Китайският фактор в немските избори

Германците са известни с предпочитанията си към статуквото. Самият факт, че управлението на канцлера Ангела Меркел продължи 16 години, показва желанието на германците за фундаментални промени.    

Светът около Германия се промени изключително много през този период, макар че съставът на канцлерството оставаше постоянен. Повечето промени не са по вкуса на германците, особено когато става въпрос за техния най-голям двустранен търговски партньор – Китай.  

През последните години и особено след началото на пандемията отношенията между Германия и Китай стават все по-обтегнати. Пекин стана по-агресивен към Хонконг и Синдзян и започна да се възползва от огромния си икономически капацитет, за да доминира в Индо-Тихоокеанския регион, където преследва политическите си интереси чрез икономическа принуда. В този контекст Европа все повече се превръща в мишена за китайска агресивна дипломация и недобронамерени бизнес практики. 

Новият подход на Пекин има за цел да затвърди властта на Китайската комунистическа партия (ККП) за следващите десетилетия и да формира света според своите интереси. Този подход е толкова силно наложен, че всички държави, поддържащи отношения с Китай, трябва сериозно да преосмислят своите цели и поведение. Това е очевидно не само за политическия елит, но и за европейските гласоподаватели, включително и за германците.  

Според данни от инициативата на Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) – „Re:shape Global Europe“, 47% от германците смятат Китай за конкурент или противник, който е в конфликт с Европа. Такова е мнението и в други държави-членки на ЕС. Все по-малко са европейците, които смятат Китай за партньор с интереси и принципи, подобни на европейските. Европейците, които твърдят, че Китай е важен партньор в определени сфери, все още са мнозинство в много държави членки, но не и в Германия и Франция.  

Германската политика спрямо Китай често търпи критики с оглед изключителния ѝ икономически фокус. Според данните обаче, германските гласоподаватели имат ясна представа за подхода, който Европа трябва да приложи. 52% вярват, че ЕС трябва категорично да се противопостави на нарушенията на правата на човека, демократичните ценности или върховенството на правото в Китай. Тези проценти надхвърлят средните за ЕС по този въпрос.  

Според проучването на ЕВСП, в Германия все още трудно се намира компромисен вариант за търговията с Китай при наличието на нарушения на правата на човека. Германският канцлер наложи изключително внимателен подход към Китай по презумпция, че колкото по-категорична е критиката към Пекин, толкова по-голяма ще е икономическата щета за Берлин. Например, ако Германия се противопостави на политиката на Китай спрямо Синдзян, това неминуемо ще доведе до загуба на работни места на Volkswagen във Волфсбург. Въпреки това остава неясно върху какви примери стъпва Берлин при формирането на такова предположение. Какви са преките загуби и печалби, които могат да бъдат измерени? До колко работните места в Германия зависят от успеха на германските компании в Китай, тяхната инвестиция обратно в азиатската държава и иновациите и работните места, които създават там? Какви биха били дългосрочните икономически последици, ако Берлин не промени своя подход? 

Въпреки че ЕС преразгледа подхода си към Пекин по дадени въпроси като въведе проверки на инвестициите, инструменти за сигурност, свързани с 5G мрежата, и процеси, чиято цел е чужди субсидии да не вредят на пазара, настоящата политика на Съюза остава еклектична смесица от различни периоди в отношенията с Китай. ЕС е иновативен и убедителен в подхода си по линия на някои въпроси като планираното налагане на мерки в политиката в областта на конкуренцията. От друга страна, Съюзът все още не може да се отърве от остарелия си начин на мислене и стимулира търговията и сътрудничеството с Китай на база погрешни предположения за политическите и икономическите намерения на Пекин.   

Китайското управление има своя програма, чиято цел е изграждането на китайска автономност, както става ясно от изказванията на президента Си Дзинпин и от последния петгодишен план на партията. Китай е фокусиран върху подобряването на местния технологичен и производствен капацитет, както и върху това да доминира ключови сектори на световния пазар. 

През последните години промяната в стратегическата позиция на Китай стана още по-видима. Накратко новата цел на Китай е да е по-малко зависим от останалия свят, но същевременно останалият свят да става все по-зависим от Китай, което ще предотврати налагането на принудителни мерки или нежелани политики спрямо Пекин. ККП гони агресивно своите интереси и затвърждава контрола си над икономиката. Партията дори е готова да жертва икономическите интереси на страната в името на тази си цел, както стана ясно наскоро от ударите, които нанесе на китайски технологични компании като Alibaba и Didi.    

За германския индустриален сектор, който инвестира значително в Китай, тази промяна не носи нищо добро. През следващите години китайските регулации ще стават все по-сложни поради стремежа на Пекин да намали присъствието на международни компании на пазара или да направи тези компании „по-китайски“. Перспективата за европейския бизнес в и с Китай в дългосрочен план не е никак положителна, особено в секторите на високите технологии и производството.  

Зависимостта между Европа и Китай не може просто да изчезне. Това няма да е от полза за нито една от двете страни. Въпреки това може би най-разумната европейска политика би била едно бавно и обмислено отдалечаване от Китай в ключовите индустрии и повече диверсификация в останалите. Системното съревнование се затвърждава и влияе върху динамиката в икономическата конкуренция и върху мащаба на необходимото сътрудничество по въпроси, които даже не бяха широко оспорвани доскоро (като политиката за климата).  

Какво означава всичко това за политиката на Германия спрямо Китай след изборите през септември? Може да се каже, че статуквото в Германия се справя много по-добре в сравнение с други държави-членки на ЕС, които се сблъскаха със значителни икономически и политически предизвикателства след евро кризата и особено сега по време на пандемията. Все пак дори и германците да решат да защитят това статукво, ще бъде все по-трудно за тях да поддържат просперитета и сигурността си без да преосмислят подхода си към Китай. 

Политиката на Меркел постави фокус върху подобряването и задълбочаването на търговията с Китай с надеждата, че азиатската страна бавно ще се адаптира и интегрира в международния ред. Тази политика имаше смисъл. По това време съществуваха възможности за европейските - и в частност германските - компании. Имаше желание за реформа сред китайския икономически елит, а сближаването между двете страни беше набрало скорост. Този период, както и управлението на Меркел, вече са в историята. За разлика от Си Дзинпин и ККП.  

Промени в политиката на Германия спрямо Китай ще бъдат необходими за постигане на ключови икономически цели като откриване на бизнес възможности за германските компании; защита на индустриалната база; запазване на иновативното предимство; и осигуряване на работни места в Германия и в чужбина. Все по-важни в политическия дискурс в Берлин са отношенията с Пекин и европейският отговор на китайските политики в сътрудничество с партньори отвъд Атлантическия океан или в Индо-Тихоокеанския регион - отговор, който досега може да се определи като политика „заради Китай“. В предизборната кампания тези теми получиха особено внимание от кандидата за канцлер на Зелените - Аналена Бербок, но също така се обсъждат и в консервативните и социалдемократическите среди на Германия. Изглежда, че се формира политически консенсус. Добрата новина е, че германските гласоподаватели са готови за промяна.