Непростимият провал на ЕС 

ЕС трябва да използва най-голямата си сила – икономическото си влияние – за да отговори на руската заплаха спрямо Украйна. Това е единственият начин да убеди Великите сили, които се борят за влияние в Европа, че ще трябва да се съобразяват с него. 

Сергей Лаврор и Жозеп Борел на 6 ноември 2018 г
Изображението е на Russian Foreign Ministry
Също достъпен на

Европейският съюз не се справя с кризата между Русия и Украйна.

Предислоцирането на руските войски на границата с Украйна и политическото изнудване, което Кремъл упражнява върху НАТО, представляват най-опасната криза за сигурността в Европа през този век. Европейската структура за сигурност е разбита. Институционалните рамки като Договора за ядрени сили със среден обсег, споразуменията за контрол на въоръженията и Основополагащия акт между НАТО и Русия, които в ерата след Студената война са жизненоважни за континента, сега съществуват само на хартия. А заплахата от руско нападение срещу страна, асоциирана с ЕС, никога не е била по-реална. 

Това е ключов момент за Европа, въпреки че европейските държави не са основните медиатори в опитите за намаляване на напрежението между Украйна и Русия. Имайки предвид провалите на ЕС, както и неговите слабости и разединения, Русия не смята Съюза и неговите държави членки за равноправни (и съответно желани) партньори в дискусиите по въпроси, които са от решаващо значение за нейните интереси. По отношение на контрола върху въоръженията, военните споразумения и други въпроси, свързани със сигурността, ЕС няма много с какво да допринесе и Русия може просто да го игнорира. 

Какво може да направи ЕС, за да защити своите интереси? От една страна, ще трябва да потърси по-тясно сътрудничество със САЩ  и да положи повече усилия за обединяване на държавите членки срещу заплахата. Това обаче не би било достатъчно само по себе си. ЕС трябва да бъде стратегически подготвен да използва основната си сила, която се крие в икономическото му влияние. Това е единственият начин ЕС да убеди Великите сили, които се борят за влияние в Европа, че са длъжни да се съобразяват с него. 

Непростимо е, че ЕС не успя да подготви пакет от санкции, които да наложи на Русия, ако страната отново нападне Украйна. Без особен успех през декември и януари месец администрацията на САЩ насърчи Съюза да ускори работата си по подобни мерки.

Междувременно според Handelsblatt, САЩ и ЕС не планират да изолират Русия от Общността за глобална междубанкова финансова телекомуникация SWIFT. Същевременно в Германия управляващата коалиция е разединена относно това дали и как да се използва газопроводът „Северен поток 2“ като лост за влияние спрямо Кремъл, което поставя под съмнение дали подобни мерки изобщо ще бъдат наложени. По време на пресконференция с генералния секретар на НАТО Йенс Столтенберг на 18 януари германският канцлер Олаф Шолц подчерта, че „всичко това [Северен поток 2 и SWIFT] ще трябва да бъде обсъдено, ако има военна интервенция в Украйна“. Въпреки това отсъствието на Шолц от дебата през предходните седмици и ожесточените разногласия относно Русия в рамките на неговата Социалдемократическа партия поставят под въпрос твърдостта и последователността на германския подход. 

Много европейски дипломати и политици смятат, че е невъзможно или неразумно да се планират санкции, имайки предвид колко непредвидима е ситуацията в момента. Те твърдят, че за да са правилно насочени и обосновани санкциите, те трябва да бъдат разработени едва след като стане ясно как и до каква степен противникът е нарушил международните си ангажименти. Другият аргумент е, че ако ЕС използва санкциите като заплаха, подобни мерки биха загубили елемента на изненадата. До момента Съюзът набляга на това какво не би направил в отговор на руската агресия. Следователно многократните предупреждения, че ако Русия нападне Украйна за пореден път, ще плати висока цена, няма да възпрат Москва. 

ЕС не успя да покаже на Москва, че има готовността да приложи съществени мерки в отговор на евентуална руска атака. Съюзът няма и необходимата вътрешна подготовка за консенсус по въпроса. През юни 2021 г. Европейският съвет възложи на Европейската служба за външна дейност (ЕСВД) да създаде пакет от потенциални ограничителни мерки спрямо Русия. Шест месеца по-късно няма официален документ на ЕСВД по темата, нито пък се води дискусия между държавите членки относно подобни мерки. Според дипломатически източници, само Германия и Полша са излезли с конкретни предложения на среща с ЕСВД, за разлика от други големи страни в Съюза, които пазят мълчание.

Това е пагубно за европейската дипломация в момент, в който тя е изправена пред най-сериозното си изпитание до момента. Неспособността на ЕС да се възползва от най-значителния си инструмент за възпиране и натиск е в противоречие с недоволството на Съюза от това, че САЩ и Русия не се консултират с европейците в дискусиите си за европейската структура за сигурност. Обмисля се откриването на директен канал за комуникация между върховния представител на ЕС Жозеп Борел и руския външен министър Сергей Лавров. Но какво биха обсъждали те? Предложението звучи по-скоро сякаш е предназначено да успокои ЕС, а не да разреши кризата. Демонстративното недоволство на Съюза от това, че е отстранен от дискусиите между САЩ и Русия, само предоставя на Кремъл още една възможност да се подиграва публично с ЕС. Както саркастично отбеляза Лавров, това „е въпрос към г-н Борел и държавите членки, а що се отнася до възможността за отделен диалог с ЕС, който да не включва САЩ и НАТО, САЩ трябва да бъдат попитани дали биха позволили ЕС да предприема едностранни действия“. 

Геополитическата криза в източната част на Европа е най-лошият възможен момент ЕС да упражнява своята стратегическа автономия без да подкрепя това със смислени действия и твърд лидерски подход. Новата германска коалиция е разединена по отношение на Русия, френският президент Еманюел Макрон се колебае дали да се включи в дебата, Полша е политически дискредитирана в рамките на ЕС, а Борел не полага достатъчно усилия. Съществува реален риск ЕС да не успее да отстрани значителните недостатъци в своя подход преди да е станало твърде късно, а крайният срок за това ще бъде определен от Русия. Кризата в Украйна можеше да представлява възможност за Съюза да стане по-зрял и да затвърди своя суверенитет. Вместо това тя може да нанесе последен удар върху шанса на ЕС да се превърне в независима глобална сила. Това заключение идва във възможно най-лошия момент за всички европейци.

Европейският съвет за външна политика не заема колективни позиции. Този коментар, както всички публикации на ЕСВП, представя само авторовото мнение.