Една година по-късно: глобални обществени нагласи спрямо войната на Русия в Украйна

Новият доклад на Марк Ленард, Тимъти Гартън Аш и Иван Кръстев изследва глобалните обществени нагласи една година след началото на войната на Русия в Украйна. Докладът се основава на данни от социологическо проучване в девет държави-членки на ЕС (Дания, Франция, Естония, Германия, Италия, Полша, Португалия, Румъния и Испания), САЩ, Великобритания, Китай, Русия, Индия и Турция. Данните показват, че американците и европейците остават обединени в подкрепата си за Украйна. Същевременно има големи различия между Запада и останалия свят в нагласите спрямо войната, представите за демокрация и международен ред. Марк Ленард, Тимъти Гартън Аш и Иван Кръстев предупреждават, че Западът ще срещне трудности в отношенията с държави като Бразилия, Индия и Турция.

Данните на ЕСВП показват, че мнозинствата в Европа и САЩ гледат на конфликта в Украйна като на борба за демокрация и сигурност. Те възприемат Русия като „агресивна“ и „неблагонадеждна“. Европейците не виждат войната като агресия срещу съседна държава, а като атака срещу целия континент. Европейските общества искат да видят Русия наказана, а Украйна да излезе от войната с непокътнати територия и суверенитет. Тези нагласи обаче не се споделят в останалите анкетирани държави. В Турция, Китай и Индия преобладава мнението, че Украйна трябва да обмисли възможността да жертва територия, за да ускори края на конфликта, а Русия се възприема като стратегически съюзник и партньор.

Различията между нагласите в западните държави и в останалия свят предполагат, че доминиращата роля на САЩ в международния ред отслабва и че конкурентните сили, които се намират на границата между демокрациите и автокрациите, ще имат по-ясно изразена бъдеща роля в геополитиката. Такива сили са например Турция, която беше посредник между Киев и Москва по сделката за износ на зърно в Черно море; също и Индия, която едновременно тъгуваше с Русия, докато участва заедно с Австралия, Япония и САЩ, в Четиристранния диалог по сигурността.

По-важните резултати от световното проучване на ЕСВП са следните:

• Европейците вече гледат на руската агресия не като война в Европа, а като война срещу Европа. За разлика от нагласите през миналото лято, те сега са на преобладаващо мнение, че Украйна трябва да си върне цялата територия, дори с цената на по-дълга война, повече жертви и емигранти (44% във Великобритания и 38% в девет държави от ЕС). Едва 22% във Великобритания и 30% в деветте анкетирани държави от ЕС споделят, че войната трябва да приключи възможно най-скоро, дори това да означава Украйна да отстъпи територия на Русия. Същевременно 55% от европейците са решени да не купуват руски изкопаеми горива, а едва 24% смятат, че приоритет трябва да бъде осигуряването на енергийни доставки от другаде.

• В Китай, Турция и Индия преобладава убеждението, че войната трябва да приключи възможно най-скоро, дори за сметка на отстъпването на украинска територия на Русия (42%, 48% и 54% съответно). В тези държави подкрепящите териториалната цялост на Украйна – макар това да е равносилно на продължителен конфликт, са съответно 23%, 27% и 30%.

• Общественото мнение в западните общества спрямо Русия се е влошило; останалите глобални сили определят  Москва „силно“ като „съюзник“ и „партньор“; руснаците възприемат САЩ и европейските им партньори като „противници“ или „съперници“ – позиция, която мнозина споделят и в Китай. Мнозинствата в САЩ (55%), Великобритания (64%) и деветте държави-членки на ЕС (54%) приемат Русия като „съперник“. Гражданите на тези страни (съответно 45%, 57% и 48%) имат крайно негативни нагласи спрямо Русия, определяйки я като „агресивна“. От друга страна, в Китай, Индия и Турция вярват, че Русия е или по-силна, или толкова силна, колкото твърдят, че са я приемали преди избухването на войната. Преобладаващи са нагласите (до 79%), че Русия е „съюзник“ или „партньор“ на тяхната страна. 64% от анкетираните в Русия пък виждат САЩ като „съперник“. Същите нагласи спрямо ЕС и Великобритания са съответно 51% и 46%. В Китай, 43% и 40% от анкетираните виждат САЩ и Великобритания съответно като „стратегически съперници“; 37% гледат на ЕС като „необходим партньор“, 34% – като „съперник“. Само 9% от китайците възприемат ЕС като „противник“.

• Американците виждат подкрепата си за Украйна като защита на демокрацията в страната, а европейците – на собствената си сигурност. Останалият свят е по-скептичен спрямо участието на Запада в конфликта. Само 1 от всеки 5 анкетирани във Великобритания и 1 от всеки 6 в деветте държави-членки на ЕС споделят мнението, че американската подкрепа за Украйна е подкрепа за демокрацията в страната. 44% от анкетираните във Великобритания и 45% в държавите от ЕС възприемат участието на страните си във войната като защита на собствената си сигурност. Едва 11% от анкетираните във Великобритания и държавите от ЕС смятат, че подкрепата за Украйна произтича от желанието да се защити нейната „териториална цялост“. В Китай и Турция, по-малко от една четвърт смятат, че Западът подкрепя Украйна, за да защити нейната територия или демокрация, а в Русия това мнение споделят едва 15% от запитаните.

• Светът припознава единството на Запада, но мнозина прогнозират, че воденият от САЩ либерален ред ще отстъпи глобалното си господство през следващото десетилетие. В Турция (72%), Китай (60%), Русия (59%) и Индия (44%) виждат малка разлика в политиките на ЕС и САЩ към техните страни. Едва 7% в Русия и  6% в Китай прогнозират глобално надмощие на САЩ след десет години. В Европа и САЩ мнозина очакват двуполюсният свят да се наложи (29% във Великобритания, 28% в ЕС-9, 26% в САЩ), с два блока, водени съответно от САЩ и Китай. Едва 4% във Великобритания, 6% в ЕС-9 и 9% в САЩ вярват, че САЩ ще доминира.

• Нововъзникващите сили са склонни да работят със Запада и останалите държави. В най-голямата демокрация в света – Индия, гражданите виждат САЩ (87%), ЕС (82%), Великобритания (79%), Турция (59%) и Русия (79%) като „съюзници“ или „партньори“. Китай е единствената държава, която смятат за „съперник“ или „противник“ (75%). И за Турция повечето страни са „партньори“: САЩ (51%), Китай (47%), Русия (55%) и ЕС (53%) най-вече като необходими „партньори“, с които страната им трябва да си сътрудничи стратегически.

Въз основа на резултатите от проучването, Марк Ленард, Тимъти Гартън Аш и Иван Кръстев поддържат тезата, че докато западните лидери представят руската инвазия в Украйна като битка между демокрацията и авторитаризма и използват защитата на сигурността и демократичните ценности като призив за санкции срещу Москва, този наратив не се споделя от гражданите в други части на света. 

Авторите прогнозират поляризация и фрагментация в бъдещия международен ред, без връщане към либерален ред, воден от САЩ. В този нов свят те смятат, че Западът би постъпил добре, ако третира Индия, Турция, Бразилия и други глобални сили като „нови суверенни субекти на световната история“. Те смятат, че докато тези страни не споделят обща идеология и се различават в много области, техните общества са склонни да си сътрудничат, както се вижда от подхода им към конфликта в Украйна. Тяхното заключение е, че Западът трябва да се научи да живее като един от полюсите в един многополюсен свят.