Добре дошли в джунглата

Като параноичен диктатор Владимир Путин оцелява, елиминирайки всеки, който представлява заплаха за него. Но сега обаче той задейства инстинкта за оцеляване на Европа и Запада като цяло. Светът навлиза в нова опасна фаза на екзистенциален конфликт.

MOSCOW, RUSSIA – FEBRUARY 22: (–EDITORIAL USE ONLY ‚Äì MANDATORY CREDIT – „RUSSIAN PRESIDENCY / HANDOUT“ – NO MARKETING NO ADVERTISING CAMPAIGNS – DISTRIBUTED AS A SERVICE TO CLIENTS–-) Russian President Vladimir Putin meets Azerbaijani President Ilham Aliyev (not seen) in Moscow, Russia on February 22, 2022. Russian Presidency/Handout / Anadolu Agency
Руският президент, Владимир Путин, на прословутата си дълга бяла маса, Русия, 22 февруари, 2022 г
Изображението е на Russian Presidency/Handout / Anadolu Agency
©
Също достъпен на

В книгата си от 1960 г., „Маси и власт“, Елиас Канети отбелязва, че параноичните автократи, определящи себе си като „оцеляващи“, се обграждат с празно пространство, за да видят всяка приближаваща опасност. Единствените надеждни поданици са тези, които ще позволят да бъдат убити. С всяка екзекуция, която диктаторът заповяда, той добива „силата на оцеляването“.

Как по-добре да опишем Владимир Путин? Руският автократ предпочита да седи сам в края на дълга бяла маса – да поставя ултиматуми, да предприема инвазии и да нарежда арести (или убийства) на политическите си опоненти. Путин е изградил властта си чрез кървави войни в Чечения, Грузия, Сирия и Украйна. Неговото оцеляване зависи от прекратяването на съществуването на другите.

Но сега Путин е задействал инстинктите им за оцеляване. Володимир Зеленски, украинският актьор, избран за президент, се превърна в героя, който олицетворява екзистенциалната борба на своя народ. НАТО се съживи от напредващата си „мозъчна смърт“. А Европейският съюз внезапно се превърна от самовглъбен мирен проект в общност на суверенитет и сигурност. Както ми сподели един високопоставен европейски дипломат тази седмица, „Русия е твърде голяма и твърде свързана с нас, за да ѝ позволим да се държи като хулиган, освободен от всякакви норми. Или отговорът ни на войната ще постави края ѝ, или нашият свят ще се срине“. 

За Европа кризата, предизвикана от Путин, не засяга само сигурността. Тя е философска. Европейският проект бе изграден върху идеята, че бившите врагове могат да станат приятели чрез икономическа, правна и (евентуално) политическа взаимозависимост. Отстрани войната в Украйна прилича на военна интервенция от 20-и век. Но този конфликт не се развива през желязна завеса. В него участват страни, които са напълно обвързани една с друга.Войната се води не само със самолети и танкове, но и чрез санкции, използване на веригите за доставки, финансовите потоци, хората, информацията и цифрови битове.

Тази свръхсвързаност прави стабилния мир невъзможен. Европа трябва да бъде подготвена за продължителни смущения и безредици, поне докато Путин е на власт. В преосмислянето на европейския ред политиците трябва да се справят с четири основни въпроса.

Първо, къде трябва да са границите на Европа и НАТО? В продължение на години европейците бяха ангажирани с въпроса за границитев контекста на премахването им във вътрешен план (или разхлабването им, за да се признае независимостта на Косово). Точните граници на Европейския съюз и НАТО бяха донякъде двусмислени. Сега обаче ще последва голям дебат за това кой да бъде вътре и кой вън.

Изясняването на тези различия ще доведе до по-малък, но по-консолидиран Запад. Швеция и Финландия може да се присъединят към НАТО, но ще има по-малко толерантност към страните, които се опитват да стоят настрана: Унгария, Турция и Сърбия ще трябва да изберат страна. Ще се проведе и голям дебат за страните, които искат да се присъединят към ЕС, но не отговарят на условията за членство: Украйна, Молдова, Грузия, държавите от Западните Балкани. Някои европейски дипломати започнаха да говорят за Европа на няколко скорости, при която тези страни ще получат ограничен достъп до единния пазар, енергийния съюз или Европейската зелена сделка.

Вторият въпрос е дали Европа е готова за регионален ред, основан върху баланс на силите, а не върху закони и институции. Старата визия за ред с Русия бе заменена с ред срещу Русия без общи институции или доверие. Ще се появи сериозен тласък към превъоръжаване – процес, който вече е започнал в Германия и Дания. Ще се проведе и нов дебат за военните бази и ядрените оръжия, който ще отклони европейското внимание, а вероятно и ресурси, от глобалния многостранен ангажимент.

Трето, притежава ли Европа политическа основа за изграждане на икономическа и обществена устойчивост? Във войните на свързаността – конфликти между взаимозависими сили – ключът към успеха са търпението и способността да се понася болка. Въпреки че в момента съществува обществена подкрепа за санкциите срещу Русия, тя може да не трае дълго, ако цените на петрола и газа продължат да се покачват и предизвикат рецесия.

След като създадоха огромен фонд за възстановяване, за да предотвратят разпадането на ЕС вследствие на Ковид-19, европейските институции сега обмислят нови механизми за солидарност, за да помогнат на потребителите да се справят с нарастващите цени на енергията и с други странични ефекти от санкциите. По един или друг начин Европа ще преструктурира своите енергийни пазари, вериги за доставки и финанси – което ще има сериозни последици в световен мащаб. 

Последният голям въпрос е дали Европа е част от регионален или глобален ред. Допреди няколко седмици на Европа се гледаше като на геополитическо странично шоу в определящото състезание за 21-ви век: битката за контрол над Индо-Тихоокеанския регион. Но повторната поява на война на континента и засилващото партньорство между Китай и Русия отново поставиха Европа и „Евразия“ в центъра на вниманието. Както твърди Джеръми Шапиро от Европейския съвет за външна политика, сега НАТО ще трябва да се свърже с азиатските демокрации, като координира политики и дори налага позиции на европейската и тихоокеанската политическа сцена.

Много наблюдатели отбелязват, че с историческите си фантазии и страх да не бъде обкръжен, Путин живее в друг свят. Но тази метафора прикрива факта, че съдбите ни са преплетени. Няма значение в какъв свят (или времеви период) си мисли, че живее Путин. Докато той е в Кремъл, Европа няма да е в безопасност.

Европейските лидери ще трябва да съчетаят света, в който искат да живеят, с този, който им е натрапен от Путин. Някои биха казали, че напредъкът към свят, основан на правила и екологично съзнание, винаги е бил илюзорен. Аз обаче продължавам да вярвам, че обединяването на суверенитета на европейците, разработването на наднационални регулаторни режими и сътрудничеството в областта на технологиите, опазването на околната среда и здравеопазването представляват огромен напредък за нашата цивилизация.

Геополитиката в Евразия се превърна в състезание за оцеляване. Следователно основният въпрос е как ЕС да запази ценностите на Кантовия вечен мир , като същевременно се защитава от заплахите, идващи от джунглата навън.

Европейският съвет за външна политика не заема колективни позиции. Този коментар, както всички публикации на ЕСВП, представя само авторовото мнение.