Декарбонизация и демократизация| Как Европейската Зелена сделка може да трансформира високовъглеродни икономики

Лисабонската стратегия на ЕС е първият опит иновациите да се използват за стимулиране на икономиката на Съюза, съчетавайки икономическите, социалните и екологичните аспекти на развитието и обновяването. Нейното продължение от 2010 г. – стратегията “Европа 2020“, споделя аналогични амбиции.

И в двата случая, обаче, мисленето в краткосрочен план и ограничените разбирания за национален интерес задушиха процеса. Вместо да се предприемат действия за осигуряване на повече и по-добри работни места чрез развитие на нови индустрии, страните-членки на ЕС често предпочитаха да съхраняват традиционни сектори. В резултат на това европейски компании и университети направиха големи крачки в някои сфери на науката и технологиите, но същите рядко смогваха да се преобразуват в бързоразвиващи се и доходоносни отрасли. За разлика от тях, САЩ и Китай успешно превръщаха идеите си в работни места и работещ бизнес: в равнение с ЕС, САЩ притежават пет пъти повече еднорози (частни компании, оценени на над 1 милиард долара); а Китай – два и половина пъти повече.

Европейската зелена сделка предоставя възможност за справяне с този проблем, и то в момент, когато възможностите (и залозите) са по-големи от всякога. Потресаващите констатации в специалния доклад на Междуправителствената експертна група по изменение на климата през 2018 г., както и последователните кризи, свързани с пандемията от ковид-19 и войната на Русия в Украйна, накараха лидерите на ЕС да изразят необходимостта от по-смели мерки. Климатичният императив, който е в основата на Европейската Зелена сделка, може да я отличи от нейните предшественици. В Лисабонската стратегия и Стратегията „Европа 2020“ устойчивият растеж беше само една от целите, а политиците не винаги го свързват с околната среда. Сега разрастващата се революция в областта на зелените технологии обещава да овласти хората и да предостави нечувани досега възможности на много по-широки групи да контролират и разпределят собствените си ресурси. Иновациите са от съществено значение за пълното осъществяване на тази революция.

Как политиците биха могли да гарантират, че отделните европейски правителства се движат в една посока и не работят за запазването на западащи индустрии? Държавите в ЕС от Източна Европа помнят радикалните трансформации по време на прехода към пазарна икономика, демокрация, и върховенство на правото. В този смисъл опитът в провеждането на реформи в страни като България дава представа как отново да се проведат радикални реформи.

Въпреки че страната ни остава „нововъзникващ иноватор“ в ЕС и заема предпоследно място в годишния европейски индекс на иновациите за 2022г., през последните години българската икономика постигна значителен напредък в продуктовите иновации, износа на високоинтелектуални услуги, технологични иновации за околната среда, и иновации в малките и средни предприятия. Много български компании добре осъзнават необходимостта от промяна и вече предприемат стъпки в тази посока.

Европейският съвет за външна политика разговаря с представители на българската индустрия от различни сектори – химичен, металургичен, минен, циментов, транспортен. Заедно те съставляват 70 % от емисиите на парникови газове в страната. Ако ЕС иска да постигне стратегическите си цели, високовъглеродни и икономики с нисък доход като България трябва да постигнат по-голям напредък.

Проучването показва, че тези бизнеси заемат активна позиция по отношение на декарбонизацията и прехода към зелена икономика. Много от тях вече работят за постигане на максимална енергийна ефективност и производителност на ресурсите и разработват заместващи технологии. Този двупосочен подход намалява както потреблението им на енергия, така и зависимостта им от външни източници на енергия. Водещите компании във всеки един от секторите са инвестирали във фотоволтаични инсталации за слънчева енергия. В отговор на енергийната криза, химическата промишленост частично замени природния газ с амоняк. Наред с електрическите превозни средства, транспортните фирми все повече използват биодизел (около 4 % от общото потребление). Това подсказва, че българските компании осъзнават конкурентното преимущество от подобни действия:  по-ниски разходи за енергия, възможности за нови инвестиции и имидж на надежден партньор.

ЕС може да подкрепи зеления преход в държавите членки по много начини и да окаже пряка помощ на предприятията, които искат да въвеждат иновации. Политиците трябва да обмислят следните подходи.

