Съзнателно откъсване: Руският газ като предизвикателство за европейците през 2023 година   

Преди Русия да нахлуе в Украйна, Европейският съюз (ЕС) беше силно зависим от руските енергийни ресурси. През 2021 г. държавите от ЕС са внесли 155 млрд. куб. м руски газ, или около 45% от общия внос на газ. Преди войната, Русия беше един от най-големите доставчици на суров петрол за ЕС (около 108,1 млн. тона) и най-големият доставчик на петролни продукти – 91 млн. тона. През 2021 г. държавите членки внесоха и 51,4 млн. тона въглища от Русия, което представляваше почти половината от общия внос на въглища в ЕС. Руското гориво захранва работата на 18 ядрени блока в ЕС: шест в Чехия; четири в Унгария;  четири в Словакия; два във Финландия; и два в България.  

През 2022 г. ЕС постигна голям напредък в намаляването на зависимостта си от руски енергийни доставки, но това не беше вследствие от действията на ЕС, а по-скоро от решенията, взети от Кремъл. Тези решения включваха наложените от Москва промени в правилата за доставки на газ за европейските клиенти („декретът за газ срещу рубли„) и преустановяването на преноса на газ по газопровода „Северен поток 1“. Това доведе до общ спад на руския износ на газ за ЕС с около 80 млрд. куб. м. В отговор ЕС увеличи вноса си на втечнен природен газ (LNG) – включително и на руски LNG – с 60 % спрямо предходната година. По този начин бяха изпълнени плановете на Европейската комисия за внос на повече втечнен природен газ, обявени през март 2022 г. 

През изминалата година ЕС също така увеличи вноса на газ по тръбопроводи: от Азербайджан, който нарасна от 8,1 млрд. куб. м през 2021 г. на 11,4 млрд. куб. м през 2022 г.; и от Норвегия който се увеличи от 82 млрд. куб. м през 2021 г. на почти 90 млрд. куб. м през 2022 г. Един от най-впечатляващите успехи през изминалата година е пълната независимост от вноса на руски газ, постигната от Германия, която беше основният вносител. Друг ключов фактор за относителния успех на ЕС беше спадът в потреблението на природен газ, който през 2022 г. се оценява на 10-12%. Това намаление е било възможно поради сравнително високите температури през есента и началото на зимата на 2022-23 г., както и по-екологичното поведение в отговор на енергийната криза (намаляване на температурата в помещенията или преминаване към термопомпи) и отчасти поради спад в  промишленото производство. 

Накратко, Москва се провали в опита си да изнудва държавите членки на ЕС чрез ограничаване на доставките на газ. 

Що се отнася до действията на ЕС за откъсване от Русия, петият и шестият пакет от санкции бяха от ключово значение. ЕС също така въведе ембарго върху вноса на руски въглища, което влезе в сила през август 2022 г., и въведе подобна мярка върху износа на руски морски суров петрол за ЕС. А в края на 2022 г. Германия напълно забрани закупуването на руски петрол. Заедно тези мерки означават, че доставките на петрол от Русия могат да намалеят с до 90% през 2023 г. в сравнение с нивата от 2022 г. Нещо повече, ембаргото на ЕС върху руските петролни продукти през февруари 2023 г. може да доведе до спад на техния дял на европейския пазар до невиждани в историята ниски нива.  

Въпреки това ЕС продължава да се сблъсква със значителни предизвикателства в стремежа си да постигне независимост от руските доставки на газ. Най-голямото от тях е да се осигурят сигурни доставки на газ от места, различни от Русия. Според Международната агенция по енергетика недостигът на газ в ЕС през 2023 г. може да достигне до 57 млрд. куб. м. Такъв недостиг се равнява на около 14,5 % от общото потребление на газ. (МАЕ предполага, че общото търсене на газ в ЕС през 2023 г. се очаква да бъде 392 млрд. куб. м). Същевременно потреблението на газ в ЕС ще трябва да се свие с 13-20 % в зависимост от това до каква степен Русия ще намали износа си на газ. 

ЕС е изправен пред няколко проблема. На първо място, през 2023 г. се очаква конкуренцията между вносителите на втечнен природен газ да се засили, а основната трудност за Европа може да бъде съживяването на търсенето на газ в Китай, както и нарастващият интерес на американските износители към увеличаване на доставките за този пазар. Същевременно през тази година не се очаква значителен ръст на доставките на втечнен природен газ на световния пазар. Всичко това вероятно ще затрудни закупуването на втечнен природен газ за ЕС. 

