Приятели по необходимост: Подобряващите се отношения между Турция и Запада

Турция е една от малкото държави в Черноморския регион, поддържащи добри отношения както с Украйна, така и с Русия. От самото начало на руската война срещу Украйна президентът Реджеп Тайип Ердоган подчертава, че Турция не желае да избира страна. Ердоган подкрепя Украйна поради връзката с украинските татари и двустранното партньорство на Анкара с Киев – да не говорим за традиционния инстинкт на Турция да балансира руската мощ в Черно море. И все пак Анкара е развила сложна мрежа от зависимости с Москва, най-вече защото иска да добие стратегическа автономия от Запада.

Турските бойни дронове „Байрактар“ оказаха голямо влияние на бойното поле в Украйна. В един до голяма степен символичен ход Анкара затвори Босфора и Дарданелите за руски военни кораби. Добрите лични отношения между Ердоган и руския му колега Владимир Путин издържаха на много предизвикателства през последните години. Същевременно Турция е единственият член на НАТО, който не е затворил въздушното си пространство за Русия и не е наложил икономически санкции на страната.

Пълномощабната инвазия на Путин в Украйна за пореден път показа стратегическото значение на Турция. Западните столици ще трябва да си взаимодействат с Анкара, независимо от мнението им за режима на Ердоган. Въпреки проблематичните отношения на турския президент с много европейски страни, той доста умело се възползва от войната в Украйна. Само няколко дни след инвазията западните лидери бяха почти готови да забравят за отстъплението от демокрацията в Турция – така Ердоган се превърна в лидер, с когото може да се прави бизнес.

Турция пое инициативата в началото на конфликта, като организира разговори между външните министри на Русия и Украйна в Анталия. Оттогава насам Ердоган е домакин на поредица от мирни преговори в Истанбул, утвърждавайки се като единствения лидер от НАТО, който има възможност да подготви подобни събития. Това не би трябвало да е изненада. Ердоган веднага видя шанс, който войната му предоставя. Той превърна усилията си за посредничество във вътрешнополитически ползи. При наличието на опозиция, която слабо разбира или се интересува от външна политика, Ердоган максимално се възползва от ролята си на главен посредник.

Анкара има готовност да посредничи между враждуващите страни поради причини, надхвърлящи вътрешната политика. На първо място, Турция разполага с малко възможности за маневри що се отнася до санкциите. До президентските избори остава малко повече от година, а турската икономика е в тежко състояние. Хиперинфлацията и огромната безработица отслабиха подкрепата за Ердоган сред представителите на средната класа. Отчайващото състояние на икономиката е най-голямото предизвикателство за управлението му, продължило две десетилетия. Следователно не е изненада, че той се стреми да не увеличава натиска върху икономиката, прекратявайки руската търговия и туризъм, от които тя е зависима. В този смисъл за него е изгодно, че ролята на Анкара като посредник не ѝ позволява да се присъедини към западните санкции – поне засега.

На второ място, руската инвазия предоставя възможност да бъдат поправени отношенията на Турция с Европейския съюз и НАТО. Нарастващата руска агресия е също толкова сериозен проблем за Турция, колкото е за ЕС. Нахлуването в Украйна може да има значителни последици за Анкара в областта на външната политика и сигурността – особено ако Русия завладее крайбрежните райони на Украйна, което сериозно ще подкопае сигурността в Черноморския регион.

След незаконното анексиране на Крим от страна на Путин през 2014 г. Москва увеличи влиянието си в региона за сметка на Анкара. Руски контрол върху цялото крайбрежие на Украйна само би ускорил тази тенденция – може би доминираща Русия би принудила Турция да измени Конвенцията от Монтрьо, която турските дипломати смятат за свещена за формализирането на контрола на Анкара върху проливите, свързващи Черно със Средиземно море. Освен това, окуражен, Путин може да заплаши Полша и балтийските страни, принуждавайки Турция – като член на НАТО – да се откаже от неутралитета си. Ето защо Анкара има истински интерес да подпомогне прекратяването на огъня, което да доведе до мирно споразумение между Русия и Украйна.

Наистина Турция би могла да подобри отношенията си с ЕС, като се ангажира в сътрудничество в областта на отбраната заедно с Полша, балтийските държави и Украйна. От стратегическа гледна точка обаче би било разумно Западът да позволи първо да укрепнат отношенията между Турция и НАТО. Анкара и Вашингтон трябва да се съсредоточат върху възстановяването на доверието помежду си. В този контекст одобрението на САЩ за продажбата на изтребители F-16 на Турция и изявленията на НАТО относно подкрепата за Украйна от страна на Турция (въпреки спасителните въжета, които Анкара протяга към Москва) подпомогнаха запазването на солидарността в рамките на алианса.

Независимо от това, всеки европейски или американски политик, който възстановява отношенията си с Турция, трябва да се съобрази с президентските избори през следващата година. Предвид естеството на националистическата коалиция в Анкара Ердоган може да се почувства неспособен да се сближи с ЕС или НАТО преди да получи нов мандат. И все пак подкрепата на Запада за Турция в усилията ѝ за посредничество и проявите на солидарност с Анкара биха могли да подготвят почвата за по-сговорчиво партньорство след вота. Ако Ердоган загуби изборите, може да се стигне до цялостно преструктуриране на отношенията между ЕС и Турция, което да доведе до усъвършенстване на митническия съюз между тях. Във всеки случай ще е необходимо стратегическо търпение. 

Ако руската инвазия в Украйна добие още по-разрушителен характер, Турция, като член на НАТО, трябва да е готова да прави жертви. Анкара не може да си позволи свободно лавиране, ако ситуацията се влоши на фона на нарастващия брой съобщения за изнасилвания, убийства и други военни престъпления, извършени от руските сили. Ако ЕС реши да намали значително вноса на нефт и газ от Русия, трябва да поиска от Турция да се присъедини към усилията. Макар че това би довело до трудни дискусии между Анкара и Брюксел, предполагаемите военни престъпления, които бяха разкрити през последните няколко дни, предполагат, че е възможно такъв сценарий да се осъществи. За да възстанови отношенията си с Турция, ЕС трябва да бъде чувствителен към крехкото състояние на турската икономика и да разработи реалистичен план, към който Турция да може да се придържа. Тъй като Турция е силно зависима от вноса на енергия, този план ще трябва да включва както краткосрочни, така и дългосрочни стратегии за заместване на руската енергия. И не на последно място европейските и турските лидери ще трябва да си сътрудничат по-ефективно в Черноморския регион, където интересите им все повече се припокриват.