Осигуряване на финансова подкрепа за технологично обновяване и модернизация

Именно тук ЕС играе важна роля. Допълнително финансиране (заедно с преразглеждане на нормативната уредба) може да улесни пилотни проекти и програми за технологично обновяване и модернизиране на съществуващите съоръжения. Пример за това е финансираният от Иновационния фонд на ЕС проект ANRAV на Девня Цимент за улавяне на въглероден диоксид. Той се очаква да получи 190 млн. евро пряко финансиране от ЕС, заедно с допълнителни частни инвестиции, които ще бъдат привлечени. Възможностите на Фонда за модернизация на ЕС също биха били стъпка в правилната посока. ЕС следва да насърчава държавите членки да се възползват от фонда. За съжаление, българското правителство все още не предприема мерки за достъп на български компании до фонда.

Обвързване на финансиране с реформи

Основната движеща сила на реформите в България по отношение на екологичното модернизиране на страната след присъединяването ѝ към ЕС бе финансовата подкрепа от страна на Съюза и приемането на европейските директиви в българското законодателство. Един от основните похвати бе да се отлагат реформите възможно най-дълго или да се настоява за специално третиране или забавяне, като например – за освобождаване от емисии на парникови газове за въглищните електроцентрали.

Но ЕС също се поучи – и с появата на Европейската зелена сделка постави условието тя да бъде подкрепена от София при провеждането на съдебни реформи. Това не е просто реформа: върховенството на правото е от съществено значение за иновациите и успешния икономически преход. Без него няма гаранция, че бизнесът ще оперира в конкурентна среда и остават рисковете от завладяване на държавата и чуждо влияние. За да се възползва от обещаващите иновации в частния сектор на България, ЕС трябва да продължи да прилага този подход.

Улесняване трансфера на знания

ЕС следва да се стреми към трансфер на знания като ключово средство за стимулиране на развитието „отдолу нагоре“ в държавите членки. Българската „Хидроенергийна компания“ (ХЕК) е една от най-големите компании в света за строителство на соларни паркове. Ключът към нейния успех е използването на глобални мрежи от инвеститори и строителни експерти, които помогнаха на фирмата да се откаже от водноелектрическата си дейност, след като този сектор се срина. Централно място в това заема трансферът на знания от Норвегия: един от основателите на ХЕК заявява, че „благодарение на професионализма и споделения опит и ресурси на „Иновация Норвегия“, ХЕК работи на четири континента, с повече от 600 работници в 10 локации по целия свят“.

ХЕК не е изключение. Други компании може да не постигат подобен глобален успех, но има много примери за български фотоволтаични предприемачи, които прилагат своя опит, за да се конкурират в съседни страни като Северна Македония, Сърбия, Румъния, Турция и Албания. ЕС трябва да използва финансовата си мощ, за да подкрепи създаването на национални програми за трансфер на знания за малки и средни предприятия, за да насърчи прехода в България, основан на иновациите.

Зеленият преход ще включва не само трансформация на икономиките, но и демократизиране на начина, по който обществата използват своите ресурси – въпрос, който вече не може да бъде оставен на експертите и затворените професионални общности. Инсталирането на слънчеви панели на покривите и производството на електроенергия превръща всеки потребител в „prosumer“ – в ролята на производител и потребител едновременно. Това е само един от примерите за това как енергийният сектор се отваря за множество субекти – както предприятия, така и домакинствата. С подкрепата на инициативите „отдолу-нагоре“ (както е заложено в официалните планове на България за прилагане на Европейската зелена сделка) и разпространението на зелените технологии в общностите, преходът ще спомогне те да станат независими в енергийно отношение. 

ЕС следва да разглежда прехода в някои от своите държави членки като шанс за създаване на зелен модел за развитие на високовъглеродни и икономики с ниски доходи не само в Европа (като например Западните Балкани и постсъветските държави), но потенциално – и в глобалния юг. Това е от значение, тъй като понастоящем много страни с ниски доходи изпитват сериозни притеснения относно въздействието на предстоящия механизъм на ЕС за коригиране на въглеродните емисии на границата. Както се посочва в Европейската зелена сделка, развитието и качеството на живот зависят от баланса между икономически, социални и екологични фактори. Инициативите, които са насочени към постигането на тези цели, ще дадат на следващото поколение в страните с ниски доходи, цел и перспективи за нова работа. Това би засилило устойчивостта им, ще намали неравенството и ще подобри социалното сближаване. Подкрепата на ЕС за иновациите следва да бъде в центъра на тази трансформация.