Раждането на геополитическа Германия

В извънредна реч пред Бундестага на 27 февруари германският канцлер Олаф Шолц започна революция в начина, по който Германия гледа на света и на ролята си в него. Ден преди това, Берлин даде съгласието си за безпрецедентни санкции на Г-7 срещу Руската централна банка и за изключване на много други руски бани от финансовата система SWIFT.

За един световен шампион по износ (Exportweltmeister), чийто успех зависи от наличието на отворена и свободна глобална икономика, това бяха шокиращи ходове. Осъзнавайки, че страни като Русия използват икономиката си като геополитическо оръжие, сега Германия няма друг избор, освен да отговори реципрочно. Наред с това, икономическите мерки са толкова сурови, че лесно могат да предизвикат руски репресии, които ще засегнат най-силно европейските икономики – нещо, което мнозина не биха подозрели само дни след руската инвазия.

Шолц не спря само дотук. Той заяви, че Германия ще доставя смъртоносни оръжия на Украйна и постави въпроса за необходимостта страната му да преразгледа своята енергийна политика, за да намали зависимостта си от руския газ. Обяви и инвестиция от 100 милиарда евро в конкретни военни способности на германската армия, за да закрепи разходите за отбрана в конституцията и да отдели повече от 2% от БВП за сектора през следващите няколко години. Всички тези политики скъсват с историческите рефлекси на Германия, но взети заедно, представляват революция.

Мнозина извън Германия – и във външнополитическата общественост в Берлин – ще приемат това като дълго отлагано приспособяване на външната политика на страната. В близките няколко седмици Берлин бе описван като най-слабата бримка в западния съюз. Германия бе широко възприемана като “гратисчия”, който се крие зад историческото си минало, за да промотира своите икономически интереси – и в резултат на това не успява да изпълни своята роля в запазването на европейската сигурност.

Всъщност тези възприятия често са били несправедливи. Действията на Берлин – от настояването за опит за диалог с Русия и отказа да снабди Украйна с оръжия до щателната подготовка на строги санкции – имаха редица причини. Но след като разговаряхме с много от ключовите лица, вземащи решения през последните няколко седмици и месеци, ние не смятаме,че основните мотиви са били егоизъм, меркантилизъм или желание за антизападен Sonderweg (специален път). Колебливостта на Германия относно геополитиката идва от факта, че в исторически план не е използвала силовата политика по прогресивен начин. Съпротивата за продажба на оръжия на страна във военна зона и запазването на възможността за помиряване са инстинкти, които се основават на горчив опит. Германската политическа класа остава отдадена на стремежа към мир, поддържането на норми и правила и необходимостта от дипломация. Проблемът беше, че – изправени пред опонент като руския президент Владимир Путин – изглеждаше сякаш много германски политики подкопават тези идеали. В този смисъл, действията на Шолц не бива да се разглеждат като изоставяне на историческите рефлекси на Германия, а по-скоро като опит да бъдат приложени в един различен свят – или за да използваме звънливата фраза, Zeienwende.

Комбинацията от Путин, бившия президент на САЩ Доналд Тръмп и китайския президент Си Дзинпин създаде свят, в който е невъзможно Германия да запази традиционната си позиция. Агресивните усилия на Путин да прекрои европейския ред за сигурност и очевидното му желание да превърне енергията в оръжие правят възпирането му, както и диверсификацията на енергийния микс (по начин, който не беше необходим дори в разгара на Студената война), от съществено значение. Междувременно, словесните атаки на Тръмп срещу НАТО и нагласата за действия срещу европейците правят невъзможно възлагането на геополитическите въпроси на Белия дом. Фактът, че сътрудничеството с администрацията на президента Байдън е толкова тясно и ефективно, кара германците да осъзнаят колко трудна би била тяхната позиция,  ако инвазията в Украйна се беше случила по времето на Тръмп – и колко трудно може да стане след 2025 г.

Германските външнополитически експерти все по-често призоваваха Берлин да се събуди за новата геополитическа реалност след анексирането на Крим от Русия през 2014 г., избирането на Тръмп и неговите икономически заплахи срещу Германия, както и призива на френския президент Еманюел Макрон за рестартиране на Европейския съюз. Нито едно от тези събития не беше достатъчно опустошително, за да убеди германската общественост да поеме рисковете, свързани със силов подход в геополитиката. Този уикенд обаче сто хиляди германци организираха демонстрации с искане за мир по улиците на Берлин и призоваха правителството си да предприеме строги действия срещу Путин. Някои от посланията гласяха: „Готов съм да измръзна в името на мира“.

И докато обществеността не промени възгледите си, никое правителство не смяташе, че има моралната власт да направи промяна в политиката. При тогавашния канцлер Ангела Меркел консерваторите подчертаха важността на споделянето на тежестта на НАТО и целта от 2% (дори в коалиция с либерали от Свободната демократическа партия). И все пак германските разходи за отбрана бяха в застой и на моменти дори намаляха в абсолютно изражение. Партията на зелените настоя за по-убедителна позиция по правата на човека спрямо Москва и Пекин и се противопостави на „Северен поток 2“ от самото начало – тези позиции често създаваха напрежение в управляващата коалиция.

Миналата седмица Шолц се оказа под огромен натиск от европейски държави и САЩ да промени позицията си относно Северен поток 2, SWIFT и продажбата на смъртоносни оръжия на Украйна. Вместо да прави постепенни отстъпки, както направи Меркел по време на кризата с еврото, той използва външния и вътрешния натиск, за да доведе до коренна промяна във външната политика на страната си. В своята реч, обявяваща тази промяна, той изложи всеобхватна стратегическа рамка, която я обясни на германската общественост. По подобен начин, в началото на кризата с Covid-19 от позицията на финансов министър, той „закла свещените крави” на Германия по отношение на европейската дългова политика.

Точно както беше нужен консервативен президент, за да разтърси политиката на САЩ към комунистически Китай през 1972 г., така ще е необходим и канцлер, излъчен от социалдемократите и подкрепен от външен министър на Зелените, за да модернизира армията на Германия. Консервативният канцлер Хелмут Кол избра да не преразглежда германската догма относно използването на сила срещу геноцида в Югославия. А лявоцентристките политици предприеха важната стъпка да обърнат тази политика по време на кризата в Косово и след 11 септември. Промяната е единственият начин Германия да избяга от историческите си задръжки и да бъде вярна на своето следвоенно развитие. Йошка Фишер и Герхард Шрьодер признаха, че най-добрият начин да се постигне мир и да се предотврати геноцид беше чрез военна интервенция срещу разрушителните политики на сръбския лидер Слободан Милошевич. Подобно разбиране сега доведе до появата на геополитическа Германия.