Как облекчаването на санкциите ще повлияе на търговията между ЕС и Иран

Новата администрация в Иран може да подкрепи ревизия на Съвместния всеобхватен план за действие със САЩ. При незначителни икономически ползи обаче ще има спад в политическата подкрепа за такова действие.

A fire at the top of an oil well in Khuzestan, Iran
Изображението е на Youngrobv
Също достъпен на

Очаква се преговорите за подновяване на Съвместния всеобхватен план за действие (СВПД) да започнат през месец август, след встъпването в длъжност на новия ирански президент Ебрахим Раиси. В новата иранска администрация може да влязат критици на действията на настоящия президент Рухани за нормализиране на политическите и икономическите връзки със Запада. Въпреки това новата администрация трябва да прояви прагматизъм и да договори сделка, позволяваща на САЩ повторно присъединяване към СВПД предвид стратегическата стойност на ядреното споразумение и необходимостта да се намали натискът върху икономическата стагнация в Иран. Чрез тази стъпка Вашингтон ще премахне вторичните санкции, наложени от Доналд Тръмп, които тласнаха иранската икономика в почти тригодишна рецесия, а Иран ще започне отново да спазва правилата за контрол върху ядрената ѝ програма.  

Докато преговарящи във Виена работят за дипломатически пробив, европейски чиновници търсят начини за съживяване на търговията между ЕС и Иран след отмяната на вторичните санкции от САЩ. Има ясни стъпки, които правителствата могат да предприемат, за да задвижат търговията с Иран и да адресират притесненията на европейските бизнеси. Кампанията на Тръмп за „максимален натиск“ разколеба компаниите за стабилността на ядреното споразумение и надеждността на облекчаването на санкциите. Компаниите вече са наясно, че смекчаването на санкциите не премахва всички бариери пред бизнеса с Иран. В банковия сектор например предизвикателствата остават.  

Незадоволителен отскок в търговията между ЕС и Иран ще уязви ядрената сделка. Техеран би посочил изрично провалите на Запада да изпълни икономическите си ангажименти. Висши ирански длъжностни лица, включително върховният лидер Али Хаменей, вече предупредиха, че ползите от облекчаване на санкциите трябва да бъдат ясни „на практика“, а не само „на хартия“.    

След януари 2016 г. търговията между ЕС и Иран се възстанови значително. Според данни на Евростат за 24-месечния период след облекчаването на санкциите, месечният износ от ЕС за Иран се увеличава с 47%, докато вносът е нараснал с 560% поради закупуването на ирански минерални масла, включително суров петрол. Предвид размера на иранския пазар компаниите бяха наясно с откриващите се възможности. Те очакваха лесни правни и банкови услуги, необходими за бизнеса с Иран.   

След този момент кампанията за „максимален натиск“ значително влоши търговията между ЕС и Иран. Двугодишният период до април 2021 г. показва, че месечният износ от ЕС за Иран е средно едва 63% от нивото, наблюдавано през двете години преди януари 2016 г. Вносът е едва 61% от средния за същия период. Този път възстановяването на търговията между ЕС и Иран може да бъде по-осезаемо от това през 2016 г., тъй като отправната точка стои по-нискo. Много по-малък обаче е броят компании, които имат интерес или са подготвени да се възползват от новите възможности.  

Предходните увеличения от 47% и 560% в износа и вноса предлагат отправна точка за анализ на въздействието на смекчаване на санкциите, в случай че САЩ решат да предприемат този ход. Могат да бъдат разгледани песимистичен и оптимистичен сценарий, при които нарастването на търговията между ЕС и Иран би било съответно 80% и 120% от тази отправна точка. Разглеждайки двата сценария, става ясно, че е малко вероятно търговията между ЕС и Иран да се възстанови до нивата, наблюдавани в първоначалния период на облекчаване на санкциите през 2016 г. При песимистичния сценарий, 24 месеца след премахването на санкциите месечният износ от ЕС за Иран ще бъде средно 457 млн. евро докато в оптимистичния сценарий нараства до 520 млн. евро, което е значително под стойността, постигната в началния период на облекчаване на санкциите (648 млн. евро).  

Прогнозите за вноса изглеждат по сходен начин: 24 месеца след вдигането на санкциите месечният внос от Иран ще бъде между 329 млн. евро и 463 млн. евро в зависимост кой сценарий се разиграе. Във всеки случай това е много по-нисък резултат от този за периода на двете години след разхлабването на санкциите през 2016 г.  

Закупуването на ирански нефт от европейците ще бъде определящо за тези прогнози. Продажбата на суров петрол е източник на финансови средства за Иран за закупуване на европейски стоки. В периода от 2 години преди 2016 г. Иран стигна до значителен среден месечен търговски дефицит от 128 млн. евро, което отчасти отразява силното търсене на европейски индустриални стоки след годините на отслабени инвестиции поради санкциите. При горепосочения оптимистичен сценарий търговският дефицит на Иран ще се свие до 57 млн. евро - това ще зависи от рязкото увеличение на вноса на петрол за Европа. Без петролния внос Иран няма да разполага с други инструменти, които да финансират търговията с Европа. Това е само една от потенциалните структурни бариери пред растежа в двустранната търговия.  

Възстановяването на търговията между ЕС и Иран до нивата, наблюдавани в началния период на смекчаване на санкциите, ще изисква време и солидни политики. Но въпреки мащаба на иранската икономика и близостта на страната с Европа, търговията с Иран няма да има голямо икономическо значение. При оптимистичния сценарий годишният европейски износ за Иран ще възлезе на около 6,2 млрд. евро, докато вносът от Иран - на 5,6 млрд. евро. Иран ще се позиционира някъде между Филипините и Пакистан сред европейските търговски партньори. Иран обаче е безпрецедентен пример как малкият търговски обмен може да се окаже изключително важен за дипломатическите отношения и консолидирането на постижения в областта на неразпространението на ядрени оръжия.  

В краткосрочен план е вероятно повечето европейски предприятия да не се възползват от огромния икономически потенциал на Иран. Въпреки това европейците трябва да заздравят икономическата си дипломация. Европейските компании, които ще възобновят търговията с Иран, заслужават пълната подкрепа на своите правителства – милиардите евро в стоки и услуги ще са в основата за развитие на конструктивни отношения между ЕС и Иран. В противен случай ще бъде много трудно подкрепящите споразумението в Иран (в това число и новата администрация) да аргументират позицията си.  

Европейският съвет за външна политика не заема колективни позиции. Този коментар, както всички публикации на ЕСВП, представя само авторовото мнение.