Спутник в Европа: Какво може да означава руската ваксина за европейския здравен суверенитет?

Като се има предвид относителния недостиг на ваксини заради проблеми с производството, все повече държави от ЕС се замислят за руската ваксина Спутник: Унгария първа закупи ваксината, следвана от Словакия. Няколко други, включително Германия и Италия, планират да я произвеждат на своя територия. 

В един идеален свят нищо от това не би било проблем. Вирусът представлява глобална заплаха, която изисква глобални решения – или поне така казват. Но нагледно ваксините са се превърнали в политически инструмент и руските власти умишлено използват Спутник от самото начало, което е видно дори от самото му име, напомнящо за славата на космическата надпревара от миналия век. Втурването за внос и производство на Спутник в ЕС вероятно ще има обратния ефект и много от европейците все по-малко ще го приемат като реалистична опция за ваксинация. Европейският съюз може и да заема централна роля в здравната политика към момента, но следващите му стъпки ще са изключително важни за ваксинирането на всички европейци, както и за това процесът да е надежден. 

БИТКАТА НА ЕВРОПА ЗА ЗДРАВЕН СУВЕРЕНИТЕТ

Здравната политика никога не е била част от компетенциите на ЕС и това е главната причина за бавната реакция на Съюза в началото на пандемията. Изправен пред безпрецедентната здравна криза, ЕС предприе много по-важна роля от преди в това да подкрепя идеята за единен глобален план за справяне с нея. Бързо станаха очевидни огромните различия между здравните системи на държавите членки, както и понякога антагонистични им възгледи по повод това до колко е нужно да се „европеизира“ здравната политика. В крайна сметка, Европейската комисия се зае да координира, ако не политики, то действия като например мобилност на пациентите, ad hoc солидарност в трансграничните региони, размяна на недостигащо медицинско оборудване и други. 

За Европейския съюз здравеопазването се превърна в главен елемент на европейската сигурност наравно с отбраната и други инфраструктурни сектори от ключово значение. Проблемът е, че това е сфера, в която на ЕС му липсва автономност и за да си я осигури,действа на няколко нива: създава общи стратегически запаси, разнообразява и се опитва да възвърне веригите за доставка, укрепва защитата на инвестициите в иновативни компании, инвестира в проучвания и развитие, и координира усилия в многостранни форуми. Накратко, ЕС трябваше да ограничи зависимостта си от трети страни, особено от тези, които засилено започват да бъдат считани за геополитически съперници. В този дух Европейската комисия също оглави съвместното снабдяване с ваксини. Вече измина година в пандемичната реалност, а разпорстранението на ваксините е много по-бавно от очакваното и държавите членки нямат търпение да критикуват Брюксел за това. Същевременно те започват и да поемат свои собствени инициативи, които засягат негативно общностния подход на ЕС. 

ПРИСТИГАНЕТО НА СПУТНИК 

През август 2020 г. Русия беше първата държава в света, която започна да използва ваксина срещу Ковид-19 на своята територия. Независимо че ваксинационната програма започна едва през декември, беше очевидно засилването на пропагандата от страна на руското правителство. Обявяването на ваксината още преди завършека на клиничните изследвания, докато данните за ефективността ѝ бяха още под въпрос, агресивната ПР кампания и объркващите сигнали по повод на кого точно ще е от помощ тя, подпомогнаха драстично да се намали достоверността на руската ваксина. Според последните данни от организация Левада Център, която се занимава с проучване на общественото мнение, само 2 процента от руското население е против ваксините като цяло, но 62 процента не биха си сложили Спутник. Този процент продължава да се покачва, независимо от това, че ефективността на Спутник е доказана и че руската ваксина е одобрена от чуждестранни учени. 

Въпреки че Русия има пълен контрол над производството и разпространението на ваксината, засега са се състояли само 5.28 ваксинации на всеки 100 граждани, в сравнение с 109.66 в Израел, 38.39 във Великобритания и 11.42 в ЕС. Ваксинирането на Владимир Путин също беше забулено в мистерия – без снимков материал или официална информация. Оказа се, че президентът се е ваксинирал чак на 23 март 2021 и дори не е ясно дали е предпочел да използва Спутник. Междувременно Русия активно се опитва да продаде ваксината си на колкото се може повече държави, продължавайки да отрича, че това е начин да придобие политическо влияние и обвинявайки други държави в това, че превръщат ваксинацията в политически инструмент. Докато ЕС чака Европейската агенция по лекарствата (EMA) да тества руската ваксина, председателят на Комисията обяви, че също би искала да узнае защо Русия не ваксинира собствените си граждани.

ЕФЕКТИВЕН ЛИ Е СПУТНИК ИЛИ Е ЗАПЛАХА? 

