Защо Европа се нуждае от стратегически GPS

С обявяването на Глобалната стратегия през 2016 г. Европейският съюз показа ясно намерението си да бъде автономен стратегически участник с глобално влияние. Съюзът определи своите стратегически цели в отговор на новопоявилите се предизвикателства в света, изпълнен с „предсказуема непредсказуемост“. Оттогава ЕС предприема множество инициативи за развитие на своите отбранителни способности и укрепване на европейската отбранителна технологично – индустриална база.

Въпреки това Глобалната стратегия все още има недостатъци и е изправена пред няколко предизвикателства.

Някои от тези недостатъци са свързани с липсата на обща оценка или възприятие между държавите членки за заплахите и рисковете, очертани в стратегията, разработена от Европейската служба за външна дейност и върховния представител на ЕС по въпросите на външните работи и политиката на сигурност. Оценката на риска в стратегията не трябва да бъде механичен сбор от индивидуалните заплахи за всяка държава членка. Освен това, ако документът беше предоставил обща дефиниция на „заплахи за сигурността“, Съюзът и неговите държави членки биха могли да използват своите способности по-ефективно за стратегическите и оперативните си нужди.

В Глобалната стратегия също липсва фокус върху ролята на оръжията за масово унищожение, което е още един недостатък, предвид нарастващите стратегически дисбаланси в областта и влошаването на международния ред във връзка с контрола на оръжията. Същевременно в документа не е отделено достатъчно внимание и на необходимостта от: по-цялостно и интегрирано управление на кризи, по-бързо и по-гъвкаво вземане на решения, способност за превенция и проактивно управление на събития тип „черен лебед“ (такива, които е невъзможно да се предвидят въз основа на предишен опит).

Новата инициатива „Стратегически компас“ има за цел да подобри Глобалната стратегия и би могла да отстрани всички тези недостатъци. Това е стъпка в правилната посока. Петата годишнина от създаването на Глобалната стратегия може да постави началото на процес на преосмисляне на позицията на Европейския съюз по отношение на предизвикателствата, пред които е изправен.

Ако ЕС иска да действа на глобалната сцена, ще се нуждае от общ подход. Това предполага европейските лидери да определят своите национални възгледи в контекста на приноса си към колективната отбрана.

Инициативата за „Стратегическия компас“ се реализира в рамките на периода от германското до френското председателство на Съвета на ЕС, съответно от 2020 г. до 2022 г. ЕС трябва да използва силата на европейския колективен интелект и знания, за да превърне Глобалната стратегия в ключово предимство през този символично важен период. Това усилие изисква стратегическа визия, която оценява рисковете и заплахите през призмата на общите приоритети. Съюзът не трябва да се ограничава само с националните такива.

Инициативата „Стратегически компас“ има неоспорими предимства като това, че дава възможност на европейските лидери да се възползват от експертен стратегически опит и да бъдат по-единни, когато се налага да се справят със сложни заплахи и предизвикателства за сигурността, като обединяват своите ресурси и развиват допълнителни способности за отбрана. ЕС обаче трябва да се вслуша в прочутия цитат на Хераклит, че единственото постоянно нещо е промяната: предвид честите изменения в международната политическа обстановка и в областта на сигурността не е ясно колко бързо Стратегическият компас може да създаде нов стратегически документ и да започне да прилага препоръките по него. ЕС трябва да има отговори на множество стратегически и тактически въпроси едновременно, за да се адаптира към тази нестабилност.

Освен от „Стратегически компас“, който задава посоката на Европейския съюз, той се нуждае и от „GPS“, за да определи своето местоположение и скорост. Това би позволило на Съюза да измерва както своя напредък към поставените си цели, така и времето, необходимо за изпълнение на стратегическите и тактическите си решения.

ЕС също трябва да гарантира, че „Стратегическият компас“ включва подготовка за събития от типа „черен лебед“. Такава подготовка е важна, тъй като може да измести фокуса от създаване на документи към предприемане на действия, подобрявайки същевременно и гъвкавостта на процеса.

Един стратегически „GPS“ би помогнал на ЕС да затвърди позицията си на глобален участник, да научи наречения от върховния представител Жозеп Борел „език на силата“ и да се ангажира в ефективен мултилатерализъм. Съюзът трябва не само да знае посоката на своето пътуване, но и да вземе предвид скоростта, с която се движи, и времето, което му отнема пътят. Съюзът трябва също така да е подготвен да намира алтернативни маршрути, когато това е необходимо.

Д-р Моника Панайотова е член на Съвета на ЕСВП и бивш заместник-министър на българското председателство на Съвета на ЕС през 2018 г., в което е отговаряла за отношенията с Европейския парламент.