Истината: Разделението на Републиканската партия заради Украйна

Въпреки трагедиите около войната в Украйна, тазгодишната Мюнхенска конференция за сигурност даде на поддръжниците на трансатлантическия съюз много поводи за радост. Западът изненада дори самия себе си, като показа яростно единство и силна подкрепа за Украйна. През 2020 г. конференцията премина под надслов „беззападност“ (Westlessness). Този надслов беше всичко друго, но не и забравен през 2023 г. По време на тазгодишната конференция, европейците се присъединиха към най-голямата досега делегация на Конгреса на САЩ, за да отпразнуват новооткритото си чувство за обща цел.

Това прозвуча особено ясно в речта на Мич Макконъл, лидер на републиканците в Сената. Макконъл не е най-изявеният външнополитически глас в Републиканската партия, но тази година той присъства на Мюнхенската конференция по сигурност и започна речта си с цитат на Марк Твен: „съобщенията за смъртта на републиканската подкрепа за силно американско лидерство в света са силно преувеличени“. Той увери слушателите си, че лидерите на Републиканската партия в Конгреса подкрепят с огромно мнозинство силна, ангажирана Америка и стабилен трансатлантически съюз. Далеч от стремежа си да намали ангажимента на САЩ към Украйна, той недвусмислено разкритикува администрацията на Байдън, че не е отишла достатъчно далеч и бързо, настоявайки, че именно неговата партия е добавила 45 млрд. долара към „оскъдната бюджетна молба“ на президента. На онези, които се притесняват от гласовете на републиканците, настояващи за по-голяма сдържаност в чужбина, той предложи: „Не гледайте Twitter, а хората на власт“. Това беше точно това, което европейците искаха да чуят.

За щастие на Макконъл, участниците в конференцията нямат време да гледат Fox News или да следят новата социална мрежа на бившия президент Доналд Тръмп – Truth Social.  Ако го бяха направили, може би щяха да забележат, че двамата водещи кандидати за следващата републиканска президентска номинация говорят точно обратното.

Губернаторът на Флорида Рон ДеСантис (който все още не е обявил официално кандидатурата си, но е почти сигурно, че ще се кандидатира) заяви пред Fox News, че Русия е треторазрядна военна сила, чиято заплаха за НАТО е силно преувеличена. Той разкритикува подкрепата на САЩ за Украйна като политика на празен чек. Междувременно Тръмп публикува съобщение в социалната си мрежа, което предава приблизително същото послание, макар и със своя уникална словесна стилистика. Повтаряйки думите си от митинг в Южна Каролина преди месец, той настоя, че президентът Джо Байдън води САЩ към трета световна война и заяви, че след като се върне в Белия дом, ще сложи край на войната в рамките на 24 часа. Това, меко казано, не е толкова съществен ангажимент на САЩ за защита на Украйна, колкото „многогодишните правомощия за сключване на договори за укрепване на нашата отбранителна индустриална база“ на Макконъл.

Тези конкурентни послания разкриват много за състоянието на външнополитическото мислене в Републиканската партия. Голямо разделение разединява елита на РП от партийната база. По-голямата част от партийния елит в Конгреса остава ангажирана с помощта за Украйна, защото, както се изрази Макконъл, „смята, че основните национални интереси на Америка са застрашени и защото нашата сигурност и икономики са толкова преплетени“. За разлика от тях републиканската база – разочарованите милиони, които ще изберат победителя в републиканските президентски избори – е по-загрижена за проблемите у дома. Те са отворени за доводите, че не е работа на Америка да защитава богатите европейски нации от Владимир Путин и че ценните американски данъци биха били по-добре похарчени за изграждането на стена, която да спре „спираловидното цунами“ от имигранти на южната граница на Съединените щати.

, Данните сочат, че всички нарцистични хвалби на Тръмп и липсата на опит във външната политика на ДеСантис са по-свързани с републиканските избиратели, отколкото посланията на Макконъл. Резултатите на изследователския център „Пю“ показват, че делът на републиканците, които смятат, че войната на Русия в Украйна е основна заплаха за САЩ, е намалял от 51% през март 2022 г. до 29% през януари тази година. По същия начин делът на републиканците, които твърдят, че САЩ правят твърде много за Украйна, се е увеличил от 9 на сто до 40 на сто. Проучване на Чикагския съвет по глобални въпроси от ноември миналата година сочи, че 63% от републиканците смятат, че САЩ трябва да настояват Украйна да разреши войната възможно най-скоро и по този начин да облекчи разходите за американските домакинства – дори ако това означава Украйна да загуби част от територията си. Ето защо не е изненадващо, че позициите на републиканските кандидат-президенти са толкова коренно противоположни на тези на Макконъл: в крайна сметка те трябва да спечелят предварителни избори, на които вероятно ще се стремят да се надпреварват в усилията си да поставят Америка на първо място и да покажат, че са съсредоточени върху проблеми, които са по-близо до дома, като например имиграцията.

Това разделение на републиканците съдържа както добри, така и лоши новини за европейските трансатлантици. Добрата новина е, че Конгресът няма да застане на пътя на продължаващата подкрепа на САЩ за Украйна през следващите две години. Лошата новина е, че всеки кандидат, който има вероятност да спечели предварителните избори на републиканците, вероятно ще го направи. Традиционната стратегия в президентските избори е да се завие към периферията на предварителните избори и да се придвижи към центъра по време на основната кампания. Но кандидатът на републиканците за 2024 г. вероятно ще се опита да повтори стратегията на Тръмп от 2016 г. – да мобилизира участието в ключови щати на разочаровани избиратели, които се интересуват повече от вътрешните проблеми, отколкото от Украйна, и да обвини Байдън, че изпраща милиарди долари за войни, които нямат нищо общо с Америка.

Ето защо европейците трябва да се подготвят и да погледнат отвъд позицията на Макконъл към възгледите на онези, които действително могат да спечелят президентския пост идната година. Една промяна в ръководството на Вашингтон почти сигурно ще се отрази драматично на ангажимента на САЩ към Украйна и европейската отбрана в по-широк план. Европейските лидери могат дори да започнат да предприемат стъпки още сега, за да се подготвят за тази възможност.