Лошото ченге в Брюксел: Как Европейската комисия отново задвижи наратива за Китай

АС: Какво послание отправят Макрон и Урсула фон дер Лайен към Пекин по време на съвместното им посещение? 

ЯО: Посланието, което Урсула фон дер Лайен иска да изпрати, е кристално ясно в речта ѝ за отношенията между ЕС и Китай, която тя произнесе само няколко дни преди пътуването до Пекин. Тя даде изключително остра и доста мрачна оценка на приоритетите на Китайската комунистическа партия: сигурност и контрол, взаимозависимост само като лост за влияние, близки отношения с Москва и цялостно втвърдяване на стратегическата позиция на Китай. Дори Макрон да не е съгласен с яснотата на това послание, то ще постави някои ограничения върху това, което той може да направи и да каже, когато пътува с нея до Пекин – в противен случай рискува да подкопае собствения си призив за европейско единство. Независимо от речта на Фон дер Лайен обаче, илюзията за привличане на Китай за решаване на руския проблем е много жива не само около Макрон, но и в други столици и дори сред институциите на ЕС. Фон дер Лайен изтласква постигнатия консенсус до самата граница на поносимото за ЕС-27. Комисията е правила това и преди – нейната Стратегическа перспектива през 2019 г., в която бе изкована троицата „партньор, конкурент, съперник“ – беше също толкова „остра“ по това време. 

ЯО: Дали решението на Макрон и Фон дер Лайен да пътуват заедно до Пекин е разумно – дори и да нямат сто процентово съгласие по отношение на анализа и пътя напред? 

АС: Да. Това дава възможност на Макрон да твърди, че посещението му е от името на Европа, а не само на Франция, и е конструктивен начин да се противопостави на неотдавнашното индивидуално пътуване на германския канцлер Олаф Шолц. Фон дер Лайен е в състояние да покаже на Си Дзинпин, че той не може да очаква просто да сключва странични сделки с Париж и Берлин и да заобикаля Европейския съюз. Държавите членки, които са скептично настроени към начина, по който Макрон се справя с Владимир Путин и Си, ще бъдат облекчени от присъствието на Фон дер Лайен. Администрацията на Байдън, с която тя е установила партньорски отношения, също ще бъде по-уверена, че единството на Г-7 по отношение на важни въпроси е запазено, отколкото да се страхува от евентуални последици от соловия мандат на Макрон. 

ЯО: Интересно – смятате ли, че Макрон наистина вярва, че Китай може и би изиграл конструктивна роля по отношение на Украйна?  

АС: През последните седмици Китай симулира мирна инициатива за Украйна, макар че едва ли ще се заеме с това – както видяхме в Москва, Си не се опитва много да се преструва, че това е реално. Въпреки това някои европейски политици смятат, че е полезно да се симулира вяра в нея. Това е отчасти по тактически причини. Има предимство да се покаже както, че са изчерпани всички пътища, така и че Пекин не действа добросъвестно. Самият украински президент Володимир Зеленски използва обявяването на китайския документ за позицията на Украйна, за да заяви, че иска да се срещне със Си, за да обсъдят предложенията, за някои аспекти към които е отворен. Да предизвикат блъфирането на китайското правителство е нещо, което могат да направят и европейските лидери, като притиснат Пекин по конкретни елементи от предложението за мирна инициатива и гарантират, че китайското правителство няма да има възможност да твърди, че усилията му са били отхвърлени с лека ръка. 

ЯО: Добре, това е доброжелателната интерпретация. Коя би била циничната?  

АС: Този подход със сигурност дава извинение на европейците да избягват да правят трудни избори по отношение на политиката към Китай с мотива, че „Китай ни е нужен за Украйна“. Това също така осигурява политическо прикритие за маскирането на търговските сделки като конструктивен „ангажимент“. Освен това има европейски лидери, които се заблуждават, че изявленията на Пекин имат значение за ядрената стратегия на Москва. Стремежът при посещението на Шолц и по време на последната среща на върха на Г-20 да се накара Си да повтори шаблонните китайски позиции относно заплахата и използването на ядрени оръжия имаше смисъл тогава, но след това се появиха някои безумно преувеличени твърдения за въздействието му върху поведението на Русия. Сериозните китайски анализатори не вярват, че това има някакво значение. Макрон вероятно е в друга категория – той изглежда вярва в личната си способност да влияе върху изчисленията на други политически лидери, както вече сме виждали при Путин и Доналд Тръмп. Разнопосочните му резултати изглежда не го възпират да опита отново със Си. В най-лошия случай ефектът от всичко това може да бъде създаването на впечатление у Китай, че отношенията му с Русия могат да бъдат използвани като лост за влияние върху Европа, вместо европейските лидери просто да дадат ясно да се разбере на Пекин, че настоящата траектория на отношенията между Китай и Русия ще навреди още повече на отношенията му с Европа. 

