Как войната на Русия в Украйна трансформира енергийните политики на ЕС

Пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна има не само дълбоки геополитически последици, но и сериозни последици за световните енергийни пазари, по-специално за Европейския съюз (ЕС) и неговите енергийни отношения с основните доставчици на изкопаеми горива. 

За да гарантират сигурността на енергийните си доставки, ЕС и държавите членки се обърнаха към своите доказани и надеждни доставчици на нефт и газ, както и към други държави. Сключени бяха около 100 споразумения за сътрудничество в областта на енергетиката, като значителна част от тях са свързани с  внос на газ. Продължението на това сътрудничество обаче рискува да подкопае целите на ЕС за зелена трансформация, а липсата на обща европейска стратегия може да доведе до съперничество в рамките на ЕС и политическа уязвимост. 

В нов доклад, Шимон Кардаш – старши изследовател в Европейския съвет за външна политика (ЕСВП), изследва кои трети страни могат да укрепят енергийната политика на ЕС. Целта е не само да се отговори на настоящата необходимост от енергийна сигурност, но и да се изградят трайни взаимоотношения, които да увеличат шансовете за постигане на целите на ЕС за преход към зелена енергия. Докладът представя и стъпките, които страните от ЕС трябва да предприемат за постигането на тези стратегически енергийни партньорства. 

Географският обхват на анализа е ограничен до държави, които са били сред най-големите доставчици на газ и петрол за ЕС преди нахлуването на Русия в Украйна: Норвегия, САЩ, Алжир, Катар, Нигерия, Азербайджан, Казахстан и Саудитска Арабия. Докладът обхваща и Турция като транзитна страна за изкопаеми горива към Европа. 
 
Основни препоръки:  

• Укрепване на енергийните съюзи: ЕС трябва да приоритизира изграждането на трайни енергийни партньорства с държави, които са го подкрепяли по време на войната на Русия в Украйна. Например, Норвегия за сътрудничество в областта на изкопаемите горива и възобновяемите енергийни източници/водорода; и САЩ за стабилни доставки на газ и сътрудничество в областта на климата. 
• Изграждане на балансирани партньорства в областта на енергетиката: Политиците трябва да дадат приоритет на енергийни партньорства, основани на балансирани интереси, с ключови доставчици на изкопаеми горива, за да се поддържат стабилни канали за доставки. ЕС трябва да уточни количеството и периода на вноса от най-големите доставчици, за да предотврати свръхкапацитета и инвестирането във въглеводород в трети държави. 
• Инвестиране в екологични проекти: ЕС следва да инвестира в зелени проекти в трети държави като Алжир, за да намали нивата на потребление на газ, и да се съсредоточи върху подпомагането на енергийни проекти, които декарбонизират икономиките и енергийните сектори на трети държави. 
• Партньорство с държави, които имат критично важни суровини: ЕС трябва да си сътрудничи с държави като Казахстан или Саудитска Арабия, които протежават значим суровинен потенциал за нисковъглеродни технологии. 
• Използване на статута на търговски партньор: Статутът на ЕС като основен търговски партньор на много държави-доставчици на изкопаеми горива, трябва да се използва за укрепване на преговорните позиции в сделките за енергийно сътрудничество. 
• Подкрепа за регионалната енергийна интеграция: ЕС трябва да подкрепи усилията за разширяване на регионалната енергийна интеграция в Централна Азия и Африка, като например разширяване на интеграцията на електроенергийния сектор в Казахстан с цел декарбонизация. 

„ЕС и държавите членки разполагат с инструментите и трябва да се стремят да използват потенциала и на други партньори, за да ги превърнат не само в приятели в условия на кокретни нужди, но и в истински партньори в процеса на енергиен преход„, заключава авторът на доклада Шимон Кардаш.

Настоящият доклад беше представен заедно с актуализирана версия на материала на ECВП „Проследяване на енергийните сделки в ЕС“. Този всеобхватен инструмент предлага на политиците, журналистите и широката общественост информация за индивидуалните и колективно осигурените енергийни споразумения, сключени в рамките на ЕС-27 от януари 2022 г. насам. Последната актуализация включва 28 допълнителни сделки между държави – членки на ЕС, и трети държави. Проследяването на енергийните сделки в ЕС можете да намерите тук.

В допълнение беше публикуван нов доклад („Decarbonisation nations: How EU climate diplomacy can save the world„) с автори Сузи Денисън и Матс Енгстрьом. Докладът представя осъвременен подход към дипломацията в областта на климата. В него се разглежда как скорошните събития, като например бързото отделяне на ЕС от руската енергетика в отговор на войната в Украйна, както и въвеждането на Закона за намаляване на инфлацията от страна на САЩ, са променили динамиката на ангажираността на ЕС във външните действия в областта на климата. Пълният текст на доклада можете да намерите тук.