Избори 2021: Как Германия може да избере Зелените, но да запази статуквото

След като Християндемократическият съюз (ХДС) изгуби регионалните избори в две федерални провинции този месец, немската политика в момента започва все повече да напомня на положението през 1998. По подобен начин преди 23 години Германската социалдемократическа партия и Зелените за първи път дойдоха на власт в коалиция. Успехът им наложи края на дългия период на управление на техните конкуренти, консерваторите, над държава, която беше загубила вяра в способността на ХДС да се справя с предизвикателствата, пред които Германия е изправена в навечерието на двадесет и първи век. Новата коалиция определи своите цели в пълно противоречие с  управленската политика на ХДС, която винаги е имала за цел да съхранява статуквото. Фокусът беше изместен към въвеждане на либерални социални промени и прилагане на нови екологични политики. Коалицията най-вече обеща да се справи с безработицата. Въведен беше нов модел във външната политика, който позволи на Германия да се включи във военните действия в Югославия и същевременно да остане в опозиция на войната в Ирак.       

Две десетилетия по-късно времето за промяна настъпва отново. Решенията на ХДС спрямо кризата с Ковид-19 се оказаха хаотични: партията се озова в корупционен скандал по повод придобиването на маски, броят на ваксинации в страната е нисък, а пандемията изкара наяве много слабости в немския модел. Страната изостава с дигитализацията и има нужда от по-стабилни инвестиции в образованието, иновацията и инфраструктурата. Също така се оказа, че немската икономика, чийто фокус е върху износа, е податлива на икономически шантаж в геоикономическата надпревара между големите сили.    

Скорошните загуби на ХДС в Баден Вюртемберг и Райнланд-Пфалц бяха исторически за партията. Тези провинции винаги са гласували за ХДС, но сега партията най-вероятно и на двете места ще се окаже в опозицията. Проучвания на общественото мнение за предстоящите федералните избори през септември месец потвърждават, че ХДС е в много лоша позиция. Вече не изглеждат налудничави дори смятаната допреди за невъзможна лява коалиция между Социалдемократическата партия и Левицата с канцлер от Зелената.    

Ангела Меркел беше политическата фигура, която измести предишната червено-зелена коалиция от властта. Но 16 години по-късно, независимо от затрудненията на ХДС и резултатите от скорошните избори и социологически изследвания, германците може би не са готови за края на ерата на Меркел. Изборът на ХДС през януари месец да номинира Армин Лашет като наследник на Меркел и нов лидер на партията показва, че тенденцията на предпазливо ръководство все още може да вземе превес над останалите опции. Лашет вярва в това, че един канцлер трябва да постига промяна чрез многобройни по-малки изменения и адаптации в политиката, да не заема твърди позиции дори и по основни въпроси и да изглежда незаинтересован от големи планове за бъдещето на Германия. Решението кой ще е кандидатът на ХДС за канцлер (Лашет или лидерът на Бавария Маркус Зьодер) ще бъде взето след Великден, но във всеки случай не е особено вероятно да бъде поставено изцяло ново начало, подобно на това през 1998.    

Политическата култура в Германия след 1945 е доминирана от склонност към умереност и центризъм, често наричана Mittigkeit. Този подход се харесва на германците и може да се каже, че е довел до забележителна политическа стабилност и по-ниско ниво на политическа поляризация от където и да е другаде в Европа. Но също така не може да се отрече, че Германия е силно водена от статуквото и че има липса на готовност за справяне с дългосрочни предизвикателства. Това постоянно налагане на центристки политики засяга както Зелените, които в момента се заемат втора позиция в социологическите проучвания, така и ХДС. Това не означава, че ХДС не е изменила позицията си по определени въпроси, което показва че има воля за промяна. Партията например подкрепя по-амбициозна политика за защита на климата, има иновативни идеи за финансовата политика и иска да промени геоикономическия подход към Китай и Русия. Това определено е пробив за немската политика. Но голяма част от причината за покачването на тяхната популярност не е свързана с тези иновативни идеи, а с новия им образ на надеждна Mittigkeit партия. В Баден Вюртемберг, Зелените спечелиха с кандидат, който в много отношения прилича на традиционния президент на министрите на ХДС по своя стил в политиката.  Той също така публично обяви, че ще предпочете коалиция с консерваторите на национално ниво. Проучванията също показват, че коалиция с ХДС е най-вероятната опция за Зелените. Гласоподавателите, които все още са силно привързани към Меркел, а не към ХДС, са тези, които Зелените биха искали да привлекат. На изборите за Европейския парламент през 2019 г. почти толкова бивши привърженици на ХДС (1.1 милиона), колкото и бивши привърженици на социалдемократите (1.2 милиона), подкрепиха Зелените. Напускането на Меркел може само да затвърди тази тенденция. Интересно е, че поколението млади германци, израснали с Меркел, е доволно от нейното представяне като канцлер и всъщност не копнее за прекъсване на нейното наследство. Гласоподавателите, които я подкрепят, реално не са заинтересовани от поемането на много рискове и от радикализма.  

Зелените в момента жънат успех точно защото предлагат изход от дилемата между пълна промяна и запазването на статуквото в едно общество, което усеща нуждата за нещо ново, но също така желае и стабилност. Това може да се окаже печеливша стратегия за избирателната им кампания, но ще породи проблеми в правителството. Накратко: дали екологичните политики на Зелените наистина ще минат отвъд определянето на съвсем малко по-висока стойност  в ценообразуването и търговията с въглеродни емисии? Ще направят ли трудни избори в политиката на силата и геополитиката, необходими за укрепването на ЕС по време на геоикономическа надпревара?  

Парадоксалното е, че големите стратегически проблеми, пред които е изправена страната, означават, че може да се наложи повече смелост и готовност за промяна, отколкото дори Зелените в момента изразяват, за да бъде защитено това, което германците оценяват най-много в ерата на Меркел – стабилност, просперитет и предсказуемост – и за да бъдат осигурени те за в бъдеще. Ако влязат в правителството, Зелените ще трябва да се погрижат за новите си центристки избиратели. Меркелизмът без Меркел е по-вероятен, отколкото изглежда на пръв поглед.