И въпреки резкия спад в износа на руски газ, чрез тръбопроводи за ЕС, както беше отбелязано, доставките на руски втечнен природен газ за ЕС са се увеличили през миналата година (с 12% в сравнение с 2021 г.). Най-големите вносители на руски втечнен природен газ през 2022 г. са били Франция, Испания, Белгия и Нидерландия. По този начин Русия се превърна във втория по големина доставчик на втечнен природен газ в ЕС след САЩ. 

И накрая, перспективите за увеличаване на доставките на газ по тръбопроводи за ЕС не са оптимистични. Азербайджан обяви само леко увеличение на доставките през тази година. Не е ясно и дали Алжир и Норвегия ще могат да увеличат износа си; през 2022 г. доставките на алжирски газ за ЕС всъщност са намалели до 44 млрд. куб. м от 50 млрд. куб. м през 2021 г. Въпреки че Алжир обяви удвояване на износа за 2023 г., амбициите му може да се окажат трудно постижими, като се вземат предвид прогнозираният ръст на добива и други политически и технически пречки. 

За да се справят с тези проблеми, държавите-членки на ЕС трябва да се стремят да подсилят сигурността на доставките на изкопаеми горива в краткосрочен план и да насърчават енергийния преход в дългосрочен план. 

Макар че през изминалата година държавите – членки на ЕС сключиха много нови споразумения за осигуряване на доставки на енергийни ресурси (особено газ) от места, различни от Русия, сега те трябва да стигнат още по-далеч като координират действията си в това отношение. Европейската комисия вече предложи инициатива за Енергийна платформа на ЕС, която да обединява търсенето на газ в ЕС, да осъществява съвместни покупки и да използва по-ефективно инфраструктурата, включително терминалите за втечнен природен газ в ЕС. За да се постигне още по-голям напредък, групи от държави членки биха могли да се обединят, за да създадат регионални партньорства под формата на сътрудничество между компаниите за закупуване на газ. Те биха могли да допринесат за увеличаване на търсенето и да подобрят сигурността на доставките на суровини за следващата зима. 

Държавите-членки на ЕС трябва да продължат процеса на развитие на инфраструктурата, която позволява снабдяването с енергийни ресурси (особено с газ) от други източници. Сред примерите, които вече са в ход, са изграждането на междусистемна газова връзка между България и Сърбия и българо-турско споразумение за достъп до капацитети за регазификация в терминали за втечнен природен газ в Турция. Държавите членки следва да продължат по този начин, като засилят координацията на мерките за развитие на такава инфраструктура в Европа в рамките на ЕС, но също така и в рамките на Енергийната общност или Европейската политическа общност. Това ще им позволи да увеличат максимално ползите от изпълнението, да избегнат риска от свръхкапацитет на енергийната инфраструктура в някои части на Европа и да избегнат клопката на опасни проекти, осъществявани единствено в интерес на отделни държави (случая със „Северен поток 2“). 

Това предизвикателство би трябвало да даде възможност на блока да ускори процеса на енергийна трансформация, особено по отношение на осъществяването на т.нар. зелени инвестиции (в областта на възобновяемата енергия, подобряването на енергийната ефективност и водородните проекти). През последните години значението на възобновяемите енергийни източници в производството на електроенергия вече нарасна дотолкова, че европейците успяха да избегнат прибягването до повече въглища през 2022 г. Този опит следва да стимулира държавите членки да прилагат трансгранични проекти за зелена енергия, като например моста за зелена енергия от Азербайджан към Европа. Държавите – членки на ЕС, като Полша, трябва да използват този момент, за да въведат регулаторни промени, които да увеличат потенциала на възобновяемите енергийни източници през следващите години. 

Чрез координиране на усилията за получаване на енергийни ресурси (основно газ) извън Русия и бързо изпълнение на планираните инфраструктурни проекти държавите от ЕС ще могат да продължат да изпълняват стратегията си за енергийно откъсване от Русия. В същото време инвестициите, насочени към намаляване на зависимостта на икономиките на държавите членки от изкопаеми горива, действително ще им позволят да засилят енергийния си суверенитет в дългосрочен план.