След Котону: Как Европа може да изгради нови отношения с Африка през 2021 г.

Действията на Европейския съюз през последните няколко години показаха амбициите му за подновяване на отношенията с Африка. Встъпвайки в длъжност като председател на Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен обяви, че нейната нова „геополитическа Комисия“ ще превърне континента в един от приоритетите ѝ. Първото ѝ официално посещение извън Европа беше в централата на Африканския съюз в Адис Абеба. Малко по-късно, през март 2020 г., бе публикувана Новата всеобхватна стратегия ЕС – Африка.

В отношенията Африка-Европа може да има поне две основни точки на пречупване през 2021 г.: провеждането на срещата на високо равнище между Африканския съюз и Европейския съюз, на която ЕС се надява да превърне Всеобхватната стратегия ЕС – Африка в пълноценно стратегическо партньорство ; и ратифицирането на договор за заместване на споразумението от Котону, чийто произход датира от 70-те години на миналия век.

Въпросът кога и как ЕС ще проведе среща на високо равнище с АС остава без отговор след първоначалното ѝ отлагане през октомври 2020 г. Настоящото португалско председателство на ЕС прие възможността да вземе активно участие в подготовката на срещата на върха през първата половина на 2021 г. Португалия изтъква своите предимства , тъй като традиционно е играла ключова роля на срещите на високо равнище Африка-Европа и е в състояние да се възползва от задълбочените си познания върху африканските дела. Но не зависи изцяло от Португалия дали срещата ще се проведе по време на нейното председателство. Институциите на ЕС ръководят процеса от европейска страна и определянето на нова дата за срещата на върха е в ръцете на председателя на Европейския съвет, но също така изисква съгласуване със заинтересованите държави членки като Португалия и Франция. Едва след това ЕС може да обедини усилията си в едно по-голямо цяло за постигане на напредък в диалога.

ЕС може да използва настоящата несигурност около следващата среща на върха между АС и ЕС, за да развие по-силни взаимоотношения между тях на работно ниво. Редовни годишни министерски срещи между АС и ЕС са предвидени да се провеждат, както е договорено на срещата на върха между АС и ЕС в Абиджан, Кот д’Ивоар през 2017 г. Такава среща се планира за 2021 г. и в Кигали, Руанда. От страна на ЕС това попада под ръководството на върховния представител Жозеп Борел и би могло да бъде използвано за продължаване на диалога по същество.

Определянето на дата за срещата на върха е от решаващо значение, но ЕС правилно подхожда предпазливо. Ако срещата на върха бъде отложена за втори път, това ще изпрати отрицателно послание за ангажираността на Европа към отношенията с Африка. Ситуацията с Covid-19 е малко вероятно да се подобри достатъчно, за да позволи лична среща на върха през първата половина на годината, а лидерите на АС ясно заявиха, че не желаят виртуален формат. Тъй като Форумът за сътрудничество между Китай и Африка е вече планиран да се проведе през втората половина на 2021 г. в Сенегал, срещата на върха между АС и ЕС може да се наложи да изчака до началото на 2022 г., което би означавало, че попада под френското председателство на ЕС. Някои евродепутати вече изразиха мнение, че срещата на върха трябва да се проведе по време на португалското председателство на ЕС, за да се противопостави на схващането, че Европа отстъпва от позициите си в Африка пред Китай, рискувайки да отслаби влиянието си там.

Европейският съюз все още не трябва да се отказва от провеждането на срещата на върха АС-ЕС през 2021 г. Ако Европейският съвет договори дата с Африйканския съюз, това ще зададе цел, по която да се работи. Това би стимулирало по-нататъшната ключова дейност, която все още трябва да бъде извършена, за бъдат адресирани въпросите на африканските партньори по съдържанието на съществуващата стратегия на ЕС.

Междувременно ратификацията на договора за замяна на споразумението от Котону илюстрира предизвикателствата, пред които е изправен Европейският съюз в това как да постигне баланс със държавите членки при изграждането на новите отношения между Африка и Европа. Споразумението от Котону е основната рамка за помощ и търговски отношения между ЕС и африканските, карибските и тихоокеанските страни (АКТБ). Срокът му изтече през 2020 г. и преговорите за неговото подновяване завършиха с постигането на политическа сделка през декември миналата година. Това беше значителна стъпка напред след двугодишен процес на преговори, но пълното ратифициране от държавите членки и от двете страни би могло да отнеме още три години.

Споразумението след Котону е опит за преминаване от парадигмата на донор и реципиент, съдържаща се в предишния договор, към рамка за политически диалог, ръководена от отношенията между АС и ЕС. Това се отразява и в създаването на три регионални протокола, разделящи африканските, карибските и тихоокеанските държави една от друга, както поискаха африканските лидери. Новото споразумение е стъпка към обединяване на различните направления на отношенията Африка-Европа под чадъра на АС и ЕС. Но обединяването на толкова много нишки няма да е лесно. И въпросът за миграцията вече се оказа заплетен.

ЕС се стреми да превърне бъдещото стратегическо партньорство между АС и ЕС в център на отношенията между Африка и Европа и правейки това, надхвърли мандата си в преговорите за ново спорузамението след Котону, като разшири темата за миграцията отвъд възможностите на съществуващото Споразумение от Котону. Старото споразумение включва рамка за сътрудничество в областта на миграцията съгласно член на договора, докато новото предложение предвижда миграцията да се превърне в самостоятелна глава, осигурявайки задължителни ангажименти за регулиране на миграционните потоци. Това е проблематично, тъй като миграцията е споделена компетентност между ЕС и неговите държави членки, което означава, че Европейската комисия трябва да получи съгласието на националните столици и да отговори на техните опасения по конструктивен и задоволителен начин. Вместо това Комисията се опита да си даде по-голяма роля в тази област, което създаде търкания с държавите членки на ЕС, по-специално с Полша и Унгария. Разбира се, тази вътрешна динамика не остава незабелязана от африканските държави, докато те обмислят как да подходят  при сключването на всеобхватно стратегическо партньорство.

През 2021 г. ЕС и неговите държави членки трябва да намерят начин да изразят и приспособят силните национални възгледи по въпроси, важни за европейските отношения с Африка, като същевременно не нарушават по-широките отношения с континента. Ако инерцията бъде загубена поради вътрешната динамика на ЕС, едва ли подновеното стратегическо партньорство между двата континента ще се сведе до повече от политическа реторика.