Без отстъпление пред безмирието: време е за нова световна система за сигурност

Глобалната система за сигурност е износена. 75-годишна, тя се запъхтява в усилието си да остане на пистата и да посрещне предизвикателствата и заплахите, пред които е изправен светът в 21 век. Миналия септември, при участието си в сесията на Общото събрание на ООН Жозеп Борел, Върховен представител на ЕС за външната политика и сигурността, сподели, че наблюдавал един „свят в безпорядък“.

Създадена непосредствено след Втората световна война, рамката на международната сигурност отразява реалността на 1946 г. Тогава демокрациите са 15 с 378 милиона жители. Единствени сред тях Съединените щати излизат от бойните полета на Европа, Африка и Азия по-силни и по-могъщи. Останалите воювали са в човешка, финансова и материална разруха.

С новия си статут на икономическа и военна суперсила, американците преценяват, че е в техен интерес да въздигнат своите съмишленици, а и победените, от пепелищата на войната. В резултат върховенството на закона, свободата, защитата на човешките права и в последствие благоденствието се установяват във всяка от тях. В тогавашното море на тоталитарна и авторитарна управа, те бяха островът на свободния свят, укрепен от Северноатлантическия алианс. Десетилетия наред той бе маяк за потиснатите.

Днес около 100 демокрации са дом на 3,8 милиарда души по целия свят – малко над половината земно население. Китай държи мнозинството от милиард и шестстотин и седемдесетте милиона под еднопартийно управление. Зрелите, пълноценните демокрации са по-старите и са в малцинство, а останалите имат да изминат още път, за да ги достигнат. Това е свободният свят в 21 век.

Вместо да са доволни и щастливи, неговите жители стават все по-предпазливи, когато виждат трескав свят, пещерни картини от който достигат до тях почти мигновено през телевизорите, компютрите и смартфоните им. Стават свидетели как действа непоколебимо настъпателният автократичен Китай във възход; на предизвикателно дразнещата Русия в упадък; на хибридната война чрез дезинформация и фалшиви новини; на кибератаките срещу критична инфраструктура; на заплахите да се прекъснат глобалните вериги за доставки, което може да доведе до недостиг; на смъртоносните локални конфликти; на разрастващия се тероризъм уж религиозно мотивиран; на клетите мигранти; на злостните културни войни; на опустошителните бури и пожари, причинени от климатичните промени и на невижданата и упоритата пандемия, отнела живота на милиони. Несигурността пълзи заплашително в обществата и поставя под съмнение здравината на разума и добродетелите.

Марк Ленърд, директорът на ЕСВП, изравя отдавна забравената дума безмирие, за да опише сегашното състояниена света. В последната си и високо оценена книга „Ерата на безмирие“ той стига до извода, че превърната в оръжие, глобалната свързаност без граници, била тя комуникации, пътуване или търговия, предизвиква тревогите на хората. Той настоява светът да се заеме с този обезпокоителен дефект на глобализацията, донесла му невиждано преди благоденствие и способна да донесе още.

Подобно на американците през 1946 г, сега жизненият интерес на ЕС и САЩ изисква от тях да поведат ръка за ръка смело, решително и безкористно действия, които да установят нова подредба на глобалната сигурност, за да възпрат безмирието. Макар все още да е единствената световна икономическа и военна суперсила, Америка се нуждае от съюзници, защото сама вече не може да се справи с глобалните предизвикателства. Заможна Европа трябва да се събуди от отбранителната си летаргия, за да се еманципира като световна сила. Скорошно проучване на ЕСВП показва, че мнозинството европейци го желаят.

За начало, в стъпка към общо доверие, клишетата на сегашните възгледи за сигурността е добре да се изоставят. Например, като удобен израз за обобщение и същевременно на включване Свободният свят трябва да замени Запада, географския етикет от времето на Студената война, станал несъстоятелен, защото човешките права и свободи са простират по всички континенти. Далеч не всички облагодетелствани от тях се възприемат като западняци, а някои дори долавят в това понятие нотки на високомерна изключителност.  

Да забравим изкуствената теза за многополюсен свят. В природата нищо не е многополюсно. В географията има два противостоящи полюса – Южен и Северен, във физиката – аноди и катоди, в химията – аниони и катиони, във философията – добро и зло. В политическия контекст те са демокрация и автокрация, отворени и затворени общества.

Общият стремеж на Европа и Америка би бил да основат Алианс на Свободата в сговор с другите световни демокрации. Скрепено в договор, подобен на Северноатлантическия включително неговия член 5-и, това начинание би наградило съвкупността от регионални отбранителни системи като НАТО, Четириъгълния диалог за сигурност (QUAD), включващ Индия, Япония, Австралия и Съединените щати, или AUKUS – наскоро постигнатото споразумение между Австралия, Великобритания и САЩ за сътрудничество в отбраната. Нова Зеландия и Южна Корея могат да се присъединят заедно с други, които бранят правата и свободите на своите граждани чрез върховенството на закона. За тях вратата трябва да е отворена.

С приноса си от над 60 на сто в световния БВП, с водещата си роля в технологичните изобретения, с дълга си към свободното и безпрепятственото движение на информация, стоки и капитали и с ненадминатите си стратегически способности да транспортира военна мощ Алиансът на Свободата може да сдържи и възпре всеки опит световният мир да бъде нарушен. Той има предимството да наследи от НАТО стратегии и тактики, успешно възпирали и сдържали четиридесет и пет години страховита суперсила.

Като обнови и разшири постигнатото от НАТО, Алиансът на Свободата може да планира тъй педантично отбраната, че да създаде разделение на труда сред членовете си, което да премахне необходимостта те да поддържат напълно окомплектовани въоръжени сили. Така неизбежно ще се рационализират поръчките и доставките в отбраната, ще се избегне прахосничеството и ще се освободят огромни средства, за да се отстранят недостатъци на демокрацията като растящото неравенство и недостигащата помощ за бедните страни.

Откритите общества по света ще одобрят действия, предприети в името на свободата и благоденствието им. Възвърнат ли своето доверие и самоувереност, те ще се отърват и от тревогите си. С мнозинство от Свободния свят ООН може да предприеме най-сетне дълго отлаганата реформа, която ще способства ефективното прилагане на обширния порядък от неговите международни закони и конвенции.