Стратегия, умения, технология: Манифест за нова европейска отбрана

Войната на Русия в Украйна предоставя едно епохално предизвикателство пред вярванията, оформили подхода на европейците към международната сигурност от 1991 г. до днес. В канцелариите из цяла Европа лидерите биват изправени пред критични и неизбежни въпроси, свързани с високо интензивната война, отбраната и политиката на възпиране.

Времето когато европейците можеха да останат вегетарианци в свят пълен с хищници (вземайки назаем тази аналогия) приключи. За да се научат как да ядат месо, или поне да държат вълка настрана, европейците трябва да се приспособят по 3 основни направления: разработване на нов стратегически подход към отбраната и сигурността; придобиване на военни способности, отговарящи за стратегическия подход; лидерство в областта на технологиите. В основата на тези усилия ще бъде доколко европейците ще усвоят поуките от кървавия опит на украинците на бойното поле и доколко ще сложат край на десетилетните вътрешноевропейски институционални спорове.

Взети заедно, тези три части представляват манифест за промяна, чието приложение може да защити европейците, особено пред лицето на руска агресия. Постигането на всяка една от тях ще бъде едновременно лесно и трудно: целите са ясни и определени, както и твърди от гледна точка на ползите за европейската отбрана, но реализирането им изисква от европейците да преодолеят множество пречки, които отдавна забавят напредъка. Това ще изисква значителни инвестиции от страна на европейските държави и техните лидери. Правителствата ще трябва да преразгледат из основи начина, по който подхождат към отбранителната политика и планиране на национално ниво и съвместно в рамките на НАТО и ЕС.

Европейците трябва да подходят към всяка част по следните начини:

Стратегия

Конфликтът в Украйна даде на европейските правителства стратегически и оперативни уроци за войната през 21-ви век. Те трябва да използват тези знания, за да приспособят армиите си към тази нова среда, включително да дадат по-голям принос за трансатлантическото споделяне на тежестта.

В продължение на три десетилетия американските гаранции за сигурност и сравнително благоприятната геополитическа среда на континента, независимо от конфликтите на Балканите, до голяма степен щадяха европейците от трудни решения в областта на отбраната. Русия ще остане дългосрочно предизвикателство за сигурността с безусловни военноморски, въздушни, ракетни, ядрени, кибернетични и космически способности и може да стане опасно нестабилна във вътрешен план. Междувременно САЩ са все по-фокусирани върху собствените си вътрешни проблеми и стратегическата си конкуренция с Китай.

Eвропейските държави са изправени пред необходимостта да възстановят своите масивни армии след десетилетия „печалби от мира“ в много страни, през които въоръжените сили се разпаднаха, тъй като европейците приеха, че колективната отбрана е станала далечен риск. Това остана непроменено дори и след анексирането на Крим от Русия през 2014 г., когато европейските правителства неохотно започнаха да увеличават военните разходи под натиска на САЩ, поемайки ангажимент за поне 2 % от БВП чрез ангажимента към НАТО за инвестиции в отбраната. Пълномащабното нахлуване в Украйна означава, че европейците се нуждаят от изцяло нова рамка.

За да се споразумеят за нова рамка, европейците трябва да преодолеят безсмислените институционални спорове като тези между ЕС и НАТО, както и осакатяващите политически разногласия между европейците от ЕС и извън него, подрегионите и ключови държави членки като Германия и Полша. Те трябва да погледнат отвъд традиционните договорени документи – Стратегическата концепция на НАТО и Стратегическия компас на ЕС – за да се съсредоточат върху конкретни резултати, да преодолеят конкуриращите се индустрии и да се справят с някои от трудните предизвикателства, които предстоят, когато става въпрос за преконфигуриране на трансатлантическото разпределяне на тежестта. В новия свят на геополитическа конкуренция и близки заплахи за сигурността, европейците вече не могат да избягват важните стратегически решения. Взетите решения ще бъдат болезнени и политически трудни. Европейските държави ще трябва да мислят колективно за нуждите на отбраната през 21-ви век, вместо да прилагат рецепти от 20-ти век или да се надяват на някакво магическо завръщане към „обичайната практика“.

