Дилемата на ЕС за Черна гора

След наскоро разигралия се спор относно заема на Черна гора на стойност 1 милиард долара Европейският съюз има възможността да приложи по-систематичен подход към нарастващото китайско присъствие на Западните Балкани

Изображението е на Miomir Magdevski
Също достъпен на

Вицепремиерът на Черна гора Дритан Абазович предизвика публичен дебат, драматичен колкото спечелилия Оскар филм на Стивън Спилбърг „Спасяването на редник Райън“. Във филма група американски войници в Нормандия пресичат вражеските линии, за да спасят американския парашутист Джеймс Райън. Мисията е изпълнена с опасности, но командирът им настоява да поемат риск, за да спестят на майката на Райън загубата на четвъртия ѝ син. 

В драмата на Черна гора от реалния живот Абазович наскоро предложи на Комисията по външни работи на Европейския парламент спасителна мисия, която Европейският съюз да предприеме, за да покрие дълга на Черна гора от 1 млрд. долара към Експортно-импортната банка на Китай – дълг, който страната е поела, за да финансира магистрала и който трябва да започне да се изплаща през юли тази година. Действията на Абазович изглеждат по-скоро като спонтанен гаф, отколкото като сериозна молба, но ситуацията беше изтълкувана като сигнал, че Черна гора не може да изплати заема. Това разклати доверието на инвеститорите и доведе до рязък спад в стойността на черногорските държавни облигации. 

Във външнополитическата общност инцидентът предизвика редица геополитически реакции, застъпващи се за намеса на ЕС с цел Съюза да се противопостави на нарастващото присъствие на Китай в Черна гора и да попречи на това поредното пристанище в държава от НАТО да се превърна в китайска собственост. Появиха се спекулации, че Китай ще получи контрол над Пристанище Бар на Адриатическо море след като бе съобщено, че черногорска земя е дадена като обезпечение по заема. Китайската държавна компания COSCO Shipping Lines вече притежава мажоритарен дял в гръцкото пристанище в Пирея; 47 процента от италианското пристанище в Генуа; и 35 процента от холандското пристанище в Ротердам. Въпросът е дали Брюксел ще започне спасителна мисия за четвърто пристанище в държава от НАТО. 

Във филма на Спилбърг спасителната мисия е ясната следваща стъпка, но в тази история няма толкова предвидим ход на действие – рисковете и героите са по-сложни, както и оръжията, между които има избор. 

Европейският съюз няма инструменти за погасяне на заеми от трети държави за проекти, които са на път да приключат. Съюзът разпределя финансиране чрез щателен финансов план, договарян за срок от пет години с държавите членки и Европейския парламент. Брюксел предоставя бюджетна подкрепа на нуждаещите се страни – не за изплащане на заеми от трети страни, а за прокарване на регулаторни реформи. В миналото правителството на Черна гора е избягвало този вид условност за бюджетната подкрепа. 

Същевременно в договора, подписан от Черна гора, се уточнява, че не може да се назначават или прехвърлят задължения по заема на трети страни без предварителното писмено съгласие на заемодателя. Според договора, правителството на Черна гора трябва първо да информира банката заемодател, ако не може да върне дълга си. 

Въпреки това остава неясно дали черногорската земя наистина служи като обезпечение по заема, тъй като тази част от споразумението е формулирана неясно. Всеобхватни проучвания като това на Rhodium Group считат, че конфискацията на активи от Китай е изключително рядко явление, докато опрощаването и обезпечаването на дълга са по-често срещани. Ключовият въпрос е дали новото правителство на Черна гора е добре подготвено за предоговаряне на отсрочка или опрощаване на китайския дълг, предвид това колко бързо предприема действия досега. Черногорският министър на финансите вече обяви правителствената позиция,според която Черна гора може да изплати заема. След среща с китайския посланик в Подгорица министърът похвали работата на страната с китайската банка, призова за по-голямо сътрудничество с Китай в областта на туризма и обясни, че Черна гора трябва да одобри китайската ваксина. 

Макар да не е нужно да покрива заема за магистралата в Черна гора, ЕС трябва да се възползва от възможността да разсъждава върху по-цялостен набор от проблеми, свързани с управлението и политическата отговорност в Черна гора и в други страни от Западните Балкани. Тези проблеми са от ключово значение за геополитическите предизвикателства, пред които е изправен Съюзът в отношенията си с региона. ЕС трябва да създаде строга, дългосрочна стратегия, базирана на съответствието между липсата на носене на отговорност от страна на правителствата и нарастването на китайското и руското влияние. Това би било много по-ефективно от потушаването на кризи, чиито параметри са неясни. 

Съществуват реални фискални предизвикателства пред Черна гора. Силно зависимата от туризма икономика на страната се сви през изминалата година с 15%, главно поради загуба в приходите поради ограниченията за пътуване, свързани с коронавируса. Външният дълг на Черна гора достигна до 91,6% от нейния БВП през 2020 г. Дългът на страната към Китай възлиза на 16,7% от общия размер, който тя ще трябва да изплати при лихва от 2%, за период от 20 години. Междувременно 51,56% от външния дълг на Черна гора е под формата на еврооблигации. В Черна гора, Сърбия и Република Сръбска предпочитан механизъм за покриване на бюджетния дефицит и обслужване на стар дълг е продажбата на еврооблигации на международните пазари с по-високи лихвени проценти и по-кратки срокове за изплащане от тези, които Международният валутен фонд (МВФ) и ЕС обикновено предлагат. 

