Тестът Русия за Европа 

Украйна навлиза в 2023 година с оптимизъм. Въпреки всички прогнози, тя успя да предотврати опита на Русия да превземе Киев и си върна обширни територии около Харков и Херсон. Нанесени бяха тежки загуби върху окупационните сили. Украинският президент Володимир Зеленски – определен от Политико за най-влиятелният човек в Европа, звучеше оптимистично за предстоящата зима, предвиждайки, че в Украйна ще има мир до идната година.   

И все пак, както бившият полски външен министър Радек Сикорски посочи, трудно е да си представим компромис, който ще доведе до мир.  Ако руският президент Владимир Путин иска Украйна да остане “необвързана страна”, то той ще трябва да се оттегли от цялата украинска територия, признавайки поражение. По същия начин Зеленски едва ли ще се съгласи да отстъпи каквато и да е украинска територия, освен ако на Украйна не бъде предложено и членство в НАТО. Тъй като тези сценарии остават малко вероятни, има всички основания да се очаква продължителен конфликт.   

С отдалечаване на перспективата за военна победа на Русия, Путин се стреми да разбие единството на Западната коалиция, която подкрепя и снабдява с нужното Украйна. Така бива въвлечен във всестранен конфликт, който се простира отвъд бойното поле и включва многопластова офанзива срещу Европейския съюз.    

Терористичната тактика на руснаците в Украйна има за цел да направи живота там непоносим, което да доведе до нова бежанска вълна към държавите от ЕС. Броят на безработните украинци вече достигна 30 %, а президентът Зеленски помоли бежанците да не се завръщат тази зима. Това е зловещ знак.   

14-те милиона разселени украинци представляват най-големия брой  бежанци в Европа след края на Втората световна война. 8-те милиона, които вече намериха убежище в ЕС, превърнаха бежанската криза от 2015 година да изглежда просто като загрявка. Европейската щедрост към украинците е обнадеждаваща, но дали ще продължи дълго?   

Броят на бежанците в страни като Полша е толкова висок , че 8 % от жителите на страната са родени извън полска територия. Ето защо някои анализатори я наричат двунационална страна. Тази трансформация – от страна на емиграция в страна на имиграция – ще доведе до дълбоки последици. Полша вече е похарчила два пъти повече за приютяване на украински бежанци, отколкото за предоставяне на военна, финансова и хуманитарна помощ. И не е единствената. Германия вече е дала подслон на над 1 милион украински бежанци.   

Освен че ще продължи да използва миграцията като оръжие, Путин ще използва енергийните доставки, за да отслабва решимостта на Запада, а доставките на храна и торове – за да печели политическо влияние на международно ниво. Анализ на The Economist сочи, че покачването на цените, предизвикано от енергийната война на Путин, може да е причина за повече от 100 000 смъртни случая в Европа тази зима, надвишавайки броя на загинали на бойното поле до този момент.   

Нещо повече. Инфлацията – пряк резултат от енергийната война на Путин в Европа, вероятно ще предизвика политическа нестабилност в различни части на света. Инфлацията ще доизцеди вече изтощените от нисък растеж, липса на работна ръка и търговски конфликти икономики.   

Путин силно вярва, че най-успешният – и може би единственият път към победа, е чрез разпокъсването на Запада.   

За да задълбочи ефекта от енергийната война, Путин ще продължи саботажите и кибератаките, компрометирайки критична инфраструктура като тръбопроводи, подводни кабели, железопътни линии и комуникационни мрежи. Той ще увеличи усилията си в съревнованието за влияние и в това да разсейва западните политици от неспокойни региони като Западните Балкани, Близкия изток и Африка.   

Тази тактика има по-скоро политически, а не икономически цели. Путин вярва, че най-успешният, и може би единствен път към победа, е чрез разпокъсването на Запада. Кремъл използва всички възможни средства – чрез дезинформация в социалните мрежи и други трикове, за да се намесва в европейската политика и да внася раздор в трансатлантически отношения.  

Трансатлантическото единство беше и ще бъде от критична важност за оцеляването на Украйна и в по-широк план на европейската сигурност. В бъдеще то ще бъде подложено на още по-голям натиск. Политическите сили в САЩ – десни и леви, недоволстват от непропорционално големия финансов ангажимент на САЩ към европейската и украинската сигурност. Съществуват дълбоки разногласия какво трябва да последва от успехите на Украйна на бойното поле.   

За да се опълчи на всестранната атака на Кремъл, ЕС трябва да удържи единството си; да засили подкрепата за Украйна, за да демонстрира, че не чака помощ наготово; да започне да формулира обща дългосрочна политика спрямо Русия. Предвид слабото доверие между държавите членки, това няма да бъде лесно.  

Държавите в Западна Европа трябва да се откажат от мечтата си за европейска структура за сигурност, включваща Русия. На този етап, стабилен европейски ред може да се постигне само в опозиция на Путин, а не чрез партньорство с него. Същевременно, странните на първа линия като Полша, трябва да приемат, че европейски ред за сигурност, ориентиран срещу Русия, трябва да запази дипломатически канали за комуникация по някои въпроси.   

Ескалацията и дипломацията са от изключителна важност за поддържането на публичната подкрепа за Украйна и на санкциите срещу Русия, особено в онези страни, които не се чувстват директно заплашени от Кремъл. Точно затова ЕС се нуждае от всеобхватен пакет от политики, включващ въпроси от енергетиката и миграцията до критичната инфраструктура и вътрешната политика, за да може да се отбранява ефективно срещу многостранния конфликт на Путин. Европейците се обединиха по един нов и различен начин, за да се справят с кризата от Ковид-19. Сега трябва да постъпят по същия начин, за да изградят стаден имунитет срещу агресията, натиска и заблудите на Русия.   

Тази статия бе първоначално публикувана в  Project Syndicate.