Умения

Европейските държави трябва да преосмислят начина, по който подхождат към планирането и възлагането на обществени поръчки в областта на отбраната. Ще трябва навреме да доставят необходимото им оборудване, като се базират на съществуващите усилия на ЕС за засилване на сътрудничеството в областта на отбраната между държавите членки

Уравнението е просто: без умения няма защита. От решаващо значение е да се обърне внимание на приоритетите за инвестициите в отбраната и да се придобият правилните умения. Някои европейски държави все още разглеждат бюджетите си за отбрана като средство за осъществяване на индустриалната си политика и насърчаване на заетостта, а не за изграждане на отбранителни способности; други ги разглеждат като механизъм за осигуряване на силна връзка със САЩ. НАТО разполага с добре установени процеси за планиране на отбраната, а ЕС все повече подкрепя предоставянето на умения чрез собствения си инструментариум и чрез насърчаване на сътрудничеството между държавите – членки на ЕС. Европейските държави се нуждаят от решение в голям мащаб, за да се справят с недостига на военни ресурси и умения. ЕС и държави членки трябва да си сътрудничат с НАТО за координиране на процесите за инвестиции в отбраната по начини, които могат да преодолеят пропуските и недостига, и да позволят диалог при вземане на решения между ключовите заинтересовани страни – включително министерствата на отбраната, НАТО, институциите на ЕС и отбранителната индустрия – и да подкрепят европейските усилия за ефективно предоставяне на военни способи.

Технология

Европейците трябва да могат да запазят технологичното си предимство. Ето защо те трябва изцяло да приемат иновациите в отбраната и новите отбранителни технологии

Картините от войната в Украйна болезнено напомнят за минали конфликти. Но въпреки окопите, бойните полета на Бахмут не приличат на тези в Пашендел; битките за Харков или Херсон имат малки прилики с източния фронт през Втората световна война въпреки артилерийските залпове и танковите сражения. Русия, а още повече Украйна, използва широко и иновативно технологиите на 21-ви век, вариращи от кибервойна и космически системи до безпилотни летателни апарати и съвременна артилерия с голям обсег и инструменти за насочване. Европейците трябва да извлекат няколко поуки от този опит. Една от тях е, че европейските армии не са инвестирали достатъчно в своите инвентаризации, както по отношение на количеството, така и по отношение на технологии. През 2020 г. разходите на САЩ за нови изследвания и разработки в областта на отбраната са били седем пъти по-големи от тези на всички държави – членки на ЕС взети заедно. Ако европейците възнамеряват да останат във висшата лига на играчите в областта на отбраната, от решаващо значение са непрекъснатите инвестиции в технологии както от страна на традиционните отбранителни компании, така и от страна на технологичните компании, които нарушават принципите на конкуренцията. Различните заинтересовани страни, включително НАТО, Европейската комисия, Европейската агенция по отбрана, Европейската служба за външна дейност, отбранителните фирми и националните правителства, са съгласни, че иновациите в отбраната са от решаващо значение. Но те всички имат различни виждания за това в кои технологии да инвестират и как да ги използват. Още по-лошо е, че продължават институционалните борби между ЕС и НАТО, както и между националните правителства и многонационалните организации, за това кой трябва да контролира посоката и разпределението на средствата за тези иновации. Нищо от това не е ново, но засилената геополитическа конкуренция прави все по-жизненоважно за европейските правителства заедно да определят и да се стремят към правилните технологии и да ги осигурят навреме. Освен това, тъй като иновациите не се отнасят само до технологиите, но и до хората, доктрини и процеси, европейските държави трябва да се поучат от иновативните начини за водене на война, които бяха демонстрирани на бойното поле в Украйна. За тази цел следва да съберат съответните експертни съвети от доктриналните и иновационните центровете в рамките на националните армии, съответните командни структури на НАТО, като например Съюзното командване по трансформацията, органите на ЕС, подкрепящи иновациите, промишлеността, академичните среди и тинк-танк общността.

В тази нова епоха споделената сигурност трябва да стане приоритет в планирането на отбраната на Европа. Европейските държави трябва да станат по-гъвкави и по-ефективни в посрещането на своите отбранителни потребности. Те трябва да разрешат традиционните институционални спорове и конкуренция, за да преодолеят недостатъците в своите умения, да въвеждат иновации и да реагират всеобхватно и навременно на предизвикателствата на новата обстановка в областта на сигурността. Ако не го направят, обстоятелствата ще диктуват избора им.