Афганистанската трагедия и ерата на безмирие

Краят на „вечната война“ на САЩ в Афганистан няма да донесе мир, защото методите, които държавите използват, за да се атакуват, са се променили. Започва новата световна ера на безкрайно съревнование между световните сили.

US Army soldiers assisted by Afghan troops move into an overwatch position during operation Strong Eagle 2, July 2010
Изображението е на US Army
Също достъпен на

Геополитическият момент, в който се намираме, е запечатан в кадрите на отчаяни афганистанци, катерещи се по оградата на кабулското летище в опит да избягат от талибаните. Администрацията на американския президент Джо Байдън несъмнено се опитва да се освободи от предходните си международни ангажименти и да предприеме нова стратегия – това стана ясно от бруталния начин, по който афганистанците, оказвали помощ на Запада през всички тези години, сега са изоставени сами да посрещнат съдбата си.  

Много критики могат да бъдат отправени към бързото американско оттегляне от Афганистан, особено като се има предвид липсата на загриженост у американците за афганистанските жени и момичета, провалите им в разузнаването и отсъствието на адекватен план за оттегляне. Въпреки това под всички критики се крие силна носталгия, дори скръб, че една ера си отива. 20-годишната американска операция в Афганистан  е последният остатък от един друг свят, в който водещи бяха стремежът за либерален международен ред и мисията за установяване на демокрация и върховенство на закона в отдалечени краища на света. Много от западните критици на Байдън всъщност са по-скоро разстроени от завръщането на жестокото геополитическо съревнование между държавите.  

Байдън е силно повлиян от същността на новата ера, в която навлизаме. Движещата сила на глобализацията, която ни сплоти в началото на мисията на западните съюзници в Афганистан, сега ни разделя. Глобалните вериги за доставки, масовата миграция и безкрайните информационни потоци са съпътствани от нарастващо неравенство, което подклажда завистта на хората по света и ги кара да се сравняват с по-привилегированите от тях. Появи се нов вид политика, основана на оплаквания и различни идентичности, служеща като реакция на интернационализма, както стана ясно от управлението на бившия президент на САЩ Доналд Тръмп и на подобни на него лидери по целия свят. 

В този контекст всеки президент на САЩ би трябвало да се вслуша в нагласите на американския народ, които в момента представляват комбинация от идеята за „Америка на първо място“ и широко разпространено недоверие към елита – два фактора, сочещи към неминуемо оттегляне от чуждестранни операции. Американците искат правителството им да възстанови своя авторитет и да не бъде зависимо от други държави. Искат то да спре да пролива кръв и да хвърля пари за далечни мисии, които уж стабилизират света, при положение, че за повечето американци страната им има достатъчно проблеми и без това.  

Байдън е изправен пред този нов свят, в който държавите се атакуват една друга и използват за оръжия точно тези неща, които преди ги свързваха. През последните няколко десетилетия свалихме стени и премахнахме граници, изграждайки една световна мрежа, която свързва хора и държави, но отношенията между великите сили сега приличат повече на брак без любов. Партньорите се ненавиждат един друг, но не могат да се разведат. Тъй като нямат деца или куче, които да използват като разменна монета, за да причинят болка на другия, геополитическите партньори, търсещи отмъщение, се възползват от търговията, финансите, миграцията, пандемиите, изменението на климата и интернета за тази цел. 

Такива конфликти вече зачестяват. Някои държави отказват на други достъп до търговия, предпазни маски за лице, ваксини, глобални финанси или минерали. Други прибягват до кибератаки, разпространяват дезинформация или се възползват от трансграничните потоци на бежанци. Тези съвременни методи не отговарят на определението за война, но убиват и засягат много повече хора, отколкото въоръжените конфликти. 

Следователно краят на „вечната война“ в Афганистан няма да донесе мир. Талибаните се възползваха от контрола върху информационните потоци, за да убедят враговете си в Афганистан да се предадат мирно. Огромната вълна от афганистански мигранти ще се превърне в силен коз за Беларус и други държави, които искат да подкопаят западните демокрации чрез спонсорирането на онлайн тролове, които предизвикват страх и сеят разединение. В същото време САЩ ще се опитат да възстановят контрола си над Афганистан като манипулират потоците от  хуманитарна помощ и достъпа до финансовите пазари. 

Това не е нито война, нито мир. Светът ни навлиза в една ера на безмирие и вечно съревнование между световните сили, а в основата на това съревнование е съперничеството между САЩ и Китай. Администрацията на Байдън твърди, че новите битки за свобода ще се водят не в Афганистан, а в рамките на световната икономика, инфраструктурата, изкуствения интелект и технологиите. Решението на Байдън да направи САЩ конкурентоспособни в тази нова ера обоснова решението му да напусне предишната. 

Следващата задача на Байдън е да изгради съюз, който да може да управлява ерата на безмирие. Дотук не се справя добре. Много правителства изпратиха военните си сили в Афганистан, за да се сближат със САЩ, убеждавайки себе си и своите граждани, че защитават универсалните ценности и либералния ред, също като Америка. Те няма лесно да забравят рязката промяна в американските приоритети и американската некомпетентност в Кабул. 

В бъдеще Америка няма да бъде лидерът, който беше в периода си на единствената световна суперсила. Тя ще се нуждае от съюзи, основани на свързаност, а не на военна мощ. За европейските държави това представлява едновременно възможност и предизвикателство. В Афганистан те довериха своята геостратегия на Америка и затвърдиха липсата си на авторитет, който така кротко предадоха на американците след терористичните атаки на 11 септември 2001 г. Преди да изгладят сътрудничеството си със САЩ и другите съюзници, европейците трябва да се научат да се съревновават в тази нова ера на конфликти. 

Вечната война най-после приключи. Ерата на безмирието започна.  

Този анализ беше публикуван за първи път в Project Syndicate на 3 септември 2021 г. 

Европейският съвет за външна политика не заема колективни позиции. Този коментар, както всички публикации на ЕСВП, представя само авторовото мнение.