен това позицията на Турция относно присъединяването на скандинавските страни в НАТО е в съответствие с опита ѝ да балансира между алианса и Русия. Макар да продава безпилотни летателни апарати на Киев и да подкрепя суверенитета на Украйна, Анкара не желае рязко да прекъсне отношенията си с Москва и стои настрана от западните икономически санкции. Възможно е да използва позицията за членството на Финландия и Швеция в НАТО, за да покаже, че се разграничава от действията на Запада по отношение на Украйна.

Високопоставени турски служители са обезпокоени, че конфликтът се превръща във война между НАТО и Русия и че рискът от ескалация нараства, подхранван от по-голямата подкрепа за въоръжаване на Украйна и липсата на рамка за преговори. Те  са разочаровани от нежеланието на Запада да се обедини около преговори за прекратяване на огъня, водени с посредничеството на Турция. Официални държавни представители обвиниха „някои страни от НАТО“, че желаят не войната да приключи, а да нанесат вреда на Русия.

Междувременно Швеция е лесна мишена за всеки турски лидер, но особено за такъв, който е в съюз с националистите у дома. Фокусът на шведската външна политика върху правата на човека, равенството между половете и разнообразието е почти анатема за доминираната от мъже консервативна политическа култура в Партията на справедливостта и развитието на Ердоган. В отношенията си с Турция в рамките на Европейския съюз шведите отстояват подход, основан на правата на човека – което от години дразни Анкара. На фона на задълбочаващо се разделение между Стокхолм и Анкара през 2020 г. външният министър на Турция, Мевлют Чавушоглу влезе в публичен спор с шведския външен министър Ан Линде, обвинявайки я в двойни стандарти и в това, че поучава Турция по темата за правата на човека. Високопоставен западен дипломат сподели, че подобно е било настроението и на срещата на НАТО на 15 май тази година.

Иронията е, че Турция е един от най-старите членове на НАТО, но след разпадането на Съветския съюз е ентусиазиран защитник на разширяването. Турция традиционно подкрепя страните, които сега съставляват източния фланг на НАТО – от Полша и Унгария до Албания и Северна Македония – да влязат в алианса. Тя също така изгради силни военни партньорства с държави от периферията като Украйна, Грузия и Азербайджан. 

Това обаче е минало. Настоящето е различно.

Стратегическият пейзаж на Европа се променя бързо и Турция, която все повече се възприема като самотник без приятели, не иска да попадне под кръстосан огън. По всяка вероятност Ердоган ще смекчи позицията си през следващите седмици след молбите на партньорите му от НАТО. Едно обаждане от Джо Байдън би помогнало, но също така добре би се отразило и решаването на други въпроси, като например съгласието на ЕС да ускори новия транш на миграционното споразумение с Турция или да отмени някои от ограниченията за износ на турската отбранителна промишленост. 

Това, което няма да се промени, е виждането в Анкара, че този конфликт се развива в грешна посока и че въпреки самохвалните настроения сред партньорите от НАТО, рискът от по-широка ескалация в резултат на войната е по-голям от всякога.