Под сянката на ядрената бомба

От началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна, Москва провежда усилена кампания за ядрено сигнализиране и заплахи, целящи да й осигурят стратегическо предимство. Целта на Русия е както да попречи на опитите на Запада да се намеси директно във военните действия в Украйна, така и да ограничи възможностите му да подкрепя страната политически, икономически и военно.

Москва постигна известен успех по тази линия. НАТО се въздържа от пряка намеса в конфликта и не установи зона, забранена за полети. Западните държави не прибегнаха до военна помощ за Украйна, произтичаща от правата им на трети страни в конфликта. Така например, през март 2022 г. Полша и САЩ се споразумяха да не доставят полски изтребители Миг-29 на Украйна. Изглежда, че САЩ и други страни-членки на НАТО са умерени в действията си поради страх от директна конфронтация с Русия.

В противовес на това, Съветският съюз доставяше значителен брой изтребители на Северна Корея и Виетнам, когато двете страни бяха във война със САЩ. Същото се случваше в Египет и Сирия по време на войната с Израел. Това не доведе до ядрена ескалация или заплахи от страна на САЩ.

Сега Словакия планира да предаде своите изтребители Миг-29 на Украйна. Подобно действие не въвлече НАТО в трета световна война през март и това няма да се случи нито сега, нито в бъдеще.

Администрацията на Байдън ограничи до 80 км обсега на боеприпасите, които предоставя на Украйна с високомобилните артилерийски ракетни системи (HIMARS) M-142 (боеприпаси от серията М-30) и отказа доставката на боеприпаси с по-голям обхват. Американското правителство поиска от Украйна да избягва удари по цели на руска територия, въпреки че военните съоръжения там са легитимна цел съгласно Хагската и Женевската конвенция.   

На 24 април министърът на отбраната на САЩ Лойд Остин заяви, че Русия трябва да бъде отслабена до степен, че да не може да тормози съседите си. Непосредствено след това изказване президентът Джо Байдън написа в „Ню Йорк Таймс“, че Съединените щати няма да използват войната за нанасяне на щети на Русия отвъд необходимите за прекратяване на инвазията. Това предизвика спекулации дали военните цели на Белия дом се различават от тези на Държавния департамент и Департамента на отбраната на САЩ.  

Страхът от ядрена ескалация е по-явен в някои европейски столици. През април канцлерът Олаф Шолц заяви, че „не трябва да има ядрена война“, за да защити нежеланието си за изпращане на тежко въоръжение за Украйна. Той взе решение Германия да доставя на източноевропейските си съюзници определени системи – основни бойни танкове и бойни машини на пехотата – за да могат те да предоставят на Украйна системи от съветската епоха. От военна гледна точка тези сделки за размяна са безсмислени, тъй като само забавят помощта за Украйна и ѝ предлагат по-лошо оборудване.

Френският президент Еманюел Макрон впоследствие заяви, че отказът да се доставят определени оръжейни системи на Украйна е „нещо като“ политика на НАТО, намеквайки, че други западноевропейски правителства споделят позицията на Берлин. Този подход обаче е непоследователен. Една модерна гаубица Panzerhaubitze 2000, каквато Германия вече предаде на Украйна, е много по-смъртоносна от основния боен танк Leopard 1 от 70^те години. Първата машина има много по-голям обсег, което ѝ позволява да нанася удари върху цели в Русия. Въпреки това Германия няма да предостави на Украйна Leopard 1, тъй като това е специфичен клас оръжие. Такива произволни ограничения не могат да бъдат резултат от военни съвети или от независими изчисления на рисковете и ползите. По-скоро изглежда, че са породени от заплахите за ескалация от страна на руския президент Владимир Путин, ако Западът снабди Украйна с определени системи.

Настоящите усилия на Запада за снабдяване на Украйна с тежко въоръжение са достатъчни, за да я задържат във войната. Те обаче са недостатъчни, за да върне територията си и да надвие руската армия. Политици и официални лица от различни европейски държави са споделяли пред автора на статията убеждение, че Русия би използвала ядрено оръжие, ако се изправи пред перспективата да претърпи поражение в Украйна. Може да се предположи, че страхът от ядрена ескалация ограничава западноевропейската подкрепа за Украйна.

Тези опасения обаче са неоснователни. Ядрена война срещу Украйна е нелогична. Един-единствен удар не би променил военния баланс във войната. Използването на множество ядрени оръжия би имало ефект, но също така би нанесло огромни и трайни щети върху Русия. Ядрена атака срещу страна от НАТО ще положи началото на ескалация, каквато Русия не може да контролира. Руската армия няма да е в състояние да реагира на изненадващ удар, тъй като ще е ангажирана в Украйна. Русия би могла да отговори на ответния ядрен удар само с по-нататъшна ядрена ескалация, което е самоубийствено само по себе си. Путин със сигурност не се интересува от морал или етика, но далеч не е луд или самоубиец.

Можеше лесно да се предположи, че Путин ще прибегне до страха от ядрена ескалация, за да контролира позицията на западните държави. Въпреки това успехът на този подход е изненадващ. За първи път държава прибягва до ядрена заплаха в контекста на експанзионистична война. Франция не заплаши с ядрени оръжия страните, които подкрепиха алжирските националисти или Виетмин. Обединеното кралство не заплаши Аржентина в разгара на Фолкландската война. Дори Съветският съюз не прибегна до подобни методи по време на кампанията си в Афганистан. Нито пък САЩ във Виетнам, Ирак или Корея. Нито един от преговарящите по Договора за неразпространение на ядрените оръжия (ДНЯО) дипломати – били те западни, съветски или неутрални, не смяташе, че някоя държава ще използва ядрени заплахи като прикритие за завладяване на територия на неядрена държава.

Заплахите на Путин ще променят из основи съотношението между разходите и ползите от неразпространение на ядрени оръжия в много страни. Например Иран, който бавно развива способностите си за производство на ядрено оръжие, вече има повод да преосмисли ядрените си ангажименти.

Подходът към военната помощ за Украйна на западноевропейските страни е твърде предпазлив. Това ще изпрати сигнал към държавите, които засилваха политическите и икономическите си връзки със Запада в замяна на гаранции за сигурност.

Швеция и Финландия биха могли бързо да се присъединят към НАТО – един ядрен съюз. Много други обаче нямат тази възможност ите вече знаят, че светът извън границите на официалните пактове за отбрана ще бъде брутален и циничен.

Европейските неядрени държави, някои от които се отказаха от програмите си за ядрени оръжия през 70-те години на миналия век и добросъвестно се присъединиха към ДНЯО, не наблегнаха достатъчно на този факт, когато призоваваха страни като Аржентина и Южна Африка да изолират Русия. Те трябва да обяснят както на тях, така и на избирателите у дома защо един свят, в който великите сили изграждат империи под сянката на ядрената бомба, ще бъде дори по-опасен от този, в който Русия губи войната в Украйна.