Западните Балкани в беда: Защо Европейският съюз трябва да отправи ново предложение към региона

Напрежението в Западните Балкани през последните месеци расте, а предстоящите седмици изглежда ще бъдат трудни за региона. В Босна и Херцеговина лидерът на Босненските сърби Милорад Додик заплашва да поведе партията си към отцепване от крехката държавна конструкция. В Северна Македония премиерът Зоран Заев подаде оставка и после оцеля на косъм при вот на недоверие. Членове на управляващата коалиция в Черна гора се изправят един срещу друг и блокират работата на парламента за месеци наред. Сръбската партия в Косово „Сръбска листа“ говори за излизане от националните институции. В самата Сърбия пък, насред всякакви злини, полицията брани от протести графит с облика на Ратко Младич.

Във всеки един от тези случаи, с изключения на македонския, общото е вмешателството от страна на сръбското правителство във вътрешните работи на своите съседни страни чрез използването на политическото представителство на сръбските малцинства. Това се превърна в схема на поведение на Белград: „Задачата на това поколение политици е да бъде създаден един сръбски свят, да бъдат обединени сърбите, където и да живеят те“, заяви вътрешният министър на Сърбия Александър Вулин през юли. Призоваването за еманципация от споразуменията, сключени след края на Югославските войни, е повтарящ се сюжет сред сръбските политици из региона. Особеното на сръбското обществено мнение, след години медийна пропаганда, е високата подкрепа за авторитарни режими като Русия и Китай.

Днес Сърбия изглежда като пленена държава – „трудно извоюваната ни от Милошевич свобода е изгубена“, сподели с мен наскоро един колега в Белград. Сърбия има „несменяемо правителство“, въпреки свободните (но не и честни) избори; затънала е в корупция на високо ниво; медийната ѝ среда се влошава все повече. Според някои медийни анализатори, между юли 2020 г. и края на юни 2021 г. представители на управляващото мнозинство са получили 93 % от излъченото телевизионно време по политически теми, а опозицията е представена едва в останалите 7 % от времето. Само през септември месец президентът Александър Вучич е присъствал на екраните не по-малко от 37 пъти, като някои излъчвания са продължавали два или три часа поред. Скорошно проучване изследва как сръбският телеком закупува правата за излъчване на футболни мачове от английската Premiere League в целия регион, за още 5 страни освен Сърбия. Според автора на изследването, това е стратегически ход, който цели „да прикове балканските зрители към каналите с анти-западни наративи, което отговаря и на растящите връзки на страната със страни като Китай, Русия и Унгария“.

Русия и Китай използват корупцията като средство за оказване на влияние на държавните институции в региона. Както неколкократно посочи президентът Джо Байдън, авторитарните държави използват „стратегическата корупция“ като метод за принуда, подкопавайки обществения договор и доверието в институциите – и влошавайки и без това лошото състояние на държавността в региона. За обикновените граждани на Балканите корупцията остава на трето място сред най-важните проблеми на страната им – след безработицата и икономическата ситуация. Битката срещу корупцията и организираната престъпност се превърна в „raison d’être“ за опозиционните партии в региона, независимо от тяхната идеология. Заловената държава посяга на медиите, правосъдието, икономиката и публичните услуги като здравеопазването. В резултат на това емиграцията от Западните Балкани само продължава да расте.

Видно е, че присъединителният процес е зациклил и това няма скоро да се промени. Някога присъединяването към Европейския съюз трябваше да представлява решението на проблема с лошото управление на Западните Балкани и затвърждаването на нелеко постигнатия мир преди четвърт век. Но значителен брой членове на Европейския съюз сега видимо нямат желание дори да правят препратки към разширяването в официални документи на Съвета на ЕС. Наскоро наложеното вето върху преговорите от страна на редица държави членки демонстрира неготовността на ЕС и невъзможността той да интегрига Западните Балкани. Както гражданите, така и политиците в региона, изглежда са чули това послание. Проучването „Балканси барометър“ от 2021 г. показва, че една трета от сърбите, босненците и македонците не очакват присъединяването да се случи някога. В този вакуум националистическите идеи лесно намират почва. Проучвания, проведени от ЕСВП това лято, показват, че хората в Сърбия имат силно негативни виждания за ЕС. Те предимно виждат политическата система на Европейския съюз като счупена, а отговора на пандемията на Съюза – некомпетентен. В същото време имат уважение към лидерството на собствената си страна, а Китай и Русия виждат като ключови партньори – 94% и 91% съответно.

