Харис трябва да се противопостави на ухажването на Тръмп към американските работници

Юли 2024 г. ще остане в историята като един от най-съдбоносните месеци в американската политика. Между опита за убийство на Доналд Тръмп, оттеглянето на президента на САЩ Джо Байдън от президентската надпревара и издигането на вицепрезидента Камала Харис като кандидат на Демократическата партия е трудно да се справим с бясното темпо на политическите събития. Не е ясно дали някое историческо съпоставяне може наистина да се сравни с драмата от последните седмици. 

Откакто стана ясно, че Тръмп отново ще бъде кандидатът на Републиканската партия, демократите представят изборите като екзистенциална битка между демокрацията и авторитаризма. Байдън е представян като лидер, по подобие на Уинстън Чърчил, който не само ще защитава демократичните институции и ценности в САЩ, но и ще защитава свободата на Европа, като подкрепя Украйна. За разлика от него, Тръмп често е представян като „американския Хитлер“ – както веднъж го нарече собственият му кандидат за вицепрезидент, Джей Ди Ванс – който се стреми да превърне страната в автократична антиутопия. Това беше предизборната кампания на Байдън и ако първите ѝ признаци са някаква индикация, това ще бъде и кампанията на Харис.

Не е изненада, че републиканците виждат нещата по различен начин. В личен разговор, един от съветниците на кампанията на Тръмп и Ванс използва неочаквана историческа аналогия. Вместо да сравнява САЩ с Обединеното кралство по време на Втората световна война, той направи паралел със следвоенна Великобритания, която според него е победила, но е твърде обременена. В периода след войната основната политическа битка в Обединеното кралство е вътрешна – Консервативната партия, която защитава елитите и Британската империя, се изправя срещу приятелски настроената към работниците Лейбъристка партия, която се фокусира върху мира у дома.

Моят събеседник каза, че днешните демократи му напомнят за консерваторите, които са представлявали висшата класа, олицетворявали са политическия статут и са се стремели да запазят атрибутите на световната империя в период на имперско отстъпление. Той твърди, че проработническата програма на Тръмп и Ванс е по-близка до тази на следвоенната Лейбъристка партия.

След Втората световна война Лейбъристката партия е особено привлекателна за работническата класа, която смята, че е понесла повече от справедливия си дял от тежестта на войната, пострадала е от последиците на външната политика на интернационализъм и като цяло е била „изоставена“. По подобен начин Тръмп и Ванс твърдят, че говорят от името на „забравените“ американци, а основният фокус на кампанията им е преоткриването на класовата база на Републиканската партия.

Тръмп и неговите поддръжници често изтъкват, че Демократическата партия вече е партия на Уолстрийт, Холивуд и Силициевата долина. Сега съветниците на Републиканската партия се опитват да ребрандират „републиканците от “ кънтри клуба“ на „републиканци от работническата класа“. Когато Ванс каза, че се надява да отпразнува десетте години трезвеност на майка си в Белия дом, той говореше на много специфична аудитория от американци от работническата класа, които се борят на места, „взривени от глобализацията“, както се изрази пред мен един републикански стратег.

Нещо повече, както следвоенната британска левица се бореше срещу пагубното влияние на елитите от висшата класа, така и Тръмп и Ванс са насочени срещу вашингтонския елит. В емблематичното си есе от 1941 г. „Лъвът и еднорогът“ Джордж Оруел – ревностен привърженик на лейбъристите – призовава за смяна на изгубилата връзка с реалността бюрокрация в Обединеното кралство. Движението „Да направим Америка отново велика“ (Make America Great Again, MAGA) по подобен начин подозира елитите в областта на националната сигурност, военното ръководство и големия бизнес, които днешните републиканци свързват с Демократическата партия. Като част от програмата си „Проект 2025“ фондация „Херитидж“ се застъпва за уволнението на 50 000 федерални служители, които съставляват административната държава, и замяната им с нова лидерска класа – стъпка, която Ванс подкрепя с ентусиазъм.

Но за моя събеседник най-същественият паралел между днешната Републиканска партия на САЩ и следвоенната Лейбъристка партия на Обединеното кралство се крие в техните позиции по отношение на глобалната роля на съответните държави. След Втората световна война Великобритания е изправена пред избора или да запази империята си, или – както се застъпват лейбъристите – да се съсредоточи върху подобряване на благосъстоянието у дома. Според стратезите на Тръмп сега САЩ са изправени пред подобен избор. 

По време на митингите си Тръмп често критикува това, което смята за стратегическа пресиленост на САЩ, като отбелязва, че като президент не е започнал голяма война и не е инициирал никакви намеси в чужди държави. Той твърди, че избирането му ще донесе както по-голям мир, така и подновен фокус върху вътрешния просперитет. Визията на Ванс, която се фокусира върху повишаване на минималната работна заплата, разширяване на социалните помощи и засилване на регулирането на корпорациите има почти социалдемократически характер.

Със сигурност моите приятели демократи – подобно на повечето авторитетни историци на следвоенна Великобритания – ще сметнат сравнението с лейбъристите за абсурдно. В края на краищата първият мандат на Тръмп се фокусира повече върху ухажването на плутократите и намаляването на данъците за богатите, отколкото върху изграждането на социална държава. От своя страна администрацията на Байдън направи много, за да помогне на изоставените избиратели, особено чрез големи политически инициативи като Закона за намаляване на инфлацията. Но ако кампанията на Тръмп и Ванс постигне своето, избирателите няма да признаят това. 

В навечерието на президентските избори през ноември демократите несъмнено ще атакуват Тръмп и Ванс заради крайните им възгледи за абортите, конституцията на САЩ и Украйна – възгледи, които не съвпадат с преобладаващото обществено мнение. Но те трябва също така да работят за разрушаване на наратива, че Тръмп и Ванс са защитници на работническата класа. 

В известен смисъл следвоенна Великобритания е важен урок за демократите днес. Очакваше се Чърчил да спечели парламентарните избори през 1945 г., но мнозинството от британските гласоподаватели в крайна сметка прие програмата на Лейбъристката партия за замяна на имперската слава с възстановяване на националната икономика. Тръмп, Ванс и техните стратези се надяват, че обещанието им за MAGA ще намери отзвук по подобен начин.

Следователно Харис ще трябва да положи също толкова усилия, за да се противопостави на културните и политическите призиви на републиканците към работниците, колкото и на заплахите за репродуктивните права и конституцията. За да победят Тръмп през ноември, демократите трябва да убедят избирателите, че са истинската партия на американската работническа класа.

Тази статия е публикувана за пръв път в Project Syndicate на 30 юли 2024 г.