Война в Украйна: най-голямото предизвикателство за Ердоган досега

Военното напрежение около Украйна все още не е изчезнало. Развитието на конфликта ще зависи до голяма степен от членовете на НАТО и от това какви действия ще изберат да предприемат те. 

Турция е важен член на НАТО, когато става въпрос за Украйна. От скоро страната продава военни дронове на Киев, някои от които украинските военни вече успешно използват в Донбас. Турция същевременно е близък съюзник на Русия и неин важен търговски партньор. Анкара е внимателна да не застава на пътя на Москва в зоните ѝ на конфликт. 

Под управлението на Реджеп Тайип Ердоган и Владимир Путин Турция и Русия имат много повече общи цели, отколкото изглежда на пръв поглед. Двете сили са във възход и искат да разместят постсъветския световен ред. И двете не зачитат либералните норми и желаят да имат по-голяма роля на световната сцена. Отношенията между Турция и Русия имат специфичен характер и често биват наричани „конкурентно сътрудничество“. Подкрепят се в конфликти като тези в Либия, Сирия и Южен Кавказ, но го правят по начин, който е съобразен със съответните им разширяващи се сфери на влияние.  

Западните страни трудно могат да определят какви са отношенията между Ердоган и Путин. През 2014 г. Турция публичо критикува руското нападение над Крим, но не се присъедини към наложените от САЩ санкции срещу Русия. През 2017 г. Турция подписа споразумение за закупуването на произведената в Русия ракетна система С-400 и я получи през 2019 г., въпреки риска от американско недоволство и санкции.  

Без съмнение Анкара ще предпочете да стои настрани от всякакъв военен конфликт между Русия и Украйна. Въпреки увеличаването на военни продажби за Украйна, Турция ще поддържа своята неутралност на всяка цена. Когато партньорите ѝ от НАТО изказват недоволство от руския военен авантюризъм, Анкара вероятно ще се присъедини към тях, но няма да участва в налагането на санкции. Ердоган ще се стреми да продължи сътрудничеството с Русия в Сирия и в икономиката. Същевременно той ще затвърди отношенията с НАТО с цел да подобри своята репутация и да заглуши международните критики на управлението му в Турция. Това ще представлява главна цел за турския лидер, тъй като срещу него се издига обединена опозиция и проучванията на общественото мнение показват, че мнозинството в страната се обръща срещу него.  

За Турция няма да бъде лесно да балансира между Запада и Русия. Ако Русия нападне Украйна и НАТО започне да доставя оръжия на украинските сили, Анкара ще продължи ли да продава дронове на Киев? Ще улесни ли достъпа на НАТО до Черно море? Ще загърби ли отношенията си с Русия? 

Твърде рано е за отговори на тези въпроси. Въпреки това влиянието, което Русия има върху Турция и нейната нестабилна икономика, ще постави Анкара в трудно положение. Ердоган ще се стреми да направи достатъчно, за да задоволи НАТО и да подобри отношенията си с Вашингтон, но не толкова, че да предизвика реакция от руска страна.  

Причината за това е, че Анкара е зависима от съгласието на Москва да продължи да контролира безопасната зона в Сирия, която беше създадена от турските войски. Русия контролира въздушното пространство и всичко останало наоколо. Крехкият мир между сирийската опозиция, сирийския режим, Турция и сирийските кюрди в Северна Сирия до голяма степен се дължи на присъствието на Русия. 

Следователно Турция би платила огромна цена в Сирия, ако Русия се обърне срещу нея заради позицията на Анкара спрямо Украйна. В Идлиб например, с подкрепата на Турция няколко милиона сирийци живеят в едно безопасно убежище, управлявано от сирийската опозиция. Тази част от страната обаче е уязвима и може да бъде нападната от силите на режима, ако Русия даде своето съгласие за това. Ще са необходими само няколко полета на сирийските или руските военновъздушни сили, за да се създаде паника сред сунитското население в Идлиб и  милиони сирийци да бъдат принудени да се насочат към турската граница – нещо, което Анкара не може да си позволи, предвид присъствието на вече четири милиона сирийски бежанци в Турция и нарастващото недоволство от този факт сред турското население.  

Русия има и голямо икономическо влияние върху Турция. В допълнение към С-400 Русия строи първия ядрен реактор в Турция, наскоро изгради тръбопровод в Черно море и доставя по-голямата част от природния газ в Турция. Въпреки желанието на Анкара за енергийна диверсификация, турските градове все още се нуждаят от руски природен газ, за да се отопляват. 

Това не означава, че Анкара е подчинена на Русия или че се радва на зависимостта си от Москва, но Турция със сигурност ще бъде предпазлива в действията си спрямо ситуацията в  Украйна.  

Същевременно Анкара е в близки отношения с Киев и винаги е подкрепяла независимостта на Украйна, Молдова и други постсъветски страни. Тази традиция е останала от османците, които в продължение на векове се опитват да предотвратят руската експанзия. По време на Кримската война например се присъединяват към западните сили. Кемалистка Турция първоначално заема страната на Съветския съюз, но по-късно се опитва да ограничи влиянието му и Турция се присъединява към НАТО през 1952 г.  

През 2021 г. Ердоган се срещна с Владимир Зеленски няколко пъти, а Украйна закупи поне дузина дрона Bayraktar TB2 от Турция, което в крайна сметка раздразни Москва достатъчно, за да предизвика телефонен разговор между Ердоган и Путин. Украинските компании имат предимство, което липсва на отбранителната индустрия на Турция – ноу-хау в производството на дизелови двигатели за амбициозните проекти на Турция в сферата на отбраната, включително за танкове и бойни самолети.  

Ако Русия нападне Украйна, Турция ще бъде под натиск от НАТО да продължи да доставя на Киев дронове и друго оборудване. Възможни са и искания за влизане и излизане от Черно море през Босфора, който е под контрола на Турция. И ако Анкара иска да не бъде принудена да се присъедини към западните санкции срещу Русия, тя ще трябва вместо това да подкрепи анти-руските военни усилия в Украйна, които американците заявиха, че са готови да задействат, ако дипломацията се провали.  

Въпреки че Украйна може да бъде полезен партньор за Турция и добър посредник за подобряване на отношения на Анкара с НАТО, от турска гледна точка страната не е стратегически достатъчно важна за да въвлече Турция във война.  

При реален конфликта нито НАТО, нито Русия ще позволят неутрален подход от страна на Турция. И двете страни ще притиснат Анкара да заеме ясна позиция. Турция е била в подобна ситуация и преди. Тя опита подобен подход както в Първата, така и във Втората световна война, като във втория случай успя, но се провали катастрофално в първия. В миналото Ердоган се е доказал като майстор на подобно геополитическо балансиране, но имайки предвид отслабената му позиция у дома и отчуждените му партньори, войната в Украйна би представлявала най-голямото предизвикателство пред него досега.