Какво може да направи Европейския съюз по различен начин в този контекст? И какво трябва да се опитва да постигне?

В тази спорна геополитическа среда техническите процеси няма да са достатъчни. Европейският съюз не може единствено да разшири обхвата на предприсъединителния процес (като например предостави достъп до единния пазар) и да се надява динамиката да се промени. За да придърпа региона по-близо към европейската орбита, ЕС може да използва вече съществуващ регионален формат като Берлинския процес. Достъпът до единния пазар може да бъде използван като инструмент, но също така трябва да бъдат положени усилия страните от Западните Балкани най-накрая да стигнат до политически споразумения, които да решат дълготрайните спорни точки помежду си – като тези, които продължават за затрудняват отношенията между Косово и Сърбия или отношенията на Босна със Сърбия и Хърватия. Страните, които постигат успехи по тези въпроси, трябва в замяна да получават европейско финансиране.

Европейският съюз трябва да включи страните от Западните Балкани към Европейската зелена сделка, като по този начин отвори възможности за модернизация на инфраструктурата им и за постигане на напредък в декарбонизацията на икономиките им. Диверсификацията на енергийните източните ще им помогне да бъдат по-малко енергийно зависими от страни като Русия и да намалят (или дори елиминират) корупцията в енергийния си сектор.

Липсата на остри интрументи на ЕС означава, че Европа е изолирана от ключови стратегически разговори на Балканите. Готовността на САЩ да използват не само моркова, но и тоягата под формата на санкции по Глобалния акт „Магнитски“ изглежда прави американската позиция по-завладяваща, а гласът им – по-силен. Европейският съюз разполага с потенциални инструменти, които може да използва и които може да заздрави с няколко корекции. Например, ЕС трябва да добави клептокрацията към Европейския акт Магнитски и да разшири разпоредбата към Западните Балкани. Възможността Европейския съюз на налага персонални санкции за корупция на отделни индивиди, ще увеличи лостовете за влияние на ЕС и ще промени възгледите за съществуващо лицемерие на ЕС – че той няма против да работи с автократи, когато ситуацията е удобна за него. Европейската прокуратура може да се фокусир по-силно върху трансграничните разследвания, включващи балканските власти. Офисът на Европейската прокуратура също така може да разположи в региона Европейската служба за борба с измамите (OLAF) в случаи, свързани с фондовете на ЕС, които представляват значителна част от БВП на Западните Балкани.

Границите няма да загубят значението си на Балканите в скоро време. Затова ЕС трябва да обърне повече внимание на сигурността и отбраната в региона, които той напоследък неглижира. Един истински геополитически подход на ЕС ще изисква разширяването на Европейския отбранителен съюз. Ако страните от Западните Балкани се присъединят към него, ще могат да участват в проекти по линия на постоянното структурирано сътрудничество в областта на сигурността и отбраната. Членството в ЕОС би фокусирало мисленето върху все по-силно зачитане на Общата политика за сигурност и отбрана на ЕС.

Ако има нещо положително, което да бъде извлечено в бъдеще от взаимосвързаната криза на Западните Балкани, то би било подновеното внимание от страна на европейските и американските лидери към региона. Но Европейският съюз незабавно трябва да промени подхода си – изборът му на „конструктивна неяснота“ вече не работи и създава единствено раздразнение в региона. За да подкрепи истински реформите в региона и да засили позицията си в него, Европейският съюз трябва да помогне на гражданите да разхлабят хватката на корумпираните елити и да възстановят доброто управление в институциите. Това ще е ключът към повишаването на международния авторитет на ЕС и гарантирането на стабилността на съседния за него регион.

Този текст е превод на оригинала на английски език, който можете да прочетете тук.