Пътят обратно към демокрацията в Централна Европа

Изборът на общ опозиционен кандидат в Унгария е добър знак за възстановяването на демокрацията в Европа. Всички демократи от Европейския съюз трябва да подкрепят възстановяването на върховенството на правото в Унгария.

Polish Prime Minister Mateusz Morawiecki arrives at the EU Council meeting held on 21 and 22 October 2021 in Brussels
Изображението е на European Union
©
Също достъпен на

Възможно ли е популистите в Централна и Източна Европа най-накрая да губят своето влияние? Последните събития в Унгария, Чехия и Полша са обнадеждаващи. Въпреки това промяната ще отнеме време и демократите в Европа трябва да дадат своята подкрепа и солидарност на колегите си в тези страни.  

През изминалия месец в Унгария се състоя едно от най-смайващите упражнения за демокрация в региона след края на комунизма. През последното десетилетие министър-председателят Виктор Орбан и неговата партия Фидес съсипаха унгарската демокрация, завладяха държавните институции, превзеха медиите и се изправиха в сблъсък с Европейския съюз. Над 800 000 унгарци участваха в първични избори за кандидат за министър-председател на парламентарните избори догодина. Опозиционните партии, вариращи от крайнодясната „Йобик“ до левицата, обявиха подкрепата си за консервативния местен политик Петер Марки-Зай.  

Още през 2018 г. Марки-Зай спечели изборите за кмет на малкия град Ходмезовашархели срещу привидно утвърдената там Фидес и с това доказа, че е успешен съвместен опозиционен кандидат. В продължение на много години успехът на управляващата партия се дължеше на слабата и разпокъсана опозиция, която често ставаше жертва на пропаганда, спонсорирана от държавата. Опозицията допълнително беше възпрепятствана от новите правила, даващи на печелившата на изборите партия мнозинство от две трети от парламентарните места. Сега всичко това може да се промени. Марки-Зай може да привлече и симпатизантите на Фидес извън големите градове, чиито гласове са ключови за изборна победа на национално ниво. 

Докато унгарската опозиция тепърва прави първите си стъпки към смяна на властта, Чехия за щастие се справя по-умело. Този месец две опозиционни групи успешно оспориха изборите срещу управляващата партия „АНО“, водена от проблематичния премиер Андрей Бабиш. Консервативната коалиция „Заедно“ сега се стреми да сформира ново правителство заедно с либералната коалиция, водена от „Чешката пиратска партия“. През последните години популистът Бабиш многократно беше обвиняван в измами с евросубсидии, което той винаги е отричал. Съвсем наскоро името на Бабиш се появи в разследването на досиетата „Пандора“, което му коства решаващи гласове на изборите. Неясно е кога новото правителство ще встъпи в длъжност, но резултатът от изборите със сигурност не е в полза на европейските популисти. 

Друга криза същевременно настъпи в Полша, която под управлението на „Право и справедливост“ от 2015 г. насам видно подражава на Фидес. В рамките на проточващия се конфликт между Варшава и Брюксел, този месец полският конституционен съд отсъди, че някои от законите на ЕС са несъвместими с полската конституция. В отговор десетки хиляди души в цялата страна излязоха на протест. Те заявиха своята проевропейска ориентация в страна, чието ръководство се отдалечава все повече от принципите, на които се основава членството в ЕС. 

До този момент не е ясно дали гражданското недоволство ще доведе до истинско обединяване на опозицията срещу управляващата партия „Право и справедливост“, но мобилизация, подобна на тази в Унгария, може да се окаже от полза. Завръщането на бившия полски министър-председател и бивш председател на Европейския съвет Доналд Туск в политиката като лидер на опозиционната партия „Гражданска платформа“ не доведе до незабавен успех. Той се опита да заеме позицията на водещ опозиционен лидер, но това предизвика критики от страна на потенциални съмишленици. По време на скорошните протести той пропусна ключовата възможност да се появи рамо до рамо с други опозиционни фигури. От друга страна, избирателите се страхуват, че Полша би могла да излезе от ЕС и широк електорат против това е мобилизиран действително. Парламентарни избори няма да има до 2023 г., което дава възможност на опозицията да се обедини. 

Активистите, които се стремят да укрепят демокрацията, ще имат нужда от външна подкрепа, за да успеят. Въпреки че реална политическа промяна може да бъде постигната само след свободни и честни избори, ЕС може да затвърди своята позиция като наложи по-твърди мерки. Брюксел вече е замразил част от фондовете за възстановяване след Ковид-19 за Полша. Това е стъпка в правилната посока, но може също така да бъде задействан Механизмът за върховенство на правото, което би позволило на Съюза изцяло да прекрати субсидирането на определени държави членки (ако Съдът на Европейския съюз потвърди, че този механизъм е законосъобразен). Това би представлявало ясен отговор на действията на Полша, които не съответстват с принципите на ЕС. Преустановяването на фондовете би подкрепило каузата на опозиционните сили в Централна Европа и би отслабило позицията на десните популисти и евроскептици в цяла Европа.  

В Унгария победата на Марки-Зай би предизвикала еуфория в редиците на ново сформираната опозиция. Според проучванията на общественото мнение, към момента управляващата партия и опозицията са наравно, което е положителен знак. Въпреки това най-големите предизвикателства пред новата опозиционна група тепърва предстоят. Тя трябва да устои на атаките на кампанията на Орбан, подкрепена от проправителствените медии. Членовете на коалицията също така ще трябва да бъдат обединени, защото пътят им до изборите ще е дълъг и изморителен. За да стигнат до целта, ще имат нужда от подкрепата на европейските демократи.

Европейският съвет за външна политика не заема колективни позиции. Този коментар, както всички публикации на ЕСВП, представя само авторовото мнение.