Военните маневри на Русия: значение за Украйна, Европа и НАТО

На 10 ноември държавният секретар на САЩ Антъни Блинкен публично предупреди Русия да не прави „сериозна грешка„, изостряйки войната срещу Украйна. Предупреждението дойде в резултат на новите сведения за съсредоточаване на руски въоръжени сили на границата. Предислоцирането на руските войски продължава, а обществено достъпни източници и официални данни представят само част от реалния мащаб. Поради това е трудно да се прецени, какво точно се случва. Едновременно се провеждат учения, които привидно нямат връзка помежду си. Някои от тях засягат единствено Украйна, докато други могат да се превърнат в заплаха за ЕС и НАТО.

Основен проблем представлява предислоцирането през март тази година на 41-ва общовойскова армия от Централния военен окръг (щабът на армията беше в Новосибирск) в Западния военен окръг, който обхваща западните граници на Русия от Финландия до Украйна. 41-ва армия беше разположена първо на полигона Погоново във Воронежка област близо до Украйна, но повечето съединения и части се намират в район на Елня в Смоленска област, близо до Беларус. И двете локации са на около 250 км от украинската граница, въпреки че Елня е значително по на запад.

Придвижването на различни войскови формирования към и от Елня продължава, което затруднява оценката на ситуацията. Възможна причина е участие в различни военни учения, за които няма достъпна информация.

В началото на м. ноември украински източник, запознат със ситуацията, сподели с автора, че част от военните учения се провеждат на територията на Беларус. Това изглежда логично от военна гледна точка, тъй като 41-ва армия би уплътнила бреша между 6-ата общовойскова армия, която е разположена на север (Санкт Петербург) и 20-ата общовойскова армия, която се намира на изток (Воронеж). В миналото този участък е бил под контрола на Въоръжените сили на Беларус.

Ако Русия наистина започне война с НАТО, задачата на 41-ва армия би била да настъпи през територията на Беларус към Сувалки в Полша. Това е граничната зона между Полша и Литва, която разделя Беларус от руския ексклав Калининград. 41-ва армия вероятно ще атакува полската и литовската отбрана в района съвместно със силите 11-та въздушна армия и ще усили отбраната  на Калининградска област.

По този начин ще се създадат условия за 1-ва гвардейска танкова армия (Московска област) като оперативен резерв да развие настъплението на 41-ва армия в направление към река Одер на полско-германската граница.

Ако започне война в района на Черно море, а не на запад, задачата на 41-ва армия ще бъде да нахлуе в Украйна от север, предимно през Беларус. Тя ще се стреми бързо да прекъсне достъпа на  подкрепления към Киев и ще заеме позиции на западния бряг на река Днепър, която минава през Киев и разделя Украйна. Тъй като 41-ва армия трябва да бъде готова да изпълни задачи на две различни оперативни направления, подготовката ѝ за евентуално настъпление е по-сложна от тази на другите армии, което обяснява необходимостта от настоящите военни учения.

Съсредоточаването на значителни руски военни сили на оперативни направления срещу Украйна продължи интензивно и през м. ноември. Увеличава се количеството въоръжения и бойна техника на полуостров Крим. Части от 1-а гвардейска танкова армия са разположени в района на Масловка на оперативното направление към  с украинския град Харков в североизточната част на страната. Концентрация на военни машини и бойна техника има и в района на Ростов на Дон (източно от Украйна). Предполага се, че тези сили могат да бъдат използвани за операции в украинския регион Донбас. Значителен брой военни транспортни средства пристигат на летището в Ростов на Дон.

Освен предислоциране на въоръжени сили Русия мобилизира и части на  Националната гвардия, които също се насочват към Ростов на Дон. При евентуално нападение срещу Украйна тяхната роля би била да контролират завладените територии, да потискат опозицията и да подсигурят властта на марионетното правителство в Донбас. Мобилизацията части от Националната гвардия е знак, че Кремъл обмисля такъв сценарий. В сравнение със ситуацията през м. март и април 2021 г., когато за Русия демонстративно разположи войски близо до украинската граница, действията през м. октомври и ноември са конфиденциални. Това загатва за значително по-сериозно намерение на Москва от демонстриране на сила.

Враждебната руска реторика към Украйна се засили през последната година. „Реинтегрирането“ на Украйна, а не само на Донбас, в Руската империя е цел на руския президент. Западът изглежда слаб, особено след хаотичното оттегляне от Афганистан, и това може да подтикне Москва да приключи своята „недовършена работа“ с Киев. Кремъл вероятно черпи увереност от своята интерпретация на американската позиция по отношение на Украйна, особено след посещението на висшия американски дипломат Виктория Налънд в Москва. Това посещение остави Кремъл с впечатлението, че Вашингтон ще се съгласи с руския прочит на споразумението от Минск.

Тук руснаците правят фундаментална грешка, тъй като САЩ не биха дали своето съгласие за такава интерпретация. Погрешното тълкуване на американската позиция обаче лесно се съчетава с дългогодишното изкривяване на разпоредбите на споразумението от Минск от страна на Москва. На 1 ноември руският външен министър Сергей Лавров обвини Украйна, че е провокирала военна реакция с оттеглянето си от споразумението от Минск. Той намекна, че Русия ще се намеси, ако украинското правителство продължи намерението си да приеме закон за преходна администрация.

Москва не харесва съдържанието на законопроекта, тъй като на практика той ще премахне републиките, които тя създаде в Източна Украйна. Вместо това тези републики ще трябва да преминат в ново управление след избори, протичащи според украинското законодателство. Русия вярва, че споразумението от Минск ѝ дава право да се разпорежда с украинското законодателство и вероятно дори правото да започне война, ако тази привилегия бъде нарушена. Такава уговорка, разбира се, никога не е била съгласувана, нито е част от преговорите в Минск, нито от който и да е последващ формат. Мълчанието на Европа спрямо ревизионизма на Русия и нарушенията на споразумението от страна на Москва, имайки предвид присъствието на окупационни сили в Донбас, само насърчават Кремъл да вярва, че Европа мълчаливо ще търпи нейните действия.

Събитията в Беларус обвързват въпроса за сигурността на Украйна с Европа. Тук не става въпрос само за непосредствените сблъсъци с пристигащите мигранти на границата между Беларус и Полша, но и за руските военни маневри, чието естество остава неясно. Ако окупира Украйна, Русия ще стане още по-уверена и смела и ще насочи своя поглед към нейните нови най-близки съседи – ЕС и неговите държави членки.

САЩ вече изпращат военни кораби в Черно море, за да възпират действията на Москва. През април 2021 г. Америка изпрати изтребители в Полша от ескадрили с ядрено предназначение, принадлежащи на американските военновъздушни сили в Европа. Мярката се оказа успешна – два дни по-късно, началникът на генералния щаб на Русия армейски генерал Валерий Герасимов, отмени „ученията“, провеждани близо до украинската граница. Това е единственият език, от който Москва наистина разбира. За съжаление по-голямата част от Европа тепърва ще се учи да го говори.