Старият ред си отива: Какво мислят европейските лидери за Русия

Докато руската армия губи позиции в Украйна, президентът Владимир Путин вероятно се надява глобалните процеси да му донесат победа и да отстрани от пътя си слабохарактерните европейци, които са се осмелили да му се противопоставят. „Рухването на западната хегемония е необратимо“, твърди той. Путин смята, че разглезеното западно общество не може да понесе трудностите на енергийната криза –  затова европейските държави постепенно ще оттеглят подкрепата си за Украйна и ще постигнат споразумение с Русия. Възникващият „многополюсен“ свят ще се съобрази с желанията на Кремъл. Изолацията, в която се намира Русия, ще бъде краткотрайна.

Заключенията от предстоящ доклад на ЕСВП обаче подсказват друго – на Путин няма да му бъде толкова лесно. Изследване на нагласите сред политици от ЕС-27 разкрива, че европейците демонстрират значително единство на фона на огромното предизвикателство, пред което са изправени, въпреки че тази устойчивост няма „лидерски“ характер. Сред европейските столици няма консенсус как ще приключи войната или какви отношения могат да бъдат изградени с Русия в бъдеще – включително за това дали да се настоява за смяна на режима в Москва. Въпреки тази несигурност европейците вече не се опират на стария международен ред, който руската война разруши. Европейските лидери все още не разполагат с всички отговори, но знаят, че няма връщане назад и бързо се адаптират към това. В крайна сметка руският президент може да открие, че е помогнал за създаването на силен противник.

Единство в криза

В целия Европейски съюз санкциите се ползват с широка подкрепа. Правителствата на повечето страни ги смятат за необходими и устойчиви, а някои лидери искат те да бъдат дори по-всеобхватни. И въпреки че някои медии все още спорят дали санкциите „работят“, за политическите елити в целия ЕС този въпрос не е от голямо значение. Дори онези, които смятат, че икономическите изчисления не могат да повлияят на Путин, смятат санкциите за необходими.

Това е в контраст със събитията след нахлуването на Русия в Украйна през 2014 г. Тогава въпросът за ефикасността на санкциите беше много актуален. Сега дори в страни като Германия и Италия, които Русия някога е смятала за приятелски настроени, започват дискусии за прекратяване на отношенията с Русия. Изследването на ЕСВП показва, че за някои правителства прекратяването на огъня няма да бъде достатъчно, за да доведе до промяна в санкционната политика на ЕС. Единственият възразяващ глас е този на Унгария, която се противопоставя на мерките, но дори лидерите в Будапеща признават, че по този въпрос са сами – включително някогашното партньорство на Унгария с Полша отслабна поради тези различия.

Европейското единство обаче остава без лидерство. По време на кризите от последното десетилетие Германия играеше важна роля в ЕС – не на последно място при формирането на европейския отговор на инвазията в Крим през 2014 г. Сега обаче нито една страна не успява да насочва другите към постигане на консенсус в ЕС. Но това не е знак за разединение. Представата за Европейски съюз, разделен на Изток и Запад, не се отразява на възгледите на политиците, сред които има широко съгласие каква да бъде посоката на ЕС. По-скоро различията касаят технически подробности и темпото на движение. Към момента това „единство без лидери“ може да се окаже предимство, тъй като задължава всички страни да работят за общи решения. Под повърхността обаче може да се крие опасност: възможно е да се окаже, че американското лидерство е това, което сплотява европейците. Една драматична промяна след президентските избори в САЩ през 2024 г. би могла да разкрие истинската устойчивост на европейското единство.

Как да сложим край на войната

Сред европейските политици няма съмнения, че Русия е извършила престъпление, за което не биха могли да си затворят очите. „Реалистките“ аргументи, прогласявани от някои американски академици, че политиката на Запада за разширяване на НАТО е довела до кризата, не намират почва в Европа, дори и в среди, в които се признават някои грешки на Запада.

В момента обаче в Европа липсва единна теория за победата. Политическите фигури в повечето столици предвиждат продължителна война, която ще завърши с някаква форма на патова ситуация, а условията на бъдещото споразумение остават напълно неясни. Политическите кръгове в Европа се колебаят дали те са тези, които трябва да определят значението на победата, оставяйки това в ръцете на Украйна. Някои правителства са убедени, че единственият приемлив изход е Украйна да си върне цялата територия, докато други са отворени към идеята за подновяване на опитите за мир след оттегляне на Русия до границите преди 24 февруари 2022 г. Няма единство и по въпроса дали да се настоява за смяна на режима в Русия: повечето правителства са съгласни, че ЕС не трябва да го поставя като своя цел. Освен това има единодушие, че макар Путин да напусне политическата сцена, други елити в Русия ще се чувстват задължени да поддържат част от неговото наследство.

Възходът на нова Европа

Въпреки единството на европейците, пътят напред изглежда мрачен, а политиците са наясно колко трудни могат да станат нещата оттук нататък. Повечето от тях се придържат към мрачните прогнози. Това настроение обаче не се превръща в пораженчество, а по-скоро подхранва трескавата дейност на европейските правителства, които работят денонощно, за да решат практическите въпроси, пред които са изправени. И те го правят с известен успех: бързо изкупуват газ за съхранение, инвестират в интерконектори и терминали за втечнен природен газ и коригират фискалните разпоредби, за да смекчат удара върху населението и индустриите си. В резултат на това се очертава една нова, креативна Европа, чиито лидери са осъзнали окончателния край на досега познатия им свят. Те скърбят за загубата на този свят, но войната им даде свобода да разгърнат различно мислене: в отношенията им с Русия, европейските лидери вече не са вързани към нормативна рамка, която нито работеше, нито можеше да бъде изоставена в годините преди февруари 2022 година.

Промяната е необратима. Преосмислянето изглежда най-значимо в Германия, чиито ръководители сега преразглеждат из основи предишната си политика спрямо Русия. Промяната в начина на мислене настъпва в повечето столици на ЕС. Макар че много държави все още се придържат към нормативна реторика в официални изявления, те я изоставят в поведението си. Формално повечето държави настояват за възстановяване на международния ред, установен след Студената война. В действителност повечето политици, които разговарят с ЕСВП обаче са наясно, че страницата вече е обърната и че бъдещето ще изглежда по различен начин от миналото. Тази промяна може да подготви Европа за свят, в който относителната роля на Запада е по-малка, отколкото е била преди. Путин може би трябва да внимава какво си пожелава: Западът наистина може да загуби статута си на нормативен хегемон, както той прогнозира. Но вместо да ускори неизбежния упадък на Запада, Путин може би принуди европейците да овладеят гъвкавост, която да помогне на тях и техните съюзници да преминат през кризата.