Независимо от многото очевидни противоречия около руската ваксина, Унгария и Словакия закупиха ваксини Спутник докато все още чакат закъсняващите поръчки от западни производители. Това доведе до политически скандал, който смени правителството в Словакия. Наскоро Австрия също изяви желание да се сдобие със Спутник. Тези решения на държави-членки на ЕС са спорни, при положение че руската ваксина все още не е одобрена от ЕМА. Този тип странични сделки с трети страни подронват солидарността в Съюза и това изглежда ще става все по-голям проблем, защото ЕС продължава да няма политика спрямо Русия. 

Украйна заяви позицията си, че Спутник е руски политически инструмент и дори заплаха за националната сигурност след като украинския парламент публично забрани регистрацията на Спутник в държавата. Засега е единствената държава предприела такъв ход спрямо руската ваксина. Тази леко емоционална реакция на Украйна е напълно логична, поради факта че украинците не биха искали вноса на жизненоважни ваксини да зависи от държава, с която воюват. Европейският съюз не е във война с Русия и Спутник може да представлява просто една от многото опции за ваксинация, но украинската позиция несъмнено повдига въпроса за това дали Русия има намерение да злоупотреби с ролята си на производител на ваксини.  

ДОВЕРИЕТО Е ОТ СЪЩЕСТВЕНО ЗНАЧЕНИЕ

Масовата ваксинация е главен приоритет, но също толкова важно е и обществото да има вяра във ваксините, които се прилагат. Тази вяра лесно се губи, както си пролича от ситуацията с Астра Зенека. Публични изказвания от властите във Франция и Германия доведоха до това граждани на ЕС да се съмняват в ефективността на Астра Зенека, дори преди да се появят (и опровергаят) съмненията, че тя може да увеличава шанса от съсирване на кръвта. Независимо от това че тази ваксина е разработена от Оксфордския университет, оторизирана е от ЕМА и е доказано безопасна и ефективна, доверието на обществото в нея беше лесно разклатено. Нагледни са случаите, в които хора предпочитат да изчакат за друга ваксина, тъй като ваксинирането не е задължително. Това развитие с Астра Зенека сигнализира, че шансовете за масово публично одобрение на Спутник не са големи, особено като се има предвид колко много време отне да се набави достоверна научна информация за руската ваксина. Какво съдействие можем да очакваме от руските производители на ваксини и власти в бъдеще, ако/когато се появят съмнения за страничните ефекти на Спутник или неговата ефикасност спрямо новите мутации на вируса?  

За да се увеличи достоверността на Спутник, трябва ваксината да получи одобрение от ЕМА преди да бъде закупуната от която и да е държава-членка на ЕС.  За съжаление действията на Унгария и Словакия направиха това условие невъзможно, но релевантните държавни органи все още могат да разпространяват информация за научните данни, които са необходими за оторизацията на Спутник, ако това изобщо може да бъде постигнато. Самоцелното купуване на руски ваксини няма да помогне на ваксинационния процес в ЕС. 

ПОВЕЧЕ АВТОНОМИЯ 

За в бъдеще ЕС трябва да инвестира повече в правилната инфраструктура за производство на собствени ваксини. Не изглежда сякаш Ковид-19 ще изчезне в близкото бъдеще, а учените предупреждават, че това няма да е последната пандемия. Ваксинацията е най-надеждното решение за този тип криза и фабриките за ваксини са част от крайно необходимата инфраструктура. Преместването на част от производствата на фармацевтична индустрия обратно на територията на ЕС е един от инструментите, които геополитическата Комисия може да използва. Трябва да бъде взето решение в кои държави или региони да бъде преместено производството на продуктите, чиито вериги за доставка могат да оперират в Европейската периферия – като Балканите или Северна Африка. Диверсификацията също е важен елемент от този процес, тъй като ваксините зависят от жизненоважни компоненти от различни доставчици и колкото повече опции има ЕС, толкова по-добре. Европейският съюз може да реши да работи само с определени партньори, както и да създаде определени изисквания за дадени държави, ако желаят да са част от производството. Решенията за това как ще се защитават и уголемяват фармацевтичните вериги за доставки на ЕС са изцяло част от усилията на Съюза да затвърди стратегическата си автономия в здравеопазването.   

Само преди година ЕС не беше компетентен в тази сфера. Европейският съюз измина дълъг път, въпреки че това си остава неформална компенция, която не е затвърдена с договор. Независимо от това, ЕС сега е главната платформа за решения по повод ваксини, стратегически медицински запаси и научни изследвания. Съюзът беше критикуван за бавното разпространение на ваксините и в бъдеще ще трябва да даде по-голяма прозрачност и отворена комуникация на здравната си политика по теми като: наличността на ваксини за европейското население, по-точен календар за разпространение и координация на 27-те ваксинационни кампании, което ще доведе до постигането на целта на Комисията – 70 процента от европейското население да бъде ваксинирано, и по-ясно разделение на публичните и частните партньори, които ЕС приоритизира в рамката на своето здравно стратегическо планиране. Подобряването на автономията на ЕС в здравеопазването ще продължава да е експериментално, но със сигурност това не означава, че не си заслужава Съюзът да възобновява своите усилия. Алтернативата е „всеки за себе си“, както в началото на пандемията, което не доведе до нищо хубаво.