Геоикономическата революция на ЕС

Европейците показаха единство и решителност в справянето с руската агресия, но трябва да направят още много, за да се адаптират към новия геоикономически ред

Московският международен делови център
Изображението е на PxHere
Също достъпен на

Войната на Русия в Украйна я въвлече в икономически конфликт с цяла Европа като промени из основи геоикономическата позиция и икономическата сигурност на Европейския съюз. На европейците им бяха необходими само няколко дни, за да направят революция в геоикономическата си политика и да формулират безпрецедентни санкции в координация със своите партньори. След като често беше критикуван като твърде изолиран в подхода си, сега Съюзът цели да даде стратегически геоикономически отговор на руската агресия в различни области, съчетавайки финансови санкции с контрол на износа и търговията. ЕС действаше единно, въпреки че някои държави членки имаха сериозни стимули да се противопоставят на строгите действия, опасявайки се за енергийната си сигурност. Пакетите от санкции на Съюза бяха изготвени централно от Европейската комисия и предложени на държавите членки. Въпреки че контролът на износа е отговорност на страните членки, ЕС дори създаде от нулата централен режим за контрол върху износа, за да блокира достъпа на Русия до широк набор от ключови технологии.

Европейците могат да разглеждат тези успехи като доказателство, че са достатъчно подготвени за новия геоикономически ред и за една продължителна икономическа война. Но това би било грешка. Светът навлиза в още по-трудна епоха, в която икономическите отношения, основани на правила, все повече отстъпват място на тези, основани единствено на силата. ЕС трябва да се подготви за една продължителна икономическа война: в годините напред Русия ще заплашва с прекъсване на доставките на енергия, кибератаки и изземване на европейски активи. А Китай може да започне да оказва натиск върху европейските компании в сивите зони (чрез мерки като неофициален бойкот).

Икономическата война ще продължи и е възможно да се засили от нови конфликти. Президентът Владимир Путин вероятно е бил изненадан от остротата на западните рестрикции срещу Руската централна банка, които засега ще му попречат да използва енергийните доставки, за да изнудва Европа. Няма обаче гаранция, че ЕС ще постигне подобно единодушие сред държавите членки в следващите седмици и месеци.

Всеобхватна архитектура за устойчивост

След пълномащабната инвазия на Русия в Украйна няма място за съмнения относно необходимостта от адаптиране към геоикономическата епоха. Европа трябва да направи непоколебимо усилие, за да построи напредничава, силна и постоянна архитектура за устойчивост за водене на икономическа война. Конфликтът в Украйна бележи началото на нова ера от горещи и студени войни, както демонстрираха безпрецедентните по своя характер мерки на ЕС срещу Русия. Институционалният и стратегическият анализ, както и политическата архитектура на Съюза трябва да станат по-интегрирани, за да се поддържа същата комбинация от реакции в различни области на политиката. Икономическата война с Русия може да продължи много години, Тайван може да се окаже следващата Украйна, а Доналд Тръмп или някой като него да спечели бъдещите президентски избори в САЩ.

Колко важно е единството

Единството на ЕС и Г-7 е впечатляващо, но може да се окаже нестабилно. В действителност, огромните стратегически грешки на Русия – не на последно място в реториката на Путин и в тоталната му атака срещу европейския ред за сигурност – правят немислимо друго, освен пълно единство и най-строги санкции. Това се различава рязко от обичайния начин, по който трети страни се опитват да принудят Европа.

Русия можеше лесно да използва енергиен шантаж, за да разубеди европейците да подкрепят строгите санкции. Все още би могла да го направи – било то в преговорите с Украйна или ЕС, в опитите да формализира потенциалната окупация на Украйна чрез икономически заплахи или като подкопае уреждането на конфликта, например. Москва можеше също да използва по-недоловими средства, за да свали правителството в Киев или да предизвика граждански конфликт в Украйна. И би могла да го направи с Тръмп или някой от неговите последователи в Белия дом, който не би се интересувал от единството на Запада и дори би симпатизирал на Путин.

