Бъдещето на Европейската политическа общност

Основният принос на ЕПО ще бъде към сигурността и сътрудничеството между страните на целия континент

epa10666702 President of Moldova Maia Sandu (R) welcomes Germany’s Chancellor Olaf Scholz (L) during the opening ceremony of the European Political Community (EPC) Summit at the Mimi Castle in Bulboaca, Moldova, 01 June 2023. Moldova hosts the 2nd European Political Community Summit on 01 June 2023 at the Mimi Castle. Photo: picture alliance/EPA/DUMITRU DORU
President of Moldova Maia Sandu (R) welcomes Germany’s Chancellor Olaf Scholz (L) during the opening ceremony of the European Political Community (EPC) Summit in Moldova, 01 June 2023
Изображението е на picture alliance / EPA | DUMITRU DORU
©

Миналата година през месец май френският президент Еманюел Макрон изненада много наблюдатели с предложението си за „Европейска политическа общност“ (ЕПО), в което първоначално липсваха подробности за съдържанието на инициативата. Както коментаторите, така и политиците бяха скептично настроени. Мнозина поставиха под въпрос целта на този формат и потенциала му да се утвърди.  Въпреки това, европейски лидери от 47 страни се срещаха преди дни за втората среща на върха на ЕПО в Кишинев, показвайки, че подобен форум за двустранни срещи и срещи в тесен кръг би могъл да допринесе за повече сигурност и свързаност между държавите от ЕС и техните съседи извън Съюза.

Основанията за създаването на ЕПO бяха в три направления: да се подчертае европейското геополитическо сътрудничество в светлината на руската агресия срещу Украйна; да се преодолее умората от разширяването, като се осигури допълнителен форум за обмен между страните кандидатки за членство в ЕС и държавите членки; и да се създаде форум за сътрудничество в сферата на сигурността с участници извън ЕС като Великобритания, а в по-малка степен и Турция.

Двустранните преговори по време на криза, като тези между президента на Сърбия Александър Вучич и министър-председателя на Косово Албин Курти, могат да намалят напрежението и да вземат под внимание по-общия контекст на сигурността. Нещо повече – много лидери на по-малки държави извън ЕС оценяват ЕПО като добре дошла възможност да се ръкуват и снимат с по-големите играчи на континента. Албанският министър-председател Еди Рама публично изрази предпазлив оптимизъм за ЕПО, особено заради на обхвата му извън ЕС. По-големите държави-членки на ЕС пък публично изразяват подкрепа, но при закрити врати някои представители се опасяват, че инициативата рискува да дублира съществуващи формати.

Европейският съвет за външна политика използва месеците след първата среща на върха на ЕПO в Прага през ноември 2022 г., за да проучи потенциала на инициативата чрез поредица от семинари на високо равнище в Париж, Мадрид и Лондон. Дипломати и анализатори дискутираха евентуалното институционализиране на ЕПO и начините за съчетаване на стратегическите и практическите цели на инициативата. Идеите варираха от модел от типа на Г-20 до европейско “Общо събрание“ като пространство за двустранни срещи и сътрудничество. Разговорът неизбежно се насочи и към идеята, че ЕПО трябва да бъде по някакъв начин свързана с институциите на ЕС. Това би довело до по-лесен достъп до фондовете на ЕС, поради което обаче по-пестеливите членове на блока изразиха безпокойство.

Геостратегическите и практическите (и финансовите) споразумения на ЕПО имат общ знаменател: платформа за срещи в тесен кръг между членовете на ЕС и страните извън ЕС, с възможност за решаване на двустранни спорове в кулоарите. Дейността на ЕСВП доведе до заключението, че ЕПО има потенциал да допринесе за конкретни политически предложения в три области: енергетика, свързаност и сигурност.

Енергетика

В енергетиката ЕПО е инструмент за намаляване на напрежението между вътрешния пазар на ЕС и останалата част от континента. Всъщност войната на Русия срещу Украйна и предизвиканата от нея енергийна криза показаха, че вътрешният пазар не е достатъчен за укрепване на европейската енергийна сигурност. Логиката на сътрудничеството надделява в стремежа за отделяне от зависимостта от руските изкопаеми горива и за изграждане на устойчивост срещу въоръжаването на енергетиката от външни фактори. Както показва механизмът за  проследяването на енергийните сделки на ЕСВП, 26 от 110-те сделки, за които държавите членки на ЕС и ЕК са посредничили след нахлуването на Русия в Украйна, са били с други държави в пространството на ЕПО –  Азербайджан, Грузия, Норвегия, Сърбия и Турция.

