Силата на прагматизма: Ядрена енергия, технологични иновации и зеленият преход

За  Уинстън Чърчил на първо място са фактите и едва след това лидерите могат да действат в съответствие с ценностите си. Но понякога проблемът не е в липсата на реални факти, а в липсата на зряла оценка на същите.

Европейският съюз (ЕС) е лидер в областта на зеления преход. Въпреки това след началото на войната на Русия в Украйна и енергийната война срещу Европа, възникнаха съмнения дали ЕС има реалистична дългосрочна визия. Емисиите на въглероден диоксид намаляват по-бавно от необходимото за постигане на целите в Парижкото споразумение, докато в Германия дори се наблюдава увеличение на емисиите. По данни на Евростат през 2020 г. около 65% от електроенергията, произведена в ЕС, е от „базови“ мощности: 24% от ядрена енергия (въпреки че Германия прибързано и наивно затвори 19 реактора заради “евтиния” руски газ) и 41% от въглищни и газови централи. Промяната през 2022 г. е незначителна. В допълнение, производството на електроенергия от въглища и газ се е увеличило.

Това зелено изкривяване изглежда се дължи на наивност, прекалено пожелателно мислене, инерция или дори леност: уреждаме субсидии, купуваме, инсталираме (с помощ) и  след това си лягаме да спим. През това време слънцето/вятъра работи за нас. Освен това около сложните технологии, които изискват висококвалифицирани и компетентни работници – като следващото поколение ядрени технологии например – се появиха и идеологически бариери. Разбира се, възобновяемите енергийни източници трябва да са начело в списъка на водещите фактори на зеления преход, но с много по високата ефективност от настоящата и технологичното иновативно развитие. Желателно е да се смекчат големите амбиции, а не да се харчат пари само защото нещо е желано и на думи е хубаво. През 2022г само 3% в света и 4% в САЩ от електроенергията е от ВЕИ (Марк Милс, Лекции Скааген). А субсидиите в света са/бяха стотици милиарди. Нуждаем се от прагматизъм – и от ядрена енергия.

Преодоляване на ядрената фобия

През последните години руският президент Владимир Путин и неговите приближени вложиха значителни усилия и милиони евро в заклеймяването на определени демократични институции и енергийни политики и източници. Руски поставени лица както в политиката, така и в бизнеса успяха да капитализират от страха в Германия (и извън нея) от ядрените технологии, като същевременно подклаждаха безпокойство в Източна Европа относно последиците от диверсификацията от руските ядрени реактори и гориво. Те направиха това, за да подтикнат Западна Европа да купува руски газ и да запазят контрола на Русия върху производството на ядрена енергия на изток. Те енергийно обсебиха Европа.

След пълномащабното нахлуване на Путин в Украйна ядрената енергия помогна на света да поддържа определена степен на енергийна сигурност и дори защита от радиоактивно замърсяване. Не е случайно, че въпреки унищожаването на украинските въглищни и водноелектрически централи, мрежи за високо напрежение и разпределителни центрове, руските сили се вслушаха в предупрежденията на САЩ, Китай и Индия да не атакуват атомните електроцентрали в Украйна. Топлоелектрическите, водноелектрическите и възобновяемите централи и паркове могат да бъдат възстановени сравнително бързо и на разумна цена. А замърсяването на околната среда, предизвикано от тяхното разрушаване, не е катастрофално. Дори бункерът на Путин обаче би бил уязвим за радиоактивните облаци от евентуалното разрушаване на атомна електроцентрала. Освен това възстановяването на една ядрена централа би отнело до 12 години, като за целта се използват компоненти от Запада, които са под ембарго за Русия и тя ги няма.

Путин и неговите приближени се надяваха да се сдобият с 15 украински ядрени реактора и блокове, за да спестят 120 милиарда долара, колкото би струвало изграждането на нови подобен брой ядрени блокове – дори и с цената на 120 000 загинали руски войници. Ако Путин не може да присвои централите, той ще ги затвори, като прекъсне доставките на свежо ядрено гориво. И американското за Запорожие и руското за повечето от другите. Както показаха европейските усилия през последната година, газът може да бъде заменен само за няколко месеца. Но ядреното гориво се нуждае от тригодишен анализ и след това от още 12-18 месеца за производство.

Европейските лидери, особено тези в източната част на ЕС, трябва да признаят рисковете от продължаващата си зависимост от руските ядрени реактори и ядрено гориво. В източната част на ЕС има четири 1000-мегаватови реактора руско производство – два в Темелин, Чехия; и два в Козлодуй, България. В Европа има и 14 по-малки ядрени реактора, произведени в Русия – четири в Дуковани, Чехия; четири в Пакш, Унгария; два в Ловиса, Финландия; два в Бохунице, Словакия; и два в Моховце, в Словакия. Тези страни имат дългогодишна енергийна зависимост от Русия.

Замяната на руското ядрено гориво с американско и френско ядрено гориво е въпрос на неотложност. Включително по съображения от национална сигурност и икономика на конкуренцията. ЕС би могъл и трябва да улесни това чрез пряка финансова помощ или например чрез фонд на ЕС за модернизиране на горивото и системите за контрол на гориво и безопасност. Така би помогнало да се гарантира, че страните от ЕС и НАТО ще постигнат бързо независимост в областта на атомната енергия.