Икономическо възпиране за следващата фаза на войната

Критична уязвимост на ЕС е фактът, че не притежава други икономически опции, освен да санкционира насилника чрез един дълъг процес и единодушие. Съюзът трябва да изгради силен инструмент за борба с принудата. Идеята за това е да се въоръжи със строги и високоефективни икономически контрамерки, които Комисията да задейства с подкрепата на квалифицирано мнозинство от държавите членки. ЕС би могъл бързо да въведе инструмента за борба с принудата: след като Комисията го е предложила, страните членки и Европейският парламент следва да признаят спешната необходимост от създаването на такъв защитен механизъм.  

Един силен инструмент за борба с принудата ще засили възпиращата способност на Запада преди война. Преди инвазията Путин вероятно е вярвал, че ще овладее Киев преди ЕС и Г-7 да наложат силни контрамерки и че, както бе обсъдено, ще подкопае подобни мерки чрез енергиен шантаж. Един силен инструмент срещу принудата можеше да промени тези сметки, тъй като ЕС щеше по-убедително да заплаши със сериозен икономически отговор.

В месеците преди пълномащабното нахлуване на Русия в Украйна, Кремъл стратегически намали енергийните доставки за Европа, подготвяйки се да ограничи начините, по които европейците биха могли да предприемат ответни мерки чрез суверенни политически решения. По онова време това може би не беше напълно ясно, въпреки че председателят на Европейската комисия заяви през февруари, че Русия използва енергийните доставки като оръжие. Когато войната избухна, принудителният характер на руските действия стана ясен. В този момент ЕС можеше да задейства инструмента за борба с принудата, ако беше в сила. Трудно е да се прецени дали щеше да предотврати настъплението, но щеше да помогне за преодоляване на една от слабостите на възпиращата сила на Запада преди нахлуването: широко разпространените съмнения в западното единство.

Служба за икономическа сигурност на ЕС

ЕС се нуждае от собствена служба за икономическа сигурност на високо равнище в Комисията, която да бъде в тесен контакт с Европейския съвет и националните съвети за сигурност в държавите членки. Отговорът на Съюза на руската агресия не отделя финансите от търговията или дори военните въпроси. Тъй като е редно това да бъде отразено в структурата на стратегическите институции на ЕС, службата би могла да обединява експерти от всички области така, че да оформи цялостната му икономическа държавност. Както се твърди в едно скорошно проучване за енергийното           , сега европейците трябва да извършат задълбочен анализ на енергийната си уязвимост. Трябва да го направят преди да се окажат в подобна тежка ситуация. Европейската служба за икономическа сигурност (или служба за устойчивост) би могла редовно да провежда икономически военни игри, за да разбере как да реагира при различни противопоставяния с трети страни. В случая с Украйна службата можеше правдоподобно да го направи, след като Русия започна за първи път да струпва войските си близо до украинската граница в края на 2021 г., ако не и години по-рано.

Службата за икономическа сигурност би могла да изготви свръхсекретни планове за реакция на ЕС в случай на ескалация. Например сегашният контрол на Съюза върху износа на аерокосмическо и друго високотехнологично оборудване за Русия би могъл да бъде по-ефективен, ако бяха точно определени малките ключови компоненти, които европейците произвеждат и от които определени руски индустрии се нуждаят и не могат лесно да заменят. Във всеки случай, ЕС трябва да усъвършенства експортния контрол в ситуации, в които се стреми да калибрира реакцията си, а не да причинява възможно най-големи икономически щети.

Нова ера за европейската политика за икономическа сигурност

В епохата на Путин, Тръмп и китайския президент Си Дзинпин би било крайно неразумно ЕС да не предприеме тези стъпки, за да увеличи своя геополитически капацитет за действие. Правителството в Берлин обяви раждането на геополитическа Германия и в тази връзка прави огромни инвестиции във военните си способности. След строгите санкции срещу Русия, Германия и другите държави-членки на ЕС трябва да бъдат също толкова настойчиви по линия на икономическата сигурност, като изградят нужната постоянна структура за устойчивост.

Европейският съвет за външна политика не заема колективни позиции. Този коментар, както всички публикации на ЕСВП, представя само авторовото мнение.