Какво означава руската ядрена заплаха за Европа

На 27 февруари в излъчена по телевизията среща с министъра на отбраната, Сергей Шойгу и началника на Генералния щаб, Валерий Герасимов, президентът Владимир Путин нареди ядрените сили на Русия да преминат към по-високо ниво на готовност. Това доведе до тревожни репортажи на Запад. Някои журналисти объркаха състоянието на силите с „висока степен на готовност“, която би била предприета в случай, че Русия сметне ядрената заплаха или нападение за неизбежна. За разлика от това, по-високата готовност, отколкото в мирно време, не е състояние на повишена готовност или какъвто и да е признак за нападение. Всъщност ядрените сили на Русия вече бяха в по-високо състояние на готовност заради учението „Гром 2022“, планирано за това време на годината. Няма данни за някаква необичайна активност на руските ядрени сили извън това учение.

През 2014 г., по време на инвазията и анексията на Крим, руските лидери използваха същите инструменти за ядрено сигнализиране, за да кажат на света: „ние ще си вършим нашите неща, а вие стойте настрана, иначе ще има последствия“. Дълго време бе публична тайна, че при пълномащабна инвазия на Украйна Русия ще използва ядрено сигнализиране, за да възпира Запада. Тази практика се прилага в основните документи за сигурност от последните десетилетия (както поясни този автор през 2020 г.). На този етап никой не трябва да е изненадан от това. 

Няма място за паника от това какво означава за Запада „да стои настрана“ от Украйна: правилата по този въпрос са отдавна установени. По време на съветската ера и последвалите десетилетия Западът и Русия са подкрепяли различни фракции в конфликти без да се стига до ядрена война. Един от най-скорошните примери е войната в Сирия, в която официално са въвлечени военни и от двете страни. Нито санкциите, нито доставките на оръжия за една от страните нарушават правилата. В случая с Украйна би било нарушение, ако във войната се включат бойни сили на НАТО, независимо дали под формата на самолети, или сухопътни войски. Налагането на зона, забранена за полети, над Киев – както настояват много украинци – би представлявало такъв случай. Поради тази причина НАТО и САЩ многократно са отказвали да направят това.

Русия познава червените линии на Запада като например възможността за водене на борба на територията на НАТО. Ето защо френският външен министър Жан-Ив Льо Дриан беше също толкова ясен, когато заяви: „Мисля, че Владимир Путин трябва да разбере, че Атлантическият алианс е ядрен съюз. Това е всичко, което ще кажа по този въпрос“. Нищо не подсказа, че Путин не разбира последиците от това изявление.

Въпреки това мнозина на Запад се опасяват, че Русия ще има предимство пред НАТО в случай на ескалация, тъй като разполага с по-модерни и универсални нестратегически ядрени оръжия. В същото време Западът би могъл да отговори само с изтребители, носещи гравитационни бомби В-61. Но страхът от превъзхождащ враг е взаимен. САЩ вероятно биха използвали стратегически ядрени оръжия, за да отвърнат на използването на каквото и да е ядрено оръжие от страна на Русия. А Путин и неговото военно обкръжение силно надценяват възможностите на американските системи за противоракетна отбрана, като се опасяват, че те ще осигурят щит, зад който САЩ ще могат да се скрият, след като нанесат обезоръжаващ първи удар по Русия. Нещо повече, превъзхождащото разузнаване на САЩ за действията на Русия, демонстрирано по впечатляващ начин в навечерието на руското нахлуване в Украйна, поставя под съмнение възможността Москва да спечели елемента на изненада при ядрена конфронтация. Предвид тези съображения, Путин почти сигурно се стреми да сведе до минимум риска от ядрен конфликт с НАТО.

И накрая, между генералните щабове на Русия и членовете на НАТО, разполагащи с ядрени оръжия, съществуват преки линии на комуникация.

Защо тогава Путин направи скорошното си изявление за ядрените сили на Русия? Отговорът се крие в принципите на политиката на Руската федерация по отношение на ядреното възпиране, които гласят, че то работи в съчетание с мерки като „информационна политика“ (пропаганда) и „усилия за възпиране на агресията“ (постигане на целите на руската външна политика). С други думи, Кремъл инструментализира страха от ядрена война, за да принуди другите да се подчинят на амбициите му.

Русия загуби много от симпатизантите си на Запад със зашеметяващи темпове. Дори Германия изостави дългогодишните си външнополитически убеждения, като увеличи разходите си за отбрана и достави оръжия на Украйна. Бившите апологети на Кремъл или осъдиха Путин, или запазиха мълчание. Руските пропагандни канали загубиха по-голямата част от привлекателността си в Европа и бяха блокирани от много европейски правителства. Путин разпространява страха от ядрена война, тъй като има малко други възможности да разубеди европейските лидери да помогнат на Украйна или да наложат санкции на Русия. Но това е пропаганден трик. Въпреки че действията на Путин са шокиращи и безсмислени за мнозина, те звучат резонно в света, който той е създал в собственото си съзнание. Съдбовните дни обаче нямат такъв смисъл.