Европейското пробуждане на България

България е една от няколкото европейски страни, в които правителството наскоро падна след вот на недоверие. Миналия месец управляващата коалиция, водена от Кирил Петков, беше свалена от опозиционните партии ГЕРБ, ДПС и „Възраждане“, подкрепени в гласуването от доскорошния коалиционен партньор „Има такъв народ“. След формирането си през декември 2021 г. коалицията обедини десни, центристки, социалистически и популистки партии, за да се противопостави на статуквото в лицето на бившия премиер Бойко Борисов. Сега българите са изправени пред предсрочни избори наесен на фона на висока инфлация, енергийна криза и риск страната да не получи първите си плащания по Механизма за възстановяване и устойчивост на Европейския съюз, тъй като разпускането на парламента ще възпрепятства приемането на необходимите за отпускане на средствата закони.

Петков се задържа на поста за кратко, но той и заместникът му – финансовият министър Асен Василев, разтърсиха българската политическа сцена. Членовете на тяхната нова партия „Продължаваме промяната“ имаха едно голямо предимство – липса на обремененост с политическата корупция в страната. Това ги направи слепи за свирепостта на системата, която се заеха да променят, но смели в прокарването на реформи.

Подобно на повечето европейски страни, България беше засегната от руската агресия в Украйна. И въпреки че политическите сътресения в София останаха до голяма степен незабелязани в Европа, правителството на Петков се противопостави на ултиматума на руския президент Владимир Путин да плаща за вноса на руски газ в рубли. Въпреки това обаче не успя да постигне консенсус за изпращането на оръжия и друга военна помощ на Украйна.

Дълги години преди идването на Петков на власт, българските политици даваха само празни обещания на ЕС и НАТО. Това пречеше на гражданите да се възползват от членството на страната им в двата алианса. Ниският стандарт на живот и широко разпространената корупция гарантираха продължително изтичане на мозъци. Липсата на национални инициативи за изпълнение на политиките на ЕС лиши българите от възможността да участват активно в дебатите за бъдещето на Съюза. И – както каза бившият министър на отбраната Тодор Тагарев в скорошно интервю за Европейския съвет за външна политика (ЕСВП) – остарялото военно съветско оборудване компрометира оперативната съвместимост на българските въоръжени сили в НАТО. Именно постоянните ремонти на това оборудване налива пари в джобовете на руския и беларуския режим.

Разочарованието от тези проблеми направи много български граждани податливи на популистки лозунги, а ширещата се корупция направи държавата уязвима за външна намеса.

В допълнение, ЕС толерираше тези негативни тенденции. Брюксел не направи много, за да предотврати българските политици да преследват тясно партийните си интереси, възползвайки се от счупената връзка между ЕС и българските граждани.

В такъв контекст на власт дойде реформаторското правителство на Петков. Докато се опитваше да изпълни предизборното си обещание за „нулева толерантност към корупцията“, той научи труден урок: корупцията и руското влияние в България са двете страни на една и съща монета. Борбата срещу тях е съпроводена с плащане на висока политическа цена и може да свали от власт всеки, който направи опит да я води.

Въпреки идеологическите различия в коалицията на Петков – не на последно място включването на традиционно проруските социалисти – България зае безпрецедентно остра позиция спрямо Русия, като дори изгони 70 руски дипломати. През последните седмици на власт правителството на Петков продължи и борбата с корупцията. През юли бе разкрита схема как организирана престъпна група, действаща близо до границата с Турция, наводнява България с потенциално опасни хранителни продукти.

Петков се захвана и с нелеката задача да разреши спора между България и Северна Македония. Първата стъпка бе вдигане на българското вето върху началото на преговори за присъединяване на Северна Македония към ЕС – пречка, от която до голяма степен се възползваха Русия и Сърбия. Отиващото си френско председателство на Съвета на ЕС помогна на страните да намерят общ език, а условията на София бяха включени в преговорната рамка. Българските лидери представиха компромиса на избирателите у дома като европейски отговор на исканията на България. Този подход промени обществените нагласи към присъединяването на Северна Македония към ЕС, позволявайки европейският наратив да вземе превес над националистическия дискурс.

Българските политици сега имат отговорност да гарантират, че тази промяна ще бъде отразена в подхода на България към нейните стратегически интереси в Западните Балкани. За да направят това, те ще се нуждаят от подкрепата на по-силни съюзници от ЕС като Германия, която има силно икономическо присъствие и положителен имидж в региона.

Междувременно агресията на Русия в Украйна помогна на българите да се убедят в ползите от членството си в ЕС. В отговор на санкциите на ЕС срещу Русия Москва спря доставките на природен газ за България в края на април. Това бе шамар за българите, склонни да симпатизират на Кремъл. За няколко часа България беше принудена да прекрати значителната си зависимост от руския газ. Правителството на Петков веднага започна да проучва алтернативни доставчици като САЩ (за втечнен природен газ) и Азербайджан, докато Василев призоваваше за общо договаряне на ниво ЕС за доставките на газ. Казусът показа на обществеността, че предишните управляващи партии са обслужвали интересите на Русия на енергийния пазар, както и че за малка икономика като българската енергийната диверсификация изисква силна политическа воля и идва с относително незначително икономическо бреме.

Докато България върви към поредните парламентарни избори – четвъртите за малко повече от година – политиците в София трябва да надграждат върху нарастващото чувство за обща кауза сред българите.  Те трябва да се фокусират върху ЕС като механизъм, чрез който да осигурят по-висок стандарт на живот, да осъществят зелен преход и да продължат борбата с корупцията.

Правителството в оставка може би подцени както степента на руското влияние в страната, така и силата на българските институционални традиции като наследство от нейното монархическо, комунистическо и демократично минало. Правителството падна не заради спора със Северна Македония или неадекватно управление на държавния бюджет, както твърди лидерът на „Има такъв народ“ Слави Трифонов. По-скоро правителството бе свалено от съпротивата срещу опитите му да разкрие токсичните връзки между корупцията и руското влияние, които са причина България да изостава от други европейски държави в продължение на години. Няма нищо забележително в тази ответна реакция и тя не трябва да става повод за безпокойство: това е нова ера за българската политика, в която България ще търси подкрепа от европейските си партньори, но и ще има какво да им предложи в замяна. 

Българите преживяха европейско пробуждане като много от тях вече чувстват, че наистина принадлежат към семейството на ЕС. След три парламентарни избора през 2021 г. и грандиозния провал на популисткия проект на бившия шоумен Трифонов, България има възможност да се превърне в поредната успешна европейска история.

За да се случи това, политиците ще трябва да запазят инерцията от последните няколко месеца. В София има признаци, че това е постижимо. Както в подобния случай с Италия, описан от Артуро Варвелли и Тереза ​​Коратела от ЕСВП, България толкова бързо се откъсна от имиджа си на маргинализирана, проруски настроена държава-членка на ЕС, че връщането назад изглежда малко вероятно.