Енергийната война на Кремъл

Решението на Русия да прекрати доставките на газ за Полша и България е прикрита заплаха към цяла Европа. Москва твърди, че този ход е отговор на отказа на Варшава и София да се съобразят с искането на президента Владимир Путин да плащат за руската енергия в рубли. Това настояване обаче е в нарушение на договорите на Газпром с Полша и България. Ако двете страни го бяха удовлетворили, то те щяха да престъпят собствените си санкции срещу Русия. Въпреки това Полша и България са подготвени за тази ситуация. Те ще могат да се справят благодарение на съоръженията си за съхранение на газ, и междусистемните връзки към алтернативни маршрути за доставка, както и на подкрепата, която ще получат от другите държави – членки на ЕС.

Мотивите на Москва навярно са свързани с паниката, която прекъсването на доставките предизвика на енергийните пазари, тъй като търговците спекулират кой ще бъде следващият. Вероятно целта е да се повлияе на европейците, които обмислят налагането на по-драстични санкции срещу Русия (включително  върху износа на енергийни суровини), като в допълнение се накажат Полша и България. Подобно на искането на Путин европейците да заплащат внесената руска енергия в рубли, спирането на доставките изглежда има за цел да ги раздели в подхода им към Русия, особено в скоростта, с която се откъсват от нея.

Поради тази причина прекъсването на руските доставки на газ за Полша и България е особено сериозен пример за икономическа принуда. Докато европейските столици пресмятат докъде могат да стигнат в санкциите срещу руския енергиен внос, Москва се опитва да постигне политическите си цели, като промени възприятията им за заплаха. Спирането на целия износ на руски газ за Германия вероятно ще има тежки последици за германската и европейската икономика. Фабриките ще трябва да ограничат производството си или дори да затворят. Възможно е някои ключови индустрии да бъдат загубени завинаги. Всъщност този ход ще бъде толкова сериозен, че е трудно да се оцени пълният спектър от последици.

Макар че Москва открито засилва икономическата си война в Европа, би било погрешно да се смята, че го прави от позиция на сила. Русия отива по-далеч, отколкото Съветският съюз някога е смятал за необходимо: СССР можеше да използва енергийните си ресурси като средство за въздействие върху европейците по време на Студената война, но се въздържа от подобна ескалация. Сега Путин изглежда смята, че трябва да използва този свой последен голям лост. Въпреки това най-добрият ход за Кремъл не е тоталната икономическа война, а заплахите му да принудят Европейския съюз да отслаби шестия си пакет от санкции срещу Русия (който вероятно ще включва нови мерки, насочени към енергийния ѝ сектор). Макар че Путин изглежда готов да допусне значителен спад в руската икономика, за да постигне целите си в Украйна, приходите от енергийния износ са последният голям икономически спасителен пояс на Русия.

Следователно новите усилия на Русия за икономическа принуда може отчасти да са блъф – което означава, че не е нужно ЕС  да промени подхода си към шестия пакет от санкции. Незабавното спиране на руския енергиен износ за Европа едва ли ще повлияе на поведението на руските военни в Украйна, а ще отслаби значително Германия и Европа. Ходът срещу Полша и България не променя ситуацията. Европейците трябва да останат единни и да се противопоставят на руския блъф. Необходимо е да се подготвят за ситуация, при която Москва отреже спасителното си въже. Възможно е Путин да го направи, но това ще бъде знак на отчаяние, а не на сила. Колкото по-добре са подготвени европейците да се справят с този сценарий, толкова по-малко вероятно е той да се осъществи.

Независимо от решението на Москва, ЕС трябва да прекрати енергийната си зависимост от Русия възможно най-бързо и да започне да налага санкции върху вноса на руски петрол още сега. Причината е, че двете страни в момента са в надпревара да станат достатъчно независими, че да оказват икономически натиск върху противника.  

През април Путин обяви, че Русия трябва да диверсифицира енергийния си износ от Европа към Азия, Африка и Латинска Америка. Бе съобщено, че до 1 юни руското правителство ще предостави план как да го постигне. През 2021 г. на руският петрол представляваше около 27% от вноса на петрол в ЕС, а руският газ – над 40% от общото потребление на газ. Европейските държави, членуващи в ОИСР, поглъщат около 60% от руския износ на петрол, а Китай – 20% – много повече от всяка друга азиатска страна. Пекин се стреми да стане по-малко зависим от западните доставчици като Австралия и САЩ по отношение на вноса на газ, по-голямата част от който е под формата на втечнен природен газ (LNG). Икономическото развитие и нарастването на населението от своя страна означават, че Азия заема все по-голям дял от световните енергийни пазари.

Русия обаче притежава достъп до много по-добра инфраструктура за енергиен износ към Европа, отколкото към Азия. Също така западните санкции ще попречат на усилията ѝ да разшири проектите си за втечнен природен газ. Всичко това означава, че обявеният от Русия завой към азиатските пазари вероятно ще бъде непредсказуем процес, който ще отнеме няколко години. Африканските и латиноамериканските пазари са дори по-далеч и ще трябва да се обслужват с кораби. Санкциите срещу руските кораби и морското застраховане също ще усложнят този вариант.

Междувременно опитите на ЕС да прекрати зависимостта си от Русия ще бъдат ограничени от световното предлагане и времето, необходимо за изграждане на нова инфраструктура. Политическият натиск в ЕС за спиране на закупуването на нефт и газ от Русия се засилва, но блокът все още не е постигнал консенсус как да го осъществи.

Ако Китай и Индия увеличат значително вноса си на руски нефт и газ, Европа ще трябва да реагира, като окаже дипломатически натиск върху тях, а впоследствие да наложи и вторични санкции. Това обаче няма да е в интерес нито на ЕС, нито на Китай и Индия. Пътуването на председателя на Европейската комисия, Урсула фон дер Лайен, до Делхи на 24 март и неотдавна обявеното създаване на Съвет по търговия и технологии ЕС-Индия показват, че Европа се опитва да се ангажира с широко стратегическо сътрудничество с Индия. Това включва сътрудничество в областта на възобновяемите източници, което може да укрепи енергийната сигурност на ЕС, като намали зависимостта му от вноса на изкопаеми горива.  

ЕС започна да изгражда своята структура за икономическа сигурност, не на последно място с предложението си за Инструмент за борба с принудителните действия. В момента Русия води енергийна война срещу Европа. Едва ли може да има по-силно напомняне за това колко е важно Европа бързо да постигне напредък в областта на икономическата сигурност.