Бъдещето на енергийната сигурност

Войната на Русия в Украйна би трябвало да доведе и до пробуждане на европейските политици за необходимостта от преодоляване на технологичното изоставане на Европа в областта на атомната енергия и отвъд нея-Европа проспа ИТ революцията. Такова е изоставането в някои технологии за ВЕИ. Изоставането на ЕС за нов тип ядрени технологии за малки модулни реактори (SMR) спрямо САЩ е огромно.  Светът извън ЕС работи в съвсем друга посока (различна от батерии) за складиране на енергия или намаляване на емисиите.

Държавите-членки на ЕС от друга страна зависят почти изцяло от вноса на соларни технологии и батерии от Китай. План за промишлеността в контекста на „Зеления пакт“ на свой ред се фокусира върху развитието на европейски производствени мощности за по-ефективни и чисти енергийни източници, включително батерии за използване с възобновяеми енергийни източници, за да се намали зависимостта на ЕС от евтини, но по-малко ефективни китайски продукти. Планът също така подчертава необходимостта от инвестиции в европейските иновации и от насърчаване на уменията, както и от създаване на работни места в областта на научноизследователската дейност за фотоволтаични слънчеви панели и вятърни турбини, така и в ядрената енергетика. До момента повечето от насърчаваните умения и създадените работни места за съжаление изглежда са свързани с осигуряването и възползването от субсидиите на ЕС, докато проблемите с получаването на разрешителни за инсталиране на ВЕИ означават, че много от наземните вятърни паркове и фотоволтаични паркове просто не са реализирани. 

Ползвателите на субсидиите на ЕС за нови технологии следва да насочат инвестициите към замяна на част от базовите мощности от изкопаеми горива с възобновяеми енергийни източници. Те печелят от паркове за възобновяеми енергийни източници, особено от фотоволтаици, но нито едно предприятие не е успяло да се разшири в значителна степен и да създаде иновативно производството. Тези предприятия/фирми познават продукта и имат опит; сега те трябва да инвестират в по-ефективно използване на възобновяемите енергийни източници – както в разширяване, така и в усъвършенстване на технологиите в посока ефективност и екологичност. Например, биха могли да използват своя бизнес опит, за да оптимизират капацитета на офшорните вятърни турбини или умните мрежи за фотоволтаици или засилване на връзката на ВЕИ с водорода и водородните технологии. Подценява се модернизацията и енергийната ефективност на минното и металургично производство на материали за ВЕИ и батерии (Марк Милс, Скааген лекция 2023). А разходите за енергията при добиване на суровини, производство на компоненти минимизират ефекта от чиста електроенергия от ВЕИ както икономически, така и екологично. Нужен е мащабен нов преглед и оценка на плюсовете и минусите за без емисионните енергийни източници – вода, слънце, вятър, ядрени. Прагматичен преглед с оценка и на сигурността.

Тези процеси не бива да се превръщат в още един начин за лобиране за повече субсидии – целта трябва да бъде зелената технология, а не зелената пропаганда. Настъпил е моментът за по-прогресивен подход. В момента откритията и иновациите на високо ниво, направени от университетите в САЩ, се превръщат в технологии пет пъти повече от тези, създадени от университетите в ЕС. Европейците могат да започнат да преодоляват това неравенство, като поемат инвестиционни рискове и предоставят по-голяма подкрепа на стартиращите проекти. Те би било добре да инвестират в инициативи от типа „DeepTech“ – устойчиви информационни технологии, усъвършенствани материали, нови форми на индустриална автоматизация и дори нови бизнес модели. В противен случай „уседналостта“ на ЕС може да му попречи да се превърне в третия стълб на световния ред, наравно със САЩ и Китай.

Европейската комисия трябва да разглежда запазването и разширяването на технологичния и особено на ядрения капацитет на ЕС като основна стратегическа задача. Фундаментална част от това ще бъде създаването на среда, в която рискът за иновациите и техническия прогрес ще бъде по-малък. Единствено от без емисионното енергийно производство ядрените централи и компонентите за тях са по вътрешните възможности на страните от ЕС и НАТО и могат да ги предпазват от неприятни външни зависимости. Държавите членки, трябва да задържат и насърчават висококвалифицираните специалисти в области, в които квалификацията им отнема десетилетия. Тези млади хора трудно проявяват интерес към енергийните съоръженията за производство от 70-те или 80-те години на миналия век. Добро начало в Източна Европа би било да се заменят ядрените технологии от съветската епоха с модерни, безопасни и ефективни технологии, които могат да служат до края на века. Никой вече не кара Москвич. 

Свилен Спасов е член на Съвета на EСВП, основател и председател на Клуб „Отворено общество“ във Варна, България. Магистър по математика и доктор на техническите науки. Работил е с британски, френски, германски, американски и холандски компании, включително  Westinghouse от 2010 до 2018 г. Създател на поредицата книги “Власт и отговорност”