Как ЕС може да подпомогне действията на НАТО в Източна Европа

В рамките на състоялата се неотдавна среща на върха в Мадрид лидерите на държавите-членки на НАТО постигнаха съгласие по разположението на силите на Алианса в Европа. В отговор на войната в Украйна и заплахата президентът Путин да погледне към натовска територия, Алиансът ще увеличи както постоянното си присъствие в държавите на фронтовата линия, така и силите си за бързо реагиране, разположени на запад. Мерките ще изискват значителни инвестиции за поддържане на бойните групи за предно разполагане; групите, които преминават ротационно през държавите на фронтовата линия в мирно време, и силите, които ще се включат в зоната си на операция в случай на криза или конфликт. Европейският съюз следва да изиграе съществена роля във финансирането на тази инфраструктура, особено като се има предвид, че Стратегическият компас на Съюза и новата Стратегическа концепция на НАТО призовават за по-задълбочено сътрудничество между ЕС и НАТО. За целта Брюксел трябва да засили изпълнението на проекта, свързан с военната мобилност по линия на Постоянното структурирано сътрудничество (ПСС) и да положи началото на нова инициатива за военно присъствие. 

От началото на пълномащабната руска инвазия в Украйна, НАТО предприе множество действия, целящи да успокоят съюзниците от източния фланг и да възпрат Путин. В същото време европейските правителства и техните партньори, водени от Вашингтон, снабдяват Украйна със съвременни оръжия и друга военна помощ. Още преди срещата на върха в Мадрид Алиансът укрепи засиленото си предно присъствие (Enhanced Forward Presence) в Балтийските държави и Полша, състоящо се от „tripwire“ сили, предназначени да се задействат при евентуална агресия. Съединените щати изпратиха и самолети, тежки бронирани машини, батерии за противовъздушна отбрана и хиляди пехотинци. Мерките предизвикаха претоварване на западащата военна инфраструктура в Европа. Войниците, участващи в ротационни мисии за засилено предно присъствие, бяха принудени да спят в палатки.

НАТО отдавна се стреми да не създава впечатление, че разполага постоянни сили на границата с Русия. Дори след руската инвазия в Източна Украйна през 2014 г. и анексирането на Крим западните държави-членки на НАТО, се стремяха да спазват Основополагащия акт за отношенията между НАТО и Русия и съпътстващото обещание на Алианса да не разполага „значителни бойни сили“ на териториите на новите страни членки. В резултат на това, от създаването на засилено предно присъствие през 2017 г. ротационните сили пренасят цялото си оборудване през Европа и обратно за всяко разгръщане. 

Пълномащабната атака на Путин срещу Украйна практически сложи край на Основополагащия акт за отношенията между НАТО и Русия. Новата Стратегическа концепцияна Алианса не запазва нито частица от относителния оптимизъм на предходните документи относно Москва. Вместо това тя определя страната като „най-значимата и пряка заплаха за сигурността на съюзниците и за мира и стабилността в евроатлантическата зона“. Новият документ дори не споменава въпросния акт. Той отразява факта, че членовете на Алианса са изоставили самоналожените си ограничения за разгръщане на значителни бойни сили в Източна Европа.

НАТО укрепва силите си в балтийските държави и Полша и разполага нови бойни групи в Унгария, Словакия, България и Румъния. Одобрена бе стъпаловидна система за готовност с до 300 000 военнослужещи – 100 000 от тях с готовност за разгръщане в рамките на десет дни, а останалите – в срок от 30 дни. В бъдеще още повече сили на Алианса на ротационен принцип през фронтовите държави ще провеждат учения за укрепване на източния фланг.

НАТО също така ще повиши постоянното си присъствие на териториите на тези страни, а затова е необходима модернизация на наличната инфраструктура. За целта европейците трябва да се възползват от ПСС, създадено през 2017 г., за да бъде подобрено сътрудничеството между държавите членки в областта на отбраната. От 60-те проекта в рамките на Постоянното сътрудничество, военната мобилност вероятно буди най-голям интерес. Ръководена от Нидерландия, инициативата включва Канада, Норвегия и САЩ и има амбицията да опрости и стандартизира процедурите за трансграничен военен транспорт и да подобри инфраструктурата. Въпреки това по време на преговорите за бюджета на ЕС за периода 2021-2027 г. финансирането на проекта бе намалено от предложените 6,5 млрд. евро на едва 1,7 млрд. евро.

Европейските лидери сякаш признават, че ограничаването на финансовата подкрепа вече не е приемливо. През март те се споразумяха да ускорят „продължаващите усилия за повишаване на военната мобилност в ЕС“. Оттогава обаче инициативата не е постигнала голям напредък. За да се справят с проблема, държавите членки трябва да преразгледат ресурсното осигуряване на военната мобилност под ръководството на чешкото председателство на Съвета на ЕС. ЕС трябва да подобри транспортната инфраструктура и да установи безпроблемни процедури за преминаване през националните граници, ако иска да улесни нарастването на броя на мобилизираните войски в Европа.

ЕС следва да допълни военната мобилност с проект за военно постоянство. Източните държави членки ще понесат значителни разходи за разширяване на военните съоръжения, тъй като разгръщането на мисиите на НАТО се увеличава и добива постоянен характер. Това включва жилища за военнослужещите, складове за оборудване, боеприпаси и други материали, както и терен, на който да се провеждат реалистични многонационални бойни тренировки и учения. Правителството на Литва, например, наскоро заяви, че през 2025 г. ще приключат дейностите по изграждане на съоръжения, с които да се поддържат нарастващите германски въоръжени сили в страната. Ето защо ЕС трябва да предостави финансова подкрепа на приемащите държави, тъй като те полагат усилия за повишаване на капацитета и доверието в НАТО. Също така е необходимо Съюзът да гарантира, че споделянето на тежестта е справедливо, и да разсее опасенията в някои среди за увеличаване на общото финансиране на НАТО за подобни инициативи.

Алиансът, особено европейският му стълб, трябва да създаде същинско постоянно присъствие в държавите на предна линия. Страните-членки на НАТО обсъждат правилния баланс между бойни групи за предно разполагане и предварително разпределени сили за бързо реагиране. От значение за ефективността им за възпиране и отбрана са размерът и стабилността. Независимо от реториката, ангажиментите на Алианса са толкова силни, колкото е готовността на държавите членки да поемат разходи и да се обвържат със защитата на съюзниците си. По време на Студената война разполагането на американски войски в Европа допринесе за изграждането на обществените връзки между Европа – особено Западна Германия, и САЩ. Единството на Европа ще се подобри, ако войниците и семействата им прекарват по две или три години в други части на континента. Не на последно място, модернизацията на летищата, свързана с високи разходи, която да позволи използването на самолети с ядрен потенциал от съюзниците, ще повиши устойчивостта на ядреното възпиране на НАТО при конфликт с Русия.

Руската заплаха за европейския ред за сигурност е по-осезаема сега, отколкото десетилетия назад. Необходими са значими промени за „възпиране, защита, оспорване и отхвърляне“ на заплахата. Европейците трябва да изградят наново интелектуална, бюрократична и физическа инфраструктура за поддържане на мащабни военни операции на континента: военна мобилност и военно постоянство. Постоянното структурирано сътрудничество може да бъде част от това решение.