АС: Смятате ли, че европейците вече са се преборили достатъчно с възможността за предоставяне на китайска военна помощ на Русия? 

ЯО: Не. През последните седмици разговаряхме с европейски политици. Те разглеждат риска от китайски оръжейни доставки за Русия най-вече през призмата на потенциалните санкции на САЩ срещу Китай и американските искания да бъдат повторени от страна на европейците. Изглежда, че все още не им е хрумнало, че за Европа би било от значение самостоятелно да изгради благонадеждна стратегия за възпиране на подсилване на бойните възможности на Русия от страна на Китай. Въпреки че неотдавнашното посещение на испанския министър-председател Педро Санчес в Пекин изглежда показва, че има опит за координиране на европейското послание по отношение на Украйна, не е напълно ясно каква е европейската червена линия за китайската подкрепа към Русия и какви биха били последиците от нейното прекрачване. Европейските лидери трябва да отправят абсолютно ясно послание към китайското правителство относно собствените си интереси в областта на сигурността. За да бъдем ясни, европейците не трябва да искат Китай да въоръжава Русия, за да помогне за спечелването на войната в Украйна. И те трябва да са пределно ясни, че каквото и да направи или не направи Вашингтон, Европа е готова да действа сама по този въпрос. 

АС: Понастоящем колко голям е рискът Китай да предостави смъртоносна помощ? Как тълкувате посещението на Си в Москва в този контекст? 

ЯО: Рискът е реален. Той зависи от развитието на войната, но не бива да се подценява колко много Пекин вече прави, за да помогне на Москва да поддържа боеспособност – икономически, финансово, дипломатически и чрез подкрепа за двойна употреба. Неотдавнашното посещение на Си в Русия подчерта нивото на подкрепа и нивото на взаимен интерес. От гледна точка на европейската сигурност ЕС отдавна трябваше да се отнесе сериозно към отношенията между Китай и Русия, да признае, че те ще останат непроменени, и да разбере дългосрочните им последици. 

АС: Какъв е подходът на ЕС към Китай? Речта на Фон дер Лайен беше много ясна, но през последната седмица имаше някои объркващи послания от други европейски лидери. И как това ще се отрази на практика? 

ЯО: Проблемът е, че докато формулировките по отношение на Китай в Европа продължават да се развиват, самите политики не се променят в съответствие с мащаба на проблема и необходимите срокове. Добър пример е германската икономика, където общата зависимост все още расте. Подходът за намаляване на риска, който Фон дер Лайен изложи тази седмица, ще става все по-труден и скъп, колкото повече време отнема съгласуването на политиката с думите. Настоящата серия от посещения е олицетворение на това – те биха могли да бъдат мисии за поставяне на ясни изисквания, определяне на червени линии, въвеждане в действие на промененото икономическо мислене. Но посланията остават неясни. Това означава, че китайското правителство все още не вярва в промяната на отношението – за Пекин големи части от Европа все още изглеждат като обект на заграбване и търсене на добра бизнес сделка. 

ЯО: В този контекст имам един последен въпрос към Вас: Смятате ли, че идеята за намаляване на риска – която намига на германския канцлер, макар че интерпретацията на Фон дер Лайен за това намаляване на риска е много по-агресивна – ще бъде възприета? Ще се превърне ли това в нов консенсус? 

АС: Формулировката на Фон дер Лайен вече се вписва в новия европейски консенсус по тези въпроси и вероятно ще бъде в центъра на това, накъде се движи този консенсус. Изказването ѝ може дори да спомогне за по-бързото му достигане. Председателят на ЕК със сигурност не иска само безразборно ограничаване на икономическите връзки: част от концепцията е, че ако се премахне рискът и се направи ефективен стрес тест, се създава и известна предвидимост за други „нерискови“ икономически взаимодействия извън най-екстремните сценарии. Комисията може отчасти да определи консенсуса по отношение на това какво ще означава всичко това на практика и да изпревари някои от по-бавно развиващите се държави членки, като извърши аналитична работа и моделиране по въпросите на икономическата сигурност; както тя посочи, поне част от това вече е в ход. Но Европа все още изостава от другите големи икономически играчи, особено от Япония и САЩ, в изразяването на своето разбиране за икономическа сигурност. Истинската цел трябва да бъде не само да се даде точна информация за това как самият ЕС трябва да мисли за намаляването на риска, но и да се повлияе на условията на по-широкия дебат. Европа обаче не може да постигне предсказуемост или да излезе от модела на реактивност, ако се придържа към възглед за търговските отношения, който вече няма никаква връзка с това как се променят икономическите и политическите условия в Китай и как другите участници се променят в резултат на това. Някои европейски лидери са относително по-подготвени да се изправят пред това.