Тези относително неблагоприятни условия често биват посочвани като цената, която трябва да бъде заплатена за несъобразяването с условията на МВФ и ЕС, свързани с икономиката, върховенството на закона и управлението. Тук се крие проблемът: нежеланието за прокарване на реформи от страна на много от политическите актьори в региона. От присъединяването си към Международния валутен фонд Черна гора е постигнала само едно споразумение с организацията. Понастоящем глобалните финансови условия са благоприятни и позволяват на Черна гора да взема международни заеми при относително ниски лихвени проценти, въпреки лошия си кредитен рейтинг, но вземането на заеми чрез издаване на еврооблигации може да стане по-трудно, ако тези условия се затегнат. В средносрочен и дългосрочен план устойчивостта на дълга може да се превърне в по-голям риск за страната, отколкото завземането от Китай на нейна територия. 

Външен дълг за 2020 в милиони € 

СърбияЧерна Гора
Европейска инвестиционна банка1 219,42109,66
Европейска банка за възстановяване и развитие86,0038,15
Парижки клуб856,1069,35
Международна банка за възстанвяване и развитие2 197,10181,53
Международна асоциация за развитие150,4023,83
ППФ455,1071,62
Еврооблигации5 135,901 977,45
Русия
Китайска Ексим банка1 008,12640,54
Външен правителствен данък3 627,10
Общ външен дълг 14 028,003 835,27
Съотношение неизвестен дълг / дълг62,47%51,56%
Съотношение дълг / БВП59,50%91,60%
Съотношение (ЕБВР + ЕИБ) / дълг 9,31%3,85%
Съотношение дълг към Китай / дълг7,19%16,70%
Източник: Статистическата служба на Черна гора; Статистическа служба на Република Сърбия 

Следователно ако ЕС предостави пакет за подкрепа на Черна гора с условност за макроикономическо управление и устойчивост, това трябва да се основава на ясно определени условия за реформи. Блокът трябва да следи отблизо спазването на условията на споразумението в икономическата и управленската сфера, както и на ниво политическа система. 

Управляващата коалиция в Подгорица е доминирана от ориентирани към Москва партии, чийто политически подход може да се окаже дестабилизиращ за региона. Наскоро Черна гора беше разтърсена от скандал, в който новият ръководител на нейната разузнавателна агенция публикува класифицирана информация за друга държава-членка на НАТО. Към министъра на правосъдието на Черна гора също така беше отправен упрек от Съединените щати и Обединеното кралство заради отричането на геноцида в Сребреница (установен от решенията на Международния наказателен трибунал за бивша Югославия и Международния съд на ООН). Новото парламентарно мнозинство в Черна гора предложи изменения в закона за специалната прокуратура, който вече е бил съгласуван с Венецианската комисия. Тези промени са по-скоро насочени към вътрешнополитическите спорове, а не представляват усилие за укрепване на върховенството на закона. 

ЕС трябва да използва ситуацията със заема като възможност за по-систематичен подход към нарастващото китайско присъствие на Западните Балкани. Прокуратурата на Черна гора например вече провежда разследване на предполагаемото нарушение на екологичните стандарти при изграждането на магистралата. Този процес трябва да се разшири отвъд Черна гора, имайки предвид, че Китай инвестира в енергийни и инфраструктурни проекти в целия регион. 

В китайските договори има нарушения на нормите на ЕС за обществени поръчки и за екологията, и това се превърна в огромен проблем в Сърбия и Босна и Херцеговина. Като кандидат-членове на ЕС и бенефициенти на средства по Инструмента за предприсъединителна помощ (ИПП), тези страни трябва да се стремят да се придържат плътно към директивите на ЕС, вместо да ги нарушават. Съгласно обявения миналата година икономически и инвестиционен план, ЕС е отделил за Западните Балкани 9 милиарда евро от ИПП и 20 милиона евро от механизъм за гарантиране на заеми – финансиране, което ще покрие енергийния и транспортния сектор, които често са обект на китайска инвестиция. ЕС трябва да изисква по-строги условия във връзка както със средствата от ИПП, така и с бюджетната подкрепа, за да предотврати бъдещи нарушения на нормите за обществените поръчки и екологията, както и на стандартите за върховенството на закона. Тъй като голяма част от тези инвестиции от ЕС ще изискват съфинансиране, Съюзът трябва да започне преговори за сътрудничество със САЩ по инфраструктурни проекти в Западните Балкани. 

Стремейки си да увеличи влиянието си в Черна гора и региона, Европейският съюз ще трябва да мисли стратегически. Преди всичко Съюзът трябва да се стреми да насърчава доброто, отговорно управление. То е най-добрата възможност, с която разполага, за овладяване както на китайското, така и на руското влияние.

Европейският съвет за външна политика не заема колективни позиции. Този коментар, както всички публикации на ЕСВП, представя само авторовото мнение.