Дипломация на затвореното небе: Какво могат да направят Западните Балкани за ЕС

Руският външен министър, Сергей Лавров, не отиде в Белград на 6 юни. При обичайни обстоятелства това не би било новина: все пак през повечето дни Лавров не ходи в Белград. В точно този ден обаче той искаше да отиде, а няколко малки държави на Балканите му попречиха, като обявиха, че ще затворят небето си за самолета, с който той щеше да пътува. Черна гора, Северна Македония и България, действайки в съответствие със санкциите на ЕС и САЩ, показаха, че могат да спрат външния министър на могъщата Русия да посети техния регион. И така, Лавров остана в Москва.

Затварянето на небето над Балканите нагледно демонстрира как санкциите могат да подкопаят влиянието на Русия. То също така показа, че незавършената все още мрежа от съюзници и институции, която Европейският съюз изгради на Балканите през последните 30 години, е не само силна, но и ценна за геополитическата му борба срещу Русия. В продължение на десетилетия политиците в ЕС и на Балканите се питат какво може да направи Съюзът за страните от региона. Макар че решенията никога не са били напълно задоволителни, усилията постигнаха много за изграждането на стабилност и за частичното интегриране на много държави в ЕС и НАТО. Сега, когато в Украйна бушува война, е време да се запитаме: какво могат да направят Балканите за ЕС.

Отговорът е: повече, отколкото лидерите на ЕС и Западните Балкани допускат. Затварянето на въздушното пространство изпрати ясно послание към Кремъл и то гласи, че съюзниците му на Балканите са заобиколени от държави членки на ЕС и НАТО, които въпреки малкия си размер, са готови и способни да се противопоставят на Русия. Това предвещава трудностите, пред които все по-изолираната руска държава ще се сблъсква при опитите си да налага своя дискурс и присъствие на Балканите, където традиционно работи за подкопаването на интересите на Запада. Отмененото пътуване на Лавров показа пред света, че въпреки желанието за международен авторитет, конкуриращ се с този на САЩ, Русия не може да изпълни простата задача да изпрати свои представители на среща с приятелски настроени лидери като президента Александър Вучич в Сърбия и министър-председателя Виктор Орбан в Унгария.

„Политиката на престижа“, по думите на германо-американския политолог Ханс Моргентау, е важна за всяка голяма или амбициозна световна сила. Държавите, които са изправени пред изолация или упадък, са особено склонни да демонстрират авторитет.  Отчасти това е причината, поради която Москва упражнява политика на престиж с ненадмината сила. Още преди бруталното си нахлуване в Украйна Русия се постара да изтъкне статута си на велика сила, да маркира сферата си на влияние и да използва наратива си за силата, за да изтласка НАТО и ЕС от оспорваните райони.  Стремеше се да отслаби европейското влияние в Западните Балкани, когато бе възможно, и да използва региона, за да онагледи неспособността на ЕС да стабилизира и овладее държавите в съседството си. Русия често успяваше в целите си поради липсата на отпор от страна на ЕС.

Затварянето на въздушното пространство не само подкопа способността на Москва да демонстрира престиж, но и подчерта значимостта на Западните Балкани за ЕС в този критичен геополитически момент.

Пътуването на германския канцлер Олаф Шолц в региона го отведе в Прищина, Белград, Скопие и София. Амбицията му бе да подпомогне разрешаването на спора между Северна Македония и България и да бъде подновен процесът на разширяване в навечерието на срещата на Европейския съвет на 23-24 юни. Липсата на реална перспектива за разширяване на тези страни в миналото създаде възможност за Москва.

Завършването на мрежата

Докато Русия е спъната от собствената си прекомерна активност в Украйна, ЕС трябва да надгради върху основата, положена вследствие на дългогодишните му усилия за стабилизиране и интеграция на Западните Балкани. Очаква се лидерите на ЕС да използват заседанието на Европейския съвет на 23-24 юни, за да изяснят перспективите за членство на страните от Западните Балкани и Източното партньорство. Остава да се види дали държавите от Западните Балкани имат реален шанс да продължат преговорите си с ЕС. След наскоро подадените кандидатури за членство от Украйна, Грузия и Молдова и предвид страните от Западните Балкани, които вече са в чакалнята, ЕС изглежда претоварен.  

В края на председателството си на Съвета на ЕС французите се опитват да вдъхнат живот на алтернативната идея на президента Еманюел Макрон за политическа общност – концепция, която изглежда среща разбиране само сред няколко държавни лица. Чешката република, чието председателство следва,  неофициално намекна, че Украйна и другите страни от Източното партньорство са нейни приоритети, като по този начин негласно изтласка Западните Балкани на опашката. В по-общ план държавите-членки на ЕС изглеждат разделени по въпроса дали да дадат предимство на Украйна, на държавите от Западните Балкани, или на никого.

Европейските лидери трябва да се поучат от унижението, което понесе Лавров от две малки държави от Западните Балкани, които дори не са  членки на ЕС. Това показа, че в региона има не само опасности, но и възможности. ЕС притежава много предимства пред Русия в Западните Балкани поради географската си близост, силните икономически и културни връзки и геополитическата ориентация на повечето страни там.

За да се възползват максимално от тези предимства, европейците трябва да имат ясна представа за целите си в региона. Възстановяването на доверието в процеса на разширяване ще бъде важно. Същевременно обаче разширяването не е единственият или основният инструмент за противодействие на руското (или китайското) влияние в Западните Балкани. ЕС се нуждае от решителна външна политика и настойчива дипломация, каквито досега там последователно са провеждали единствено САЩ. Също така ще трябва да се съсредоточи върху подобряването на устойчивостта на местните демократични институции – цел, за която процесът на разширяване винаги е бил от решаващо значение, макар и в комбинация с други форми на влияние, често от страна на Вашингтон. Съчетавайки разширяването със силна дипломация, ЕС би могъл да демонстрира собствената си сила и слабостта на Русия, както и да насърчи стабилността в един размирен регион.

В навечерието на юнската среща на Европейския съвет държавите членки сякаш напълно изгубиха тези основни задачи в лабиринта на политическите разногласия помежду си. Сега те бързат да легитимират липсата на смелост на ЕС да продължи процеса на разширяване, пример за което е предложението на Макрон за политическа общност. Отмяната на пътуването на Лавров е сравнително незначителен инцидент, но той символизира залога на ЕС в Западните Балкани и огромните възможности, които регионът предоставя в борбата срещу Русия.