Подценената зависимост на Русия от Европа

Европейците трябва да обмислят какви отношения с Русия биха били приемливи, въпреки че към момента това да остава далечна перспектива. Основният въпрос, на който европейците трябва да си отговорят по отношение на Русия, е как Европа да гарантира влиянието си без да бъде уязвена и как да бъде суверенна, но да не се превръща в остров.

Външният министър на Германия Аналена Бербок отбеляза, че „взаимозависимостта крие рискове“ и че Германия трябва „веднъж завинаги да се отърве от зависимостта си от изкопаеми горива“. Междувременно ЕС планира да се откаже от руските газ и петрол до 2030 г. Предвид решението на Газпром да ограничи, а след това да преустанови много от доставките на природен газ за ЕС, европейците нямат друг избор, освен да се подготвят за бъдеще без руски газ.

Агресията на Русия в Украйна и водената от нея икономическа и енергийна война засилиха надигащия се отпор срещу взаимната обвързаност и срещу някога почти неоспоримата идея, че търговията е гарант за мир. Тази идея рухна пред настоящите събития. От 1991 г. насам Западът е (умишлено) наивен в подхода си към Русия в много отношения. Но би било грешно заключението, че след края на войната Европа трябва да прекрати всички икономически взаимозависимости с Русия.

Освен икономически неизгодно, това би било стратегическа грешка. Разнообразието в отношенията с трети държави винаги ще бъде от полза за Европа. Така например, макар че Русия несъмнено има най-голямо енергийно влияние в Европа, усилията, които европейците полагат, за да си набавят газ от други износители в света, води до по-близки отношения с подобни проблематични режими. Зависимостта на Европа от тези държави ще намали способността й да оказва влияние върху нарушения, които биха могли да последват от тяхна страна.

Освен това все още е видимо, че Москва няма да иска да се окаже зависима от Пекин. В идеалния случай на ново управление в бъдеще, Русия може да прецени, че има полза от функциониращи икономически и политически отношения с Европа. Това би било от стратегически интерес и за европейците.

Дори Европа да се откаже от руските изкопаеми горива и да изключи сценарий за повторно сближаване с Москва, би било неразумно да се откаже изцяло от взаимозависимостта. Европа трябва да си остави отворена врата за бъдещ лост на влияние, дори това да я уязви.

Европейците вече показаха на Русия, че икономическият шантаж е нож с две остриета. Икономическите връзки на Европа и САЩ с Русия им позволиха да нанасят щети върху руската икономика. Западът осъществява това най-вече чрез контрол върху износа – като възпрепятства достъпа до продукти и технологии, на които Русия до голяма степен разчита (като например микрочипове и други високотехнологични части). Този контрол би трябвало значително да ограничи възможността на Русия да води дълга и скъпоструваща война.

Влизането в сила на петролното ембарго на ЕС също ще има осезаем ефект. През изминалата година приходите от износ на петрол съставляват 36% от федералния бюджет на Русия, а европейските страни-членки на ОИСР са осигурили 60% от този износ – три пъти повече от Китай. Русия може да продава петрол на други пазари, но досега е била принудена да го прави на значително по-ниски цени. Русия ще понесе значими финансови загуби когато ЕС спре да купува руския суров и рафиниран петрол. Последните данни на руското Министерство на финансите показват значителен спад в приходите на Москва от износ на нефт и газ въпреки прекомерно високите цени – и то още преди да е влязло в сила петролното ембарго на ЕС. 

Що се отнася до природния газ, Европа все още не може да изключи възможността за мрачна зима. Но дори и европейската зависимост от руски газ може да се окаже не толкова сериозно предимство в руски ръце. Властите в Москва вероятно са се надявали да използват газа, за да предизвикат волатилност на цените и несигурност на доставките до такава степен, че европейските граждани и правителства да преразгледат позицията си по отношение на Украйна. Тази стратегия има известен потенциал, както показаха демонстрациите в Прага, но цялостно събитията отиват в друга посока. Германия постигна огромен напредък в запълването на газовите си хранилища, в договарянето на нови сделки с други държави в света и в бързото изграждане на нови терминали за втечнен природен газ. ЕС може да постигне независимост от руски газ още през следващата година, при условие че търсенето спадне.

Русия продължава да бъде сравнително зависима от приходите от износ на газ. Миналата година те съставляваха 10% от приходите на Кремъл – сума, без която Русия едва ли може да си позволи да остане. И като се има предвид, че повече от 80% от руския износ на газ през 2021 г. са били насочени към ЕС, „завоят към Азия“ на Москва остава само мечта. Така че Русия може би направи твърде голяма крачка като не само изплаши европейците (особено Германия), но и ги принуди да преосмислят изцяло подхода си към енергийната зависимост. За Москва ще бъде много трудно да замени такъв важен партньор и това я оставя с ограничени опции.

Ето защо спирането на доставките на газ по „Северен поток 1“ от страна на Кремъл може да се окаже „последното хвърляне на заровете от страна на Путин“.

Европейските лидери изглеждат решени да ограничат или дори да скъсат със зависимостта си от енергийни източници от изток. Но по този начин те не отчитат важния урок за взаимните обвързаности като лост на влияние. Сега, когато европейците гледат със страх към настъпващата зима, този урок лесно може да бъде забравен.

Разбира се това не означава, че бъдещата взаимозависимост на Европа и Русия трябва да продължава да бъде в сферата на изкопаемите горива (не на последно място поради зеления преход); нито пък означава, че на Берлин и някои други столици трябва да се спестят критиките за години на късогледство по отношение на енергийните отношения с Русия. Вместо това политиците трябва да гарантират, че всяка бъдеща взаимозависимост с Русия ще укрепва европейската сигурност, а няма да я подкопава.

Пропорциите ще бъдат от значение. Смята се, че Китай разчита на неофициално правило, според което един чуждестранен партньор покрива не повече от 15% от доставките на дадена стока. Непосредствено преди войната в Украйна ЕС внасяше повече от 40% от природния газ от Русия и почти една трета от суровия петрол. Тези пропорции могат да бъдат напълно приемливи с партньор като Норвегия например, но в бъдеще ЕС ще трябва да преценява и контролира уязвимостта си.

Твърде голямата взаимообвързаност с неразумно избрани партньори може да бъде опасна. Но твърде малката – особено когато става въпрос за най-мощния съсед на Европа – също може да бъде опасна и да доведе до ограничаване на европейската способност за действие. Ако на този етап европейските лидери не вземат това предвид, съществува риск за втори път след края на Студената война взаимозависимостта да бъде разбрана погрешно.