Как трябва да реагира ЕС на преизбирането на сръбския президент

На 3 април сръбските граждани гласуваха на президентски, парламентарни и местни избори. Окончателните резултати белязаха победата на Александър Вучич на президентските избори, както и на Сръбската прогресивна партия в парламентарния вот. Тези избори обаче далеч не бяха честни. През последните години Сърбия преживя значително отстъпление от демокрацията – автократичната националистическа партия на Вучич отправя все повече заплахи към политическите опоненти, потиска и овладява медиите, така че да обслужват интересите ѝ, и прокарва закони, целящи премахването на потенциалните пречки пред преизбирането му. 

Изборите са важни не само за гласувалите в тях, но и за гражданите на съседните на Сърбия държави, които са пряко повлияни от политическите събития там, особено Босна и Херцеговина, Косово, Северна Македония и Черна гора. Реваншистката политика, водена от партията на Вучич, е заплаха за стабилността на Западните Балкани. Министърът на вътрешните работи, Александър Вулин, лансира идеята за „сръбски свят“ – опасен проект, основан на политическо и институционално обединение на сръбските общности в Западните Балкани. Подобни идеи само насърчават дестабилизиращи проекти сред други етнически групи в региона.

Всички тези инициативи са в противоречие с демократичните реформи, които страните от Западните Балкани поеха като ангажимент при започването на процеса на интеграция с Европейския съюз. Някои от тях първоначално постигнаха достатъчен напредък, така че – поне за кратко – членството в ЕС изглеждаше нещо повече от просто мечта. И все пак от средата на 2010 г. насам част от тези реформи бяха отменени и днес регионът е изправен пред риска да се потопи в поредния мрачен период.  Етническият национализъм, характеризиращ се с възхвала на военнопрестъпници и отричане на геноцида, както и с аргументи за размяна на територии по етнически признак и подкрепа за сепаратистки движения, отново се завърна в дискусиите по местните телевизии и в общностите.

Реваншизъм и Русия

Вучич не се дистанцира от политиките на предишния сръбски президент Слободан Милошевич, който някога бе негов съюзник. Позиционирайки се като силният мъж, който ще служи на т.нар. сръбска кауза в региона, Вучич взаимства елементи от лидерския стил на Милошевич. Неговият образ е престорено смирен, представя се като решен да спаси сърбите от зловещия „друг“, който ги застрашава.

Приликата с Милошевич е обезпокоителна. Вучич стига дотам, че преформулира лозунги, използвани от бившия президент за подбуждане на омраза и конфликти през 90-те години на XX век, като например „никой няма право да ви бие“. В обръщение до етническите сърби в Северно Косово през 2018 г. той дори заяви: „Милошевич бе велик сръбски лидер, чиито намерения със сигурност бяха най-добри, но резултатите – много лоши“.

Политиката на Вучич отвори пътя на Русия към засилване на влиянието си в Западните Балкани. Оглавяваното от него правителство възпроизвежда руската пропаганда и увеличава военното сътрудничество с Москва. През октомври 2017 г., няколко месеца след идването на Вучич на власт, Сърбия купи шест изтребителя МиГ-29. През периода 2018-2022 г. страната се сдоби с руски танкове, бронирани машини, системи за противовъздушна отбрана (Pantsir S1) и противотанкови управляеми ракети (Kornet).

С оглед на всичко това неотдавнашното гласуване на Сърбия в подкрепа на резолюцията на ООН, осъждаща войната на Русия в Украйна, не бива да се тълкува като опит за присъединяване към Запада. Приемайки различна позиция по конфликта, Сърбия рискува да подкопае претенциите за териториален суверенитет, които предявява в преговорите си с Косово.  

Отговорът на ЕС

ЕС изглежда се събужда пред нарастващата заплаха от етнически национализъм и руско влияние в Западните Балкани. Отражение на това се открива в речта, с която президентът Еманюел Макрон обяви приоритетите на Франция за нейното председателство на Съвета на ЕС. И все пак, макар това да е добра първа стъпка, тя все още не е довела до необходимите действия, които ЕС трябва да предприеме, за да намали риска от по-нататъшни конфликти, промени в границите и разширяване на руското влияние в региона.

Преизбирането на Вучич показва, че ще мине известно време, преди Сърбия да се превърне в пълноценна демокрация, но все още съществуват много начини, по които ЕС може да помогне на страната и на нейните съседи да изградят здрави общества. Съюзът трябва да се откаже от опитите си да поддържа стабилността чрез подкрепа за автократичния режим на Вучич – защото това очевидно има обратен ефект. ЕС трябва да увеличи подкрепата си за опозицията в Сърбия, гражданските организации и свободните медии, които работят в условия на постоянни заплахи. Също така ЕС трябва да опита да отслаби Вучич като наложи санкции на медийните компании, спонсорирани от държавата, които разпространяват руска пропаганда в Западните Балкани.

Необходимо е ЕС да убеди Вучич, че Сърбия трябва да избере между европейската интеграция и подчинението на Русия. Ако Сърбия продължава да се стреми към членство в ЕС, Съюзът трябва да използва мерки като например санкции, за да възпре по-нататъшното политическо и военно сътрудничество с Русия. Независимо от изхода на войната в Украйна, за ЕС ще бъде жизненоважно да разработи последователна политика по отношение на Западните Балкани, която не само да ускори процеса на интеграция в ЕС, където е възможно, но и да предостави гаранции за сигурността на страни като Косово и Босна и Херцеговина.