Проблемът с неконтролираната власт: Защо Путин никога няма да си тръгне

Миналата година Русия проведе референдум за конституционна реформа, чрез чиито разпоредби режимът възнамеряваше да осигури организиран преход за Владимир Путин в даден бъдещ момент. Но в крайна сметка се оказа, че реформата представлява малко повече от анулиране на броя на президентските мандати, които Путин може да изпълни. Експертите обясниха този очевиден трик с предположението, че президентът не е искал да бъде „куцото пате“ в очите на обществото и политическите елити няколко години преди края на мандата си. В същото време шансовете бяха той да се оттегли след 2024 г. Последните събития в Русия сега не оставят алтернатива на безкрайното му управление. 

Само за няколко години имиджът на Путин сред руските граждани се превърна от „силен, справедлив национален лидер“ в асоциация с корупция и любов към лукса. Обвинението за личното му участие в опита за убийство на Алексей Навални през изминалата година не му оставя никакви шансове за безопасно следпрезидентско бъдеще. Едва ли доживотният имунитет от преследване в Русия, сигурността, предоставена от Федералната служба за защита, или символичен пост в парламента ще му осигурят чувство за лична сигурност. Путин познава цената на върховенството на закона в страната си, както никой друг. Той също така много добре знае докъде може да доведе загубата на лост за оказване на влияние.

При такива условия, прехвърлянето на власт дори на един от най-верните последователи на Путин стана изключително малко вероятно. Всеки заместник би наследил същите неограничени правомощия, с които президентът на Русия се ползва сега, което означава, че в крайна сметка нещата биха могли да се обърнат срещу него. Опитът да контролира новия президент би бил твърде рискован. Нехаризматичният и лоялен Дмитрий Медведев периодично показваше прекомерна независимост по време на краткото си президентство – и то дори докато Путин все още се наслаждаваше на огромна подкрепа от обществеността и оставаше истинският лидер в техните очи.

Сега рейтингът на Путин е на рекордно ниско ниво и към него са се прикачили редица неприятни истории, от които той не може да се отърси. Той няма нито ресурси, нито смели идеи за това как да възвърне някогашната любов на хората към него. Следователно всеки наследник на Путин рано или късно ще се изкуши да се разграничи от него колкото е възможно повече, което означава, че няма да бъде под негов контрол или влияние.

Но дори да приемем, че Путин може да си осигури гаранция за имунитет и комфортен живот след пенсиониране, кой би го защитил, ако руската политическа система (която може би е по-крехка, отколкото изглежда) даде възможност на идеологическите му опоненти да дойдат на власт?

Поглед към постсъветското пространство разкрива много примери за някога обичани национални лидери, които се озовават зад решетките. В Киргизстан президентът Алмазбек Атамбаев се съгласи да прехвърли властта на свой сътрудник и скоро след това се озова в затвора. В Армения бившият президент Робърт Кочарян беше арестуван след народната революция през 2018 г., въпреки че напусна поста си 10 години по-рано.

Настоящите опити на опозицията да организира мащабни улични протести в Русия със сигурност ще накарат Путин да се замисли върху това. Докато самият той контролира силовия блок и номенклатурата, Путин може да бъде сигурен, че е способен да използва абсолютно всички ресурси и да издава всякакви заповеди по собствено усмотрение в името на собственото си спасение.  Но кой знае как ще се държи следващият президент в такава ситуация. Самата идея, че съдбата на Путин може да се държи в ръцете на други хора, ще бъде дълбоко неприятна и неприемлива за него.

Международната обстановка също ще подтикне Путин да остане. Той е в плен на илюзии за световна конспирация срещу Русия, опити за отслабването или дори разрушаването й. В крайна сметка, това се превръща в омагьосан кръг. Първо, руските власти са се убедили, че са заобиколени от врагове. Впоследствие започват да се държат сякаш всички страни са врагове. След последвалата ответна реакция на тези действия, руските власти смятат, че страховете им се потвърждават: приятелите не биха наложили санкции, а истинските врагове се нуждаят от суров отговор.

Следователно на хоризонта няма перспективи за период на разведряване или реално подобряване на отношенията със Запада. Малко вероятно е в толкова трудни за страната времена националният лидер, за какъвто Путин несъмнено се смята, да бъде готов да изостави Русия. Това означава, че той трябва да остане и да спаси родината.

Добре смазаната авторитарна машина за задържане на властта, изградена от Путин, превърна създателя си в свой заложник. Както беше казано на Малкия принц, „кралете не притежават, те царуват“. В този случай кралят вече не притежава дори собствения си живот.