Изгонването на Джонсън и бъдещето на Брекзит

Ерата Джонсън завършва така, както започна – с фарс. Брекзит е необратим, но сега съществува реална възможност Великобритания да възстанови отношенията си с ЕС.

Борис Джонсън обяви оставката си пред „Даунинг стрийт“ номер 10
Изображението е на Kyle Heller / No 10 Downing Street
Също достъпен на

Малката Нел е трагичен герой от сантименталния роман на Чарлз Дикенс „Старият антикварен магазин“ – произведение, което някога е накарало Оскар Уайлд да отбележи, че „човек трябва да има каменно сърце, за да чете за смъртта на малката Нел без да се разсмее“. Така е и с политическите предсмъртни мъки на британския министър-председател Борис Джонсън – натрапчив лъжец, нарцисист и главен радетел за Брекзит. През последните шест години той нанесе огромни щети върху сигурността, просперитета и репутацията на Великобритания, застраши интегритета ѝ, погази неписаната конституция на страната и корумпира политиката в Уестминстър.

Джонсън пропусна да произнесе думите „подавам оставка“ в речта си на „Даунинг стрийт“.  За сметка на това отбеляза, че торите ще пристъпят към избор на нов лидер, който ще заеме поста на министър-председател. Дотогава Джонсън ще продължи да изпълнява функциите си. Развитието следва прецедента от оставката на Тереза Мей. Случаят с Борис Джонсън обаче е противоречив. Ед Дейви, лидерът на Либерално-демократическата партия, вече написа в Туитър, че идеята Джонсън да остане на поста в качеството на служебен министър е „абсурдна“. Лидерът на лейбъристите, Кийр Стармър, бе също толкова категоричен, че Джонсън трябва да се оттегли незабавно (явно поверявайки функциите си на свой заместник като относително безобидния Доминик Рааб). В противен случай Стармър ще се опита чрез вот на недоверие да предизвика предсрочни парламентарни избори. Тази тактика изисква гласовете на поне част от недоволните тори, което може би е трудно постижимо сега, когато целият акцент ще бъде поставен върху възстановяването на партийното единство.

Това е по-лесно да се каже, отколкото да се осъществи.  В предстоящата надпревара за лидерския пост няма ясно изразен лидер. Партията е раздирана от фракционни спорове. Налице са дълбоки разногласия относно начина, по който трябва да се реагира на задълбочаващата се икономическа криза в страната. При тези условия, дори ако торите успеят да избегнат парламентарни избори до излъчването на нов министър-председател, скоро може да се наложи той или тя все пак да проведе национален вот, за да излезе от политическата безизходица и да търси личен мандат.

Предвид това, изявлението от 4 юли на Стармър относно политиката на ЕС бе особено навременно. Той заяви, че едно бъдещо лейбъристко правителство няма да се опита да обърне хода на Брекзит. Няма да направи опит за повторно влизане в единния пазар или митническия съюз, нито за връщане към свободното придвижване. Вместо това фокусът ще бъде поставен върху това „Брекзит да сработи“, което предвижда подобряване на отношенията с ЕС, доколкото е възможно, в рамките на съществуващото споразумение за оттегляне.

Това може да се окаже смиряващ, но полезен опит за Великобритания – една нация, която трудно успява да се измъкне от сянката на славното си минало.

На първо място, това предполага прагматично решение на изкуствено подклажданата конфронтация по отношение на протокола за Северна Ирландия. Ключова стъпка ще бъде сключването на споразумение с Европейския съюз относно стандартите за здраве на растенията и животните (свързано с ангажимент на Обединеното кралство да спазва съответните правила на ЕС). Следващият етап ще бъде разширяване на споразумението, така че то да обхваща търговията както през Ирландско море, така и през Ламанша. Това значително ще облекчи бюрократичната тежест, която оказва опустошителен ефект върху търговията на Великобритания с ЕС след Брекзит. Правителството ще се стреми към редица други практически корекции на отношенията, вариращи от взаимно признаване на професионалните квалификации до възстановяване на научното сътрудничество. От съществено значение е фактът, че Стармър признава, че „укрепването на сътрудничеството в областта на сигурността с приятели и съюзници е жизненоважно“. Независимо дали проблемът е Владимир Путин, или организираната престъпност, Великобритания – под ръководството на лейбъристко правителство, ще развива възможно най-тясно сътрудничество с ЕС.

Признаването на необратимостта на Брекзит от страна на Стармър разочарова и дори разгневи много привърженици на оставането в ЕС. То обаче е прозорливо. Има реална опасност по време на кампания за предсрочни парламентарни избори торите, подпомагани както винаги от дясната преса, да се опитат да разпалят огъня на еврофобията и да обявят лейбъристите за прикрити поддръжници на оставането в ЕС.

Дори отвъд електоралните съображения, това е правилна позиция. Великобритания премина през разединяващи и изтощителни спорове за Брекзит е продължение на шест години. Дори и да предположим, че в ЕС има желание за сериозно предоговаряне на споразумението за оттегляне, страната не може да продължава безкрайно да оспорва решенията, взети в миналото. Както отбеляза Стармър, „повторното разглеждане на тези спорове с нищо няма да помогне за стимулиране на растежа, за намаляване на цените на храните или за процъфтяване на британския бизнес в съвременния свят. Това ще е рецепта за още повече разединение, ще ни отклони от справянето с предизвикателствата, пред които е изправено обществото, и ще гарантира, че Великобритания ще остане в задънена улица за още едно десетилетие напред“.

Брекзит бе ужасна грешка. Той навреди не само на икономиката, сигурността и репутацията на Обединеното кралство, но и на политическото и социалното му единство. За привържениците на оставането (като този автор) би било удовлетворяващо, ако тези, които допуснаха грешката, признаят вината си и се опитат да я поправят. Това обаче просто няма да се случи, така че лейбъристите трябва да се опитат да продължат напред. Както гласи поговорката, „на каквото си постелеш, на такова ще легнеш“. В средносрочен план за това може да се окаже смиряващ, но полезен опит за Великобритания – една нация, която трудно успява да се измъкне от сянката на славното си минало и да приеме сравнително по-маловажния си си статут в съвременния свят. Основните приоритети в близкото бъдеще ще бъдат свързани с укрепването на сриващата се икономика по начин, който да коригира неравенството в богатството и възможностите между региони и поколения, което заплашва да разкъса социалния договор на страната. Ако предсрочните парламентарни избори излъчат ново правителство, което да признае и да се справи с тези предизвикателства, ЕС и други приятелски страни ще приемат Великобритания за по-конструктивен в сравнение с последните няколко години партньор.  

Европейският съвет за външна политика не заема колективни позиции. Този коментар, както всички публикации на ЕСВП, представя само авторовото мнение.