Само ЕПО може да предложи членски статут и да постави политическите цели, необходими за такива амбициозни планове.

Енергийният суверенитет може да осигури подкрепа на по-уязвимите страни от ЕПО. В седмиците след нахлуването на Русия в Украйна, инженерите ускориха планираното свързване на Украйна и Молдова към европейската електроенергийна мрежа, като съкратиха времето за изпълнение от една година до едва две седмици. Новата усъвършенствана електроенергийна мрежа би могла да допринесе значително за европейската енергийна сигурност и целите в областта на климата, като компенсира енергийните дефицити и се възползва от по-високата концентрация на възобновяеми енергийни източници в някои части на континента. ЕПО би могла да бъде форум за обсъждане и разработване на плановете за тази инфраструктура, по-специално стратегията за електроенергийната мрежа на региона, и свързаността му със съседните територии – в това число Северна Африка и Персийския залив. Единствено ЕПО може да предложи членски статус и да постави политическите цели, необходими за такива амбициозни планове.

Срещите на върха на ЕПО са реална възможност да се постави началото на тази задача за задълбочаване (и разширяване) на енергийната сигурност. Срещата на върха в Кишинев не произведе официални решения за конкретни енергийни инициативи на пан-европейско ниво, но няма пречка двустранни разговори в рамките на следващите срещи в Мадрид и Лондон да продължат. Страните биха могли да се споразумеят за консултации и обмен на информация по отношение на трансграничната енергийна инфраструктура. Това би показало общия интерес към европейски енергиен суверенитет, осигурявайки същевременно и платформа за бъдещ напредък.

Сигурност и свързаност

ЕПО би могла да подпомогне борбата срещу хибридните атаки на трети страни. Това може да се постигне чрез мрежа от центрове за борба с дезинформацията, които да боравят с информация от открити източници. По този начин ще се компенсира общата липса на доверие между националните разузнавателни агенции в целия регион. ЕПО може да насърчава сътрудничеството в областта на управлението на кризи след природни бедствия или терористични атаки, програма за киберсигурност, както и съвместна работа в областта на ядрената безопасност. Всички държави от ЕПО имат спешна нужда от подобни идеи, за някои от които липсва подходяща алтернативна платформа за обсъждане. Някои международни организации също биха се възползвали от подкрепата на ЕПО (като например усилията на Международната агенция за атомна енергия в областта на ядрената безопасност).

Страните от ЕПО могат да работят за сигурността на вериги за доставка на ключови суровини, както и координация на проекти за добив, рафиниране и рециклиране в страните членки. ЕПО може да насочи европейската индустрия към веригата за създаване на стойност в сектора на батериите, за да се добие добра представа за възможностите и пречките пред проектите в различните страни от ЕПО. Европейските лидери следва да осигурят стратегическото ръководство на подобна геоикономическа програма на следващата среща на върха на ЕПО, тъй като суровините са неразделна част от изграждането на нисковъглеродна икономика, коятда о е по-устойчива на външни разделения и натиск.

Гражданите на страни извън ЕС ще забележат напредъка на ЕПО когато се понижат тарифите за мобилен роуминг. Това е необходимо, за да се осигури по-добра и по-бърза комуникация и по-добра достъпност в цяла Европа. По този начин ще се увеличи обществената подкрепа за ЕПО.

Инициативите в рамките на ЕПО трябва да бъдат преди всичко упражнения за изграждане на доверие като предпоставка за решаване на проблемите в областта на енергетиката, сигурността и свързаността. Нито един от присъстващите лидери в Кишинев не можеше да изрази сигурност в резултата от срещата. Въпреки това, на фона на отслабената Организация за сигурност и сътрудничество в Европа (ОССЕ), осъществяването на срещата е сам по себе си значим резултат.

Клишето, че за последните 32 години нито едно важно решение в Европа не е било взето без споразумение между Франция и Германия, важи и за развитието на ЕПО. Срещите на ЕПО биха могли да са мястото, в което започва да се разрешава дилемата между широките хоризонти на геополитиката и практичната необходимост за справяне с неотложните нужди.

Европейският съвет за външна политика не заема колективни позиции. Този коментар, както всички публикации на ЕСВП, представя